Облепихата е многогодишно растение, което у нас е познато и под имената ракитник, морски зърнастец, сибирски ананас.
Видът се среща в Сибир, Монголия, Иран, Турция и Кавказ. В България са известни само две естествени находища край Варна и Галата.
Може да се формира като храст или дърво, като достига до височина от 3 до 5-6 м.

Цъфтежът на облепихата е сравнително късен, а опрашването се извършва от вятъра. Популярна е обаче и сред пчеларите, тъй като е медоносна култура.

Започва да плододава след 4-ата година, но при благоприятни условия и по-рано.

Облепихата е разделнополово и двудомно растение. Разпознаването на мъжките от женските растения става чак след 5-6-ата година. При плододаващите растения мъжките имат 2-3 пъти по-едри пъпки, с покривни люспи, подобни на малки шишарчици, а при женските пъпките са по-дребни, само с по две покривни люспи и са по-прилепнали към леторасъла.

Мъжките бутони се появяват 7-10 дни преди цъфтежа, който настъпва при температура на въздуха 6-10 градуса. Женските цветове не се отварят преди да е настъпило топло и слънчево време. И двата вида цветове се появяват едновременно с разлистването.
След опрашването и оплождането семепъпката се превръща в семе, а завръзът - в плод. От цъфтежа до узряването на плодовете изминават 90-100 дни.

Плодът наподобява този на дряна, има специфичен аромат и е сочен. Разположен е непосредствено върху стъблото и клоните, които обвива плътно като полепнал, откъдето идва и названието на културата. Вкусът на плодовете е сладък, понякога горчиво-кисел, с аромат, подобен на ананас.

Най-ранните сортове узряват в края на юли – началото на август, средноранните през септември, а най-късните – през октомври. Беритбата не е лесна, тъй като плодовете са с къси дръжки, някои имат бодли, а кожицата им е много тънка и при натиск лесно се поврежда и изтичат соковете.

Видът не е капризен, но има изисквания

Облепихата е едно от най-студоустойчивите растения, може да издържи до минус 45 градуса. Взискателна е към светлината, затова не понася засенчване.

Кореновата й система е плитко разположена, издържа известно преовлажняване на почвата. Листата на облепихата са дребни, но с дебела кутикула и с власинки, което предопределя по-слабо изпарение на вода. Тя обаче е сухоустойчиво растение и понася само временно засушаване. Най-добре вирее на алувиални почви, но добре се развива и на глинести при наклонен терен. Расте най-добре на почви с неутрална почвена реакция - pH 6,5-7,0. Става и при pH 5,6–6,0, но под тези нива има силно затормозено развитие.

Грижите за облепихата не се различават съществено от тези за останалите овощни и ягодови култури. Растението няма определени изисквания и към резитбата. Отстраняват се само счупените и неправилно растящите клони. Плодовете узряват през август, а в по-студените райони и през септември. В някои райони се берат чак след настъпване на студовете.

Размножаване

Най-лесно в домашни условия размножаването става чрез присаждане, вкореняване на зелени и зрели резници и чрез коренови издънки.

Посадъчен материал може да се купи от декоративните или овощните разсадници.

Възможни болести

* Брашнеста мана - напада листата, летораслите и плодовете. По долната страна на листата се появяват петна и се развива брашнест налеп, разположени по дължина на жилките. Плодовете се набръчкват и окапват. Нападнатите растения имат силно затормозен вид, през следващата година почти не плододават, може и да изсъхнат.

* Гниене - напада плодовете, когато започнат да съзряват. В началото те се обезцветяват на петна, а после изцяло стават белезникави. При бране се оронват и са негодни за консумация.
Мерките срещу двете болести са няколкократни пръскания с 1%-ов бордолезов разтвор, като последното третитране се извършва около 20 дни преди беритбата.

* Вертицилийно увяхване - причинява пълно изсъхване на отделни издънки. Първоначално листата пожълтяват и окапват. За няколко дни може да се стигне до пълно обезлистване. По кората се забелязват оранжеви или розово-червеникави подутини с излизащи от тях цепнатини. Причинителят напада растението през рани по корените, стъблата и клоните. За съжаление, няма ефективни мерки срещу болестта. Заболелите растения се изкореняват и унищожават.

Витаминозни плодове

В плодовете на облепихата има много витамини – C, A, B - B1, B2, B6, E, K. Освен това те съдържат и каротин (провитамин А), както и каротиноиди.

Плодовете имат и богат минерален състав – калий, калций, магнезий, желязо, цинк, йод, манган, мед, хром, селен, никел, титан и бор, както и осем вида аминокиселини. Захарите са в неголеми количества, главно глюкоза и фруктоза. От органичните киселини има ябълчена, винена, хинова, янтарна, кафеена, лимонена, хлорогенова и др.