21-годишният студент по растителна защита Иван Недев от малък работи в семейното стопанство

Девора Недялкова

Когато е на 21 години, от всеки се очаква да прави плахи и несигурни стъпки, защото на тази възраст тепърва се избира по кой път ще се поеме. Не и при Иван Недев от Силистра. Младият мъж от малък е по нивите с баща си. И още преди да влезе в гимназията вече е сигурен, че иска да стане агроном, за да помага в семейното стопанство.
21-годишният студент учи „Растителна защита“ в Аграрния университет – Пловдив, там където са завършили и баща му, и баба му, и дядо му. „Бях съвсем малък, когато баща ми стартира и с ограничен капитал. Всичко обаче започва от дядо ми, който навремето е бил председател на ТКЗС, разказва Иван пред „Български фермер“.

През 2004 г. баща му Николай Недев се сдружава с братовчед си Николай Донев, с когото работят и до днес в съвместната фирма „Агропом-2-91-Николай Недев“. Започват с 3000 дка, разпределени с 50% пролетници - царевица и слънчоглед и 50% есеници – ечемик и пшеница. Иван си спомня, че 2017 г. е най-силната за стопанството, когато отглеждат около 14 000 дка, но вече с добавени овошки – кайсии и сливи. Той определя като

клишета твърденията, че земеделците са просто субсидирани хора,

които карат големи джипове. За второто донякъде е съгласен, но допълва, че с лека кола трудно се обикалят нивите. Според младия фермер сега ситуацията в земеделието е различна - много чули, че е доходоносно и се включват в битката за земя, което води до изкуственото надуване на цените.

Заетите в сектора знаят, че трудностите са част от ежедневието, често и тези, които едва ли биха били предвидими. Иван разказва за 2007 г., когато заради сушата добивите са изключително ниски, което води до големи затруднения с плащанията. Трябвали са 3-4 години, за да се възстанови семейната фирма. Минимизиране на разходите, свиване на инвестиции и намаляване на екипа са били необходими, за да се излезе от кризата. Тази година обаче ситуацията се повтаря – освен коронакризата, земеделието в някои части от страната е ударено и от голяма суша.

Иван и семейството му я усещат още през март. Тогава идва и логичният въпрос какво ще се прави с културите, които се сеят през пролетта. Бащата на Иван е човек на риска и решава да вложи повече за пролетниците и ще се надява на дъжд, за да избият загубите от пшеницата.

Купуват торове, които са двойно по-скъпи от масовите и са с бавно освобождаване, инвестират допълнително, но идва втора вълна на суша. И нито пшеницата, нито слънчогледът, нито царевицата успяват да се справят. Пшеницата е 80% загуби, макар че успява да създаде клас и зърно, но с десет пъти по-малко количество спрямо 2019 г.
Заради прогнозите, че зима и тази година може да не се очаква, у земеделците се появило

колебание дали изобщо има смисъл да се сеят пролетници.

„Сега жънем царевица, веднага започваме да обработавме почвата за сеитба на пшеница. Защо обаче да го продължаваме – няма валежи, температурите са изключително високи", коментира Недев.
Стопанството работи със собствени средства или кредити. Получава подпомагане само по СЕПП. Макар че Иван е млад земеделец, не е кандидатствал за подпомагане и по тази линия. Затова и плановете през следващите месеци са за инвестиции в стопанството да не се мисли, а по-скоро как да запазят това, с което разполагат и ще се надяват на валежи.

Иван определя годината като „много странна“. Дава пример с кайсиите, които веднага след като са цъфнали, са измръзнали, което води до около 50% загуби. Следва слана, която унищожава плодовете до 90%. Продукцията от овощните насаждения, стопанството изнася изцяло.
„Ние за да произведем кайсията, ни струва определена сума, а гърците получават субсидиране, равно на себестойността на плода. Не ги интересува дали ще продадат за стотинки, или за повече пари. Внася се плодът, хората виждат ниска цена и купуват. Ние произвеждаме, а като предложим на търговците, те отказват с оправданието, че гръцката е поне два пъти по-евтина“, казва Иван. Сливи например през тази година са продавали само за Румъния, където получават по-добра цена.
Според младия фермер е необходимо

по-целево подпомагане за земеделците

Особено в ситуации като сегашната – коронакризата изгони туристите, което ограничава един от основните канали за продажби. Дава пример, че ако през 2019 г. са изкарали 10 единици, то тази година е десет пъти по-слаба. И това се отнася в почти еднаква степен за всички култури.

Като специалист коментира така нашумялото и пренесено от САЩ отглеждане без обработки. Той твърди, че тези технологии не са подходящи за нашите почви, тъй като за разлика от нискокачествените червени американски, при нас в по-голямата си част земята е черноземна, плодородна. Според Иван е изключително важно да се използват препарати, единствено позволени и включени в специалния регистър. И недоумява защо не се съобщава кога ще се пръска, за да могат да се опазят пчелите.

В стопанството използват различни цифрови технологии. Автопилотът допринася за точните сеитби. Въпреки технологизирането и на земеделието, Иван твърди, че човешкият фактор няма как да бъде изместен 100%. „Технологиите улесняват. Но човекът е там, за да ги управлява“, обяснява Недев. Добавя обаче, че професионалисти се намират не много лесно. Стопанството обаче успява да задържа екипа си. 80% с хората в него работят от създаването му.

„Трудно обаче се намират хора, особено като дойде време за брането. От съседно село предишни години можехме да съберем 30 човека, през тази и 15 не могат да осигурят. Голяма част от тях вече са в чужбина“, казва младият агроном. Това е и една от причините Иван едновременно да е агроном и общ работник. Най-трудоемката работа за него, е тази в овощните градини, защото там се изисква много ръчен труд и екипна работа. Казва, че ключово, за да се осигури сплотен екип, е разбирателството и то трябва да е двупосочно. Дават и бонуси, 13-а заплата, подаръци по Коледа. Традиционно екипът ходи заедно на почивка между двете кампании.

Иван следва неотлъчно агронома на стопанството - Ивайло Петров и го определя като "най-добрият учител, който има", тъй като голяма част от знанията, които е натрупал, са дошли от Петров.

Макар че е
сред отличниците в университета,

Иван твърди, че оценките не са най-важното, а реалните знания, които придобива човек. Свикнал е от малък да става много рано. Харесва му да живее в малък град, чувства спокойствие и принадлежност. Научил е, че „един ръководител трябва да е първи на работното място и да насочи екипа какво да прави, но не и да го води по телефона“. Разказва, че на оптимизъм се учи от баща си.

„Личното ми мнение е, че земеделието в България ще продължава да се развива. Дори с промените в климата, ще се намери начин. Човечеството е много пряко свързано със земеделците. Няма как тази дейност да си отиде, особено в държава като нашата – имаме богати почви, много добри кадри, които ще се справят с всеки проблем, които ще идват“, оптимист е той.