Доказва го опитът на 25-годишния Иван Киричков от гоцеделчевското село Борово, земеделски производител от 5 години
Безстопанствената паша носи щети както на посева, така и на инвентара, но е нерешим за нас проблем, смята младият стопанин.
Радина Иванова
Последно косене на люцерна за годината направи тази седмица Иван Киричков, 25-годишен земеделски стопанин от село Борово, общ. Гоце Делчев. На неговите площи, ще се съберат животновъди от близо и далеч, защото искат да се снабдят за зимата с хубав и обичан от животните им фураж.
Заедно със съдружника си Стоян Гергизов, също младеж под 30, Иван отглежда биолюцерна сорт „Приста“ на общо 180 декара, пръснати в землището на с. Борово. Макар, че е завършил „Компютърни системи и технологии“ в Югозападния университет и да работи като младши експерт към Общинската служба по земеделие в Гоце Делчев, за Иван работата със земята е призвание и житейски път, който се стреми да превърне в основен бизнес.
За самия себе си ни разказва следното: От 4 години съм регистриран земеделски производител, но активно се занимавам от 2013-та година. Като малък бях по-различен от другите младежи, възпитаван от дядо ми, защото родителите ми бяха в чужбина. Имахме животни, косяхме ливади на ръка. На 12-13 години обработвах земите на съседи като оране на ниви и градинки с кон. Като станах на 15 баща ми и чичо ми ми купиха малко тракторче. Това ме увлече и до ден днешен ми е като страст и хоби, което се стремя да превърна и в начин на живот, с основен и добър доход. Постепенно си купих по-голям трактор и техника и вече предимно работя за себе си.
За и против биопроизводството
Иван ни заведе на много свои ниви, разпръснати из землището на селото, за да видим как изглежда последно косило биологично отглеждана люцерна. На повечето места е вече прибрана, някъде е била чудесна тази година, другаде - със значително по-слаб добив в сравнение с конвенционално отглеждана люцерна. Именно заради това Иван обмисля от догодина да вкарва торове и препарати и да се откаже от био-то. Така ще реши загубата от 2-3 косила, които му се губят при сухи години спрямо конвенционалното отглеждане, както и ще вдигне почти двойно добивът.
От друга страна обаче
именно като биологична,
люцерната му осигурява
добър пазар
А за един млад фермер като Иван осигуряването на пазар редом до по-старата конкуренция е най-голямата трудност, смята той. „Идват за около 200-300 бали с камиони и пак са се връщали. Това, че остават доволни и ме търсят и други години, е показателно. Животновъдите ми казват: искаме от твоята люцерна, защото като вземем от друго място, животните ми я пилеят, не я ядат. Трябва да я мелим, да я правим като фураж, за да ядат. Докато твоята я взимат цяла, взимат всичко от нея.“, споделя Иван. „Тя си има нейните съставки, израснала е както трябва, не е пришпорена в растежа, взела си е нейното от почвата, набавила си е нейните добавки, които са й нужни. Казват и че от биолюцерната млякото е по-качествено и по-чисто.“, обяснява си го той.
Но за пазар са нужни количества и за да запаси вече осигуреният силен пазар, решението на Иван е да остави по-силните блокове по старому. А тези, при които сушата играе роля, да ги обърне в конвенционално отглеждане на културата. На плодородните блокове сега добивът стига до 20-25 бали от декар. А на другите - едва около 6-7 бали на декар. За сравнение, негови колеги в региона достигат до 35-40 бали от декар с помощта на рз-препарати.
Попитахме Иван и за цената на балите. Тя зависи от периода и от самото косене, почва да обяснява той. Когато е първо косило люцерната е по-едра и я търсят повече за коне. Тогава възлиза от 3,70 до 4 лв на бала. Като стане трето до пето косило, по-ситна, е за дребните животни. А тук масово са с овце и кози. Дори за зайци са взимали по 50-100 бали. Там цената стига до 5 лева.
„Слушал съм, че продават и на 3 лева, но аз няма как да я продам толкова ниско. В моя случай имам пазар, защото хората търсят хубава бала, да не е окапала, да е добре отгледана, „ще дам пари, но искам да знам за какво ги давам“, са им думите“, отговаря ни младият стопанин.
Според него люцерните и ливадите са недооценени за национални и европейки помощи, както например за зеленчукови култури. Но и люцерната е капризна. Във второ и трето косило през лятото се връзва в 2-3 часа през нощта, за да може да е мека и да не й капят листата. „Смятат, че е по-лесно за гледане, обаче работиш и с техники, а тази техника се разваля. Тук попадаме в наредба 2, където подпомагането идва още по-малко. Като е био, люцерната има плевели, сега последното косило е смесено с трева, не можеш да я продадеш като чиста люцерна, това всичко влияе върху цената.“, разсъждава Иван във връзка с държавните помощи, които са само малък принос за оцеляването в този бизнес.
До момента не е кандидатствал по нито една мярка от Програмата за развитие на селските райони. Но обмисля да го направи за следващия програмен период, така ще може да закупи по-модерна техника. Сегашната, която възлиза малко над 50 хиляди лева, е изцяло собствена инвестиция на Иван и Стоян. „Малкото тракторче е купено чисто ново за 13 хиляди лева, големият е 15 хиляди лева с плуг и дискова брана. Сламопресата ни е от три години. В началото нямахме възможност да я закупим и викахме друг да ни прави балите.“, развежда ни из нея. Но сметнал, че му излиза много скъпо, защото му взимали от 80 ст. до 1 лев за бала. А щом дойде животновъдът, той иска повече бали, но на по-ниска цена. Същевременно човекът със сламопресата не е намалил цената и така Иван работи на минимална печалба.
Техниката се нуждае редовно от поддръжка и ремонт, бяхме и ние свидетели в двора на дома на семейство Киричкови. Причината за повредата на косачката им е и един от най-големите проблеми за стопаните на ливади у нас –
безстопанствената паша
Според Иван този проблем няма решение. Електропастирите се крадат, не могат да опазят нивите. А като навлезе тежкият добитък през по-студените месеци в блока и потъва с около 50 см във влажната земя, нивата става на дупки и е много трудна за обработване. Тези следи не изчезват, така се чупи инвентар.
Освен техниката, и самата продукция е подложена на риск. Затова Иван и Стоян косят дори и с минимални добиви площи, само да не ги опасат. Превантивно сеят само на ранна пролет, защото на есен не могат да я опазят.
За първа година младият земеделец се е радвал и на растежа на люцерната в своя нова плодородна нива, от която очаквал добър добив. Но преди месец му я опасли животни. Три часа стояли кравите в нивата, докато успее да дойде от работа, разказва ни той. Личи си, че е стопиран растежа на растението и му трябва тор, щом така жълтее от корен, показа ни го в детайли.
„Този проблем не мога да си го обясня, след като животновъдите взимат пари за пасища, защо не си стопанисват местата.“, мисли Иван.
Самият той разполага и с около 30-40 декара, които посочил като пасища, защото за първата година не стават за обработка. „Даже направихме условия за такива като него (показва ни пастир на кози от селото му – бел. ред.), където да пладнува с животните.“, разкри и социалната си отговорност Иван.
Младите стопани Иван и Стоян
залагат само на
български сортове семена
от Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево. Учените подобряват своя сорт люцерна „Приста“ с всяко поколение. Иван им е редовен клиент, разбрал, че този сорт е доста издръжлив на суша. Още в началото през 2015 г. двамата съдружници си направили експеримент – на първите 8 декара посели три различни сорта, разделени на три нивички. „Поръчахме семе от три сорта с положителни отзиви във форумите. Едното е италианско, другото е с европейски стандарт и третото - Приста. Първите две не ги и помня, защото вече не ги взимаме.“, споделя той. При косенето осъзнали, че родният най-добре им отговаря. „Другите бяха с примеси, не толкова качествени, а Приста още първата година се изчисти и даде две косила. Оттогава залагаме на нея.“, разкрива опитите си Иван. С този сорт имат около 4 косила годишно, миналата година стигнали и до шесто на по-песъчлива почва.
Отново сее на ръка
На първоначалните си 8-те декара площ ползвали сеялка, за да икономисва от семето и го сее в прав ред. Но така се губи доста от пространството, смята Иван. Според него решението е да „викаш дружината и почваш на ръка“. С изпитания стар метод заедно със семето хвърлят пясък, за да се хване по-добре, разкрива ни младежът практиките си. Докато в сеялката може да се сложи само тор. Всичко друго е настройване – как да капе и по колко. „Ако за в бъдеще събера още 200-300 декара за жито за слама, отново ще заработи сеялката“, казва ни той. Защото за слама има търсене. „На пролет след засяване правим и едно леко косене като порасне малко, старите производители го наричат скопяване, за да може да тръгне по-добре.“, допълва от местните практики той.
Диверсифицира с домати
За първа година Иван решава да се пробва и с отглеждането на зеленчукова култура. На 12 декара площ отглежда биологично безколови домати, основно за хранителната промишленост - пасти и сосове. „Може да е по-малко като количество, но има търсене. Продаваме ги от 60 ст. до 1,20 лв., на дребно по 1,20 лв. на градския пазар“, казва Иван. За събирането на доматите плаща по 25-30 лева на ден на берачите, случвало се е и по 15 лева при бране от 7 до 10 сутринта. Доматите са пръскани и поливани само с оборски тор. Поливат се чрез помпа от непосредствено близката рекичка.
„Компютърни системи“ в помощ на малките стопани
Попитахме Иван с какво висшето му образование в сферата на компютърните технологии му помага и на земеделската практика.
Той ни отговаря: Земеделието ми е страст, за това търся и решения за подобрения. От помощ ще ми бъде влагомер в почвата, с който да разберем кога е най-благоприятно да сеем люцерна и други култури.
В момента създаваме този влагомер заедно с доц. д-р Филип Баталов от ЮЗУ. През телефона ще получаваме в проценти моментната влага на почвата. Чел съм, че корените на люцерната може да достигнат до 6 метра дълбочина, в зависимост от самата почва. Казват и че на 73% влага е най-добре да се сее.
Догодина мисля да го пробвам - като ми отчете над 70% влага в обработена вече почва, да я посея и да видим как ще се отрази на растежа.
Тази година ще сеем люцерната заедно с ечемик и овес - три в едно, защото по този начин след първото косило остава само люцерната и никакви плевели и тръни. Четири години по-късно научваме и нови знания как трябва да сеем. Догодина можем да покажем и действието на влагомера.
Коментари