Проектът „SOS за застрашени традиционни сортове лози“ разглежда различни предизвикателства и проблеми в Гръцко – Българския трансграничен регион(фиг.1), които са тясно свързани с местното биоразнообразие и сортовете лози, особено тези в обектите по "Натура 2000". Водещ бенефициент е Изпълнителна агенция по лозата и виното. Нейни партньори са Сдружение „Просперитет и развитие за България“, Институт за бизнес и изложбени изследвания и развитие (Business & Exhibition Researches and Development Institute (IEE)), Гърция и Международния гръцки университет (International Hellenic University), Солун.

Фиг.1 - Трансграничния регион Гърция-България

В рамките на проект "SOS за застрашени традиционни сортове лози“ бяха изпълнени различни дейности, като беше оценен ефектът от конвенционалните, органичните и биодинамичните системи за производство на традиционни сортове лози. Бяха създадени експериментални полета, разположени в района на гръцко-българския трансграничен регион, които показаха различен подход за определяне на най-подходящата система на земеделие както на държавно, така и на местно ниво(фиг.2).

Фиг.2 – Експериментални полета

Беше извършено и уникално по рода си ДНК изследване на местни сортове лози от България и Гърция. Изследването постигна заложената цел да се оцени генетичното разнообразие на осем гръцки и девет български местни сортове лоза с използване на седем микросателитни маркера.

В България лозарството и винопроизводството датират от времето на древна Тракия и в наши дни търговските сортове се състоят от стари местни сортове, широко разпространени европейски сортове и местно подбрани сортове

Тази дейност е необходима, тъй като Гърция и България са съседни държави и следователно е извършен обширен обмен на зародишна плазма на V. vinifera за отглеждане. Това е довело до установяването на гръцки и български местни сортове със сходни морфологични характеристики, наречени „общи“.

SSR или STR маркерите, известни още като микросателити, се използват широко от началото на 90-те години (Томас и Скот 1993; Томас et al., 1994). В наши дни те се считат за един от най-добрите методи за определяне на идентичността на сорта. Благодарение на високия си полиморфизъм, микросателитните маркери значително подобряват устойчивостта на ДНК профилирането в анализа на родителски произход (BOWERS et al., 1996; BOWERS et al., 1999; VOUILLAMOZ et al., 2003; LACOMBE et al., 2007; VOUILLAMOZ et al., 2007; LAUCOU et al., 2008; STAJNER et al., 2015; BIAGINI et al., 2016) и в молекулярната характеристика на гроздови сортове (LEFORT и Рубелакис-Ангелакис 2002; Мартин et al., 2003; THIS et al., 2004; VOUILLAMOZ et al., 2006; STAJNER et al., 2008; LAIADI et al., 2009; POBLETE et al., 2011; Агар et al., 2012; DE LORENZIS et al., 2013; ZULI MIHALJEVIC et al., 2013; Меркуропулос et al., 2015; Салимов et al., 2015; Попеску et al., 2017; Донг et al., 2018; JIMENEZ-CANTIZANO et al., 2018; Попеску и Креспан 2018; MAHMOOD et al., 2019; TAHERI и DARZI RAMANDI 2020).

Общо 384 проби от млади листа бяха събрани от двете страни. Геномните ДНК бяха екстрахирани от 20-30 мг листна тъкан с помощта на комплекта за ДНК "NucleoSpin Plant II" (Macherey-Nagel, Германия) и съгласно протокола на производителя.

Приложен беше метод за мултиплексна PCR реакция, усилващ едновременно седем микросателитни локуса. Избраните микросателити се препоръчват от различни проучвания в научната литература и се оказват много успешни в разгадаването на генетичното изменение и диференциране на сортовете лоза. Всички мултиплексни PCR се извършват в 10 ul обем, съдържащ 5.5 ul от 1X KAPA2G бърз мултиплексен PCR комплект (KAPABIOSYSTEMS, САЩ), 3,5 ul смес от праймери (0,25 uM за всеки праймер) и 1 ul (20 ng) от ДНК на шаблона. Условията за циклиране за мултиплексното усилване се състоят от първоначален етап на денатурация при 95oC в продължение на 3 минути, последван от 30 цикъла от 15 s при 95oC, 30 s при 56oC и 30 s при 72oC, с окончателно удължаване при 72oC за 15 мин. Флуоресцентно белязаните PCR продукти бяха разделени на генетичен анализатор ABI 3500 (Applied Biosystems, САЩ). Алелите бяха оразмерени и пробите генотипирани чрез използване на софтуера STRand 2.4.59 (Тунен и Хюз 2001).

Използваните методи за анализ за изследването са два и за да се потвърди потвърди или отхвърли всяка предполагаема синонимия между сортовете, идващи от тези две страни в трансграничната зона, се използва както ампелографски методи, така и методи на молекулярна генетика

Общо са изследвани 17 местни сорта (9 български и 8 гръцки). Резултатите от молекулярно-генетичния анализ (т.е. ДНК анализ) показаха, че три (3) разновидности не правят генетична разлика между двата окръга. Следователно от общо 17 изследвани сорта само 14 са уникални. Останалите 3 сорта изглежда са с общ генетичен произход.

Проучването показа, че повечето от гръцките и българските местни сортове произхождат от различни генофонди, с изключение на три сорта. Тези три сорта са: българският сорт Dimyat, който изглежда генетично сходен с гръцкия сорт Zumiatiko. Освен това сортовете Pamid (B) или Pamidi (G) и Mavrud (B) или Mavrudi (G) споделят общи имена между двете страни и е генетично потвърдено, че в действителност те са в по-голяма степен същите сортове.

Шест разновидности [2 български (Рубин и Тамянка) и 4 гръцки (Сефка, Лимнио, Карначалас, Богиоламас)] са генетично изолирани повече в сравнение с всички останали. Това изглежда, че е добра отправна точка за по-нататъшно проучване на подробния генетичен профил на тези сортове, както и на аргономичните предимства и недостатъци на тези сортове, но по-важното е да се проучат допълнително предимствата на органолептичните и качествените характеристики на виното, произведено от тези сортове.

Възможно е тези сортове да предлагат нещо различно както в селскостопанския сектор по отношение на устойчиви генотипове и агрономически практики, така и по отношение на качеството и органолептичния профил на лозаро-винарския сектор. Освен това идентифицирането на много близко генетично сходство на три разновидности [Dimyat (B) със Zumiatiko (G), Pamid (B) с Pamidi (G) и Mavrud (B) с Mavrudi (G)] може да се използва за решаване на аргументи при употребата им във вина и етикетирането им. Може да има обмен на съществуващи емпирични знания в земеделските практики и производството на вина от тези сортове и включването им с други сортове във виното, но също така и в процеса на консервация на тези сортове.

Участник в проекта вече е изразил интерес от лозаро-винарския сектор относно генетичната характеристика на един български сорт и неговото генетично сравнение с френски сорт.

Изследваните сортове трябва да се изучават по-интензивно ампелографски, тъй като този процес отнема повече време и освен това поне някои от тези сортове трябва да бъдат изследвани по-подробно както на популационно ниво (генетична диференциация) с помощта на по-мощни инструменти за молекулярна генетика (т.е. хиляди SNP ДНК маркери от методите за секвениране от следващо поколение и т.н.) и на количествено генетично ниво (асоциация генотип-черта), за да се идентифицират уникални производствени и/или качествени характеристики на тези сортове.

Освен това, използването на инструментите за молекулярна генетика, използвани в този проект, следва да бъде допълнително проучено за тяхното използване в случаи на проследимост (напр. способност да се различават едносортови вина от сортовете, изследвани в този проект и т.н.). Такова проучване може да бъде от голяма помощ за разработването на продукти със ЗНП и ЗГУ и в двете страни.

В момента в Гърция се провежда експеримент, за да се проучи дали може генетично да се идентифицира и различи едно от друго вина от един сорт от три местни гръцки сорта, а също така дали тези едносортови вина могат да бъдат идентифицирани по уникален начин като различни от търговското вино.

Гръцките и български власти могат да разработят с висока точност програми за задържане на зародишната плазма на V. vinifera по отношение на изследваните сортове и също така да си сътрудничат в политиките за общите сортове между страните.

Резултатите от проекта могат да бъдат приложими в краткосрочен план за разработване на консервационни програми за развъждане и/или зародишна плазма на тези сортове и за подпомагане на характеризирането на продукти със ЗНП и ЗГУ.

В дългосрочен план, с малко повече инвестиции в научни изследвания всякакви уникални производствени и/или качествени характеристики на тези сортове биха могли да бъдат идентифицирани и да доведат както до увеличаване на производството, подобряване на качеството, намаляване на агрономичните разходи и защо не производство на висококачествени продукти с добавена стойност.

Биологичното разнообразие в трансграничната зона на Гърция и България би могло да си сътрудничи чрез взаимни усилия и действия в полза на администрациите и бизнеса. Съседните държави могат да разработват общи политики за биологичното разнообразие и да споделят усилия и действия за защита, а защо не и насърчаване на биологичното разнообразие в някои области. Пример за това е проектирането на програми за размножаване и/или зародишна плазма. От гледна точка на бизнеса генетичната характеристика на тези местни сортове може да помогне както за решаване на аргументи по отношение на етикетирането, така и за разработването на добавени стойности на ЗНП и ЗГУ винарски продукти. Освен това обменът на агрономически емпирични практики би бил от полза за фермерите от двете страни на границите.

Проект „VineSOS“,е съфинансиран от Европейския фонд за регионално развитие и от национални фондове на страните, участващи в Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg VA „Гърция-България 2014-2020” http://www.greece-bulgaria.eu/.

Съдържанието на този материал е отговорност единствено на Сдружение „Просперитет и развитие в България“и по никакъв начин не могат да бъдат взети под внимание възгледите на Европейския съюз, участващите страни, Управляващият орган и Съвместния секретариат.