или изолират от плодника, като оставите отвори за преминаване на пчелите

По този начин се дава възможност на семейството да се организира и да се подготви за зимуване в плодника. През този период трябва да се гарантира запасяването на пчелните семейства с храна за зимата, съобразно тяхното състояние и нужди. Пчеларят трябва да вземе мерки за есенното развитие на пчелите. За тази цел трябва да се направи следното:

• да се свалят или изолират магазините (корпусите) от плодника след приключване на последната паша;

• да се направи основен преглед на всяко семейство;

• да се създадат условия за отглеждане на колкото може повече пило, респ. повече млади и жизнени пчели;

• да се извърши есенно подбудително подхранване и запасяване с достатъчно храна за зимуване.

Свалените магазини се прибират в склада и се вземат мерки за доброто им съхранение. След свалянето на магазините или корпусите се преглеждат всички семейства и се подреждат гнездата им.

Всички стари и дефектни пити
без пило се изваждат!

А тези с малко мед се поставят зад преградната дъска. Медът в тях се разпечатва, за да се пренесе от пчелите в гнездото. То се подрежда така, че по-късно лесно да се махнат излишните пити или да се сменят маломедните.

Извадете от гнездото тъмните пити!

 Освен че събират по-малко мед, те са източник на инфекциозни и инвазивни заболявания

Многогодишни наблюдения на Института по пчеларство показват, че пчелите от семейства, където гнездото е формирано преимуществено от стари тъмни пити, събират с 40-47 % мед по-малко, отколкото пчелите от семейства с качествени пити.
Освен това старите пити в гнездото се явяват източник на разпространяване на инфекциозни и инвазивни заболявания.

Рискът от оставяне на старите пити е голям

Защо са опасни заразените пити:

* спорите на американския гнилец остават вирулентни в продължение на 35 години;

* на причинителя на нозематозата - до 2 години;

* а на спорите на причинителя на аскосферозата - до 4 години.

При повечето болести, в частност аскосферозата, е невъзможно да се постигне излекуване на семейството само с лекарствени препарати без отстраняването от гнездото на заразените материали.
Но според специалистите - и при най-успешното медикаментозно лечение винаги се отбелязват

рецидиви на заболяването

За да се избегне това, пчелите се преместват на чисти, дезинфекцирани пити (на дезинфекция подлежат пити, не по-стари от 3 години), провежда се интензивно обновяване на гнездото.
И още нещо: Пчелният восък с годините акумулира такива токсини като тежки метали и пестициди, които оказват отрицателно влияние върху пчелите и качеството на пчелните продукти.

В пресните пити се открива само незначително количество радиоизотопи на цезий, а в старите - максимални дози на замърсяване. От това следва, че е крайно необходимо своевременно да се бракуват старите пити. А гнездата да се комплектоват с пресни пити или пити, използвани за отглеждане на пило не повече от 2-3 години.

Как да си гарантирате силни и здрави семейства?

Това може да стане единствено с навременната подмяна на старите пити с нови. Препоръчва се

ежегодно замяната с нови да е най-малко 1/3

А най-добре - до 1/2 от питите в гнездото!
Защото:

* в килийките на новите пити е по-високо качеството на храненето на личинките, в тях се развиват по-едри и жизнеспособни пчели;

* намалявят енергийните разходи на пчелите за създаването на благоприятни условия за залагане на яйца от майката. Както и за подготовка на мястото за складиране на нектара;

* в светлите пити пилото по-малко се поразява от гнилцови заболявания, аскосфероза и вароатоза, а самите пчели - от нозематоза;

* рязко се увеличава лечебният ефект от медикаментозното лечение на болестите и се увеличава производството на восък;

* светлите пити по-качествено се дезинфекцират с по-малко разходи на труд и средства, по-малко се поразяват от восъчен молец при съхраняване;

* медът в сметлите пити вкисва по-бавно и не кристализира по време на зимуването; винаги е с по-високо качество, а продуктивността на семейството се увеличава с 40-47 %.

Ако има болни семейства?

И то от американски гнилец, пилото се унищожава чрез изгаряне. Това е единственият начин за ликвидиране на заразата и болестта.

Всеки пчелар трябва да знае, че:

1. Източник на инфекцията (заразата), в случая, е умрялата и загнила пчелна ларва.

2. Кои са факторите, съхраняващи и предаващи инфекцията: Това са всички онези неща, до които са имали допир лепкавите части на умрелите и загнили ларви: пити, уста, крачета и други части на почистващите пчели, рамките, преградните дъски и всички онези неща, по които са полепнали части от умрелите ларви. В един куб. мм от лепкавата маса на умрялата ларва се съдържат над 2-3 милиарда спори на бацила, които са способни да заразят няколко стотици здрави ларви.

3. Възприемчив организъм – това са пчелните ларви. При пчелите няма ваксини и не е възможно да се създават изкуствено невъзприемчиви ларви спрямо американския гнилец.

Кои са 3-те условия, на които се базира борбата и профилактиката на заболяването.

* Откриване и изгаряне на болното и заразено пило или семейство.

* Изгаряне или дезинфекция на предметите, по които има полепнали части от умрелите ларви, като кошери, пити, рамкоповдигачи, ръце, дрехи и др.
0 Подържане на силни пчелни семейства и премахване на всички условия за кражби в пчелина.

Щетите от восъчния молец са огромни

Опазването на пчелните семейства от восъчния молец зависи изцяло от пчеларя. Той трябва да поддържа само силни пчелни семейства, да сменя редовно старите пити.
Всеки пчелар е изпитал разочарование при вида на унищожени напълно восъчни пити. Причина за тези поражения са младите ларви на восъчния молец Galleria mellonella.
Восъчният молец принадлежи към разрез пеперуди, сем. Огневки. Пеперудите не са вредители, защото нямат устни органи.

Пеперудите снасят около
300 яйца на денонощие

А те залепват по пчелните килийки, също по рамките по стените на кошера, върху таблата и около хранилката.
След 5 – 6 дни започват да се развиват ларви - те са много активни и през този период унищожават всичко - пробиват входове в пчелните пити и там се крият от пчелите . Восъчните ларви предпочитат тъмни восъчни пити. На новоизградени или на восъчни основи ще ги срещнете много рядко.

При по-голямо наличие на ларви в пчелното семейство може да се стигне до напускане на пчелите от кошера и загуба на засегнатото семейство.

Не допускайте ларвите да какавидират!

Това става в последните стадии на развитие на восъчния молец - ларвите стават с размери около 20 мм и дебелина 2.5 мм . На финала те какавидират по стените на кошера, като това нарушава целостта на дървото. Големи са пораженията върху стените на полистеролните кошери, получават се вдлъбнатини с големи размери.

Опазването на пчелните семейства от восъчния молец зависи изцяло от пчеларя. Той трябва да поддържа само силни пчелни семейства, да сменя редовно старите пити.

Важно е да запази пчелните пити прибрани на склад. Има описани много методи за опазване на пчелните пити, прибрани на склад, но те не са сигурни. По-старите пчелари използват орехови листа, опушват със сяра, но напролет са неприятно изненадани от восъчния молец.

Кога стареят питите?

По-голяма част от времето пчелите прекарват на питите в гнездото, от чийто обем и качество в голяма степен зависи животът на семейството през годината.

* Ако пчелите само складират мед, то питите дълго време остават светли, както казват пчеларите “вечно млади”.

* Но ако в тях отглеждат пило, то питите бързо стареят.

Този процес се изразява в следното: След всяка излюпена пчела в килийката остава плътно прилепналият към стените и пода пашкул на личинката. А на дъното - купчинка екскременти. Поради това светлите пити с времето стават кафяви, а после и черни на цвят. Променя се и дебелината на стените на клетките, тяхната форма и обем.

Кристализиралият мед – защита от гладуване

Медът от новоизградените пити не кристализира до 2 месеца. Медът от пити, в които пчелите са отглеждали пило, кристализира 3,3 пъти по-бързо, отколкото центрофугирания от същото семейство от пити, където не е отглеждан разплод.

Това е 5 пъти по-дълго в сравнение със срока за кристализиране при центрофугирането от тъмни пити от същото семейство.

Неслучайно в естествените жилища пчелите разполагат меда предимно в горната част на гнездото, където питата винаги е удебелена. Там те вече не могат да отглеждат пило, тъй като строят пити изключително с медени килийки, имащи голям ъгъл на наклона и голяма дълбочина. По тази причина те остават “млади”, а медът кристализира по-бавно. Това може да се разглежда като механизъм, изработен от насекомите в процеса на еволюцията, който съпътства процеса на кристализиране на зимните запаси от храни. И по този начин намалява вероятността от загиване на семейството от глад.

Пчелите са перфектните архитекти

И това личи от начина на изграждане на пчелните пити и гнездото.

1) Всяка пита се състои от общо вертикално средостение, от двете страни на което в хоризонтални редове са разположени шестоъгълни килийки. Слоевете на питите в гнездото са винаги вертикални.

2) Дебелината на питите, предназначени за отглеждане на потомство, е постоянна – 24-25 мм.

3) Между питите пчелите оставят 10-12 мм свободно пространство – пътечки. При такова разстояние те могат да работят от двете страни на питата, без да си пречат една на друга. Не трябва да има значително увеличение или намаление на този параметър. Така, в увеличените междини, пчелите винаги изграждат „езичета” от нови пити.

4) Най-голямото разстояние, оставяно от пчелите между краищата на съседни пити, е 35 мм.

Движението в кошера е строго регламентирано

Пчелите изграждат така питите и килийките, че създават перфектните условия за преминаването им по време на работа. В горните части на питите, където по правило се складира мед, пчелите удължават стените на килийките. В резултат междината на това място се стеснява с до 5 мм, което е достатъчно, за да премине една пчела. А общата дебелина на питата се увеличава до 30 мм.

При живот в естествени условия на мястото, където се държи медът, този показател може да превишава 45 мм.