Проектът „SOS за застрашени традиционни сортове лози“ се занимава предимно с общи предизвикателства и проблеми в Гръцко – Българския трансграничен регион(фиг.1), свързани с местното биоразнообразие и сортовете лози, особено тези в обектите по "Натура 2000". Водещ бенефициент е Изпълнителна агенция по лозата и виното. Нейни партньори са Сдружение „Просперитет и развитие за България“, Институт за бизнес и изложбени изследвания и развитие (Business & Exhibition Researches and Development Institute (IEE)), Гърция и Международния гръцки университет (International Hellenic University), Солун.

Фиг.1 - Трансграничния регион Гърция-България

В рамките на проект „SOS за застрашени традиционни сортове лози“ беше оценен ефектът от конвенционалните, органичните и биодинамичните системи за производство на традиционни сортове лози. Бяха създадени експериментални полета, разположени в района на гръцко-българския трансграничен регион, които показаха различен подход за определяне на най-подходящата система на земеделие както на държавно, така и на местно ниво(фиг.2). В рамките на проекта беше изследвано съдържанието на антоцианини и транссвесвератрол в осем традиционни сортове, отглеждани в различни абиотични условия, чрез използването на растителни хормони.(фиг.3)

Фиг.2 – Експериментални полета

Фиг.3 – Изпълнени дейности по проекта

Vitis vinifera или така наречената дива гроздова лоза принадлежи към рода на Vitales и семейството на Vitaceae и обхваща много различни сортове, отглеждани в средиземноморския регион. Растението се отглежда от хилядолетия, заради своята медицинска и хранителна стойност. Плодовете на лозата, богати на въглехидрати, се наричат грозде. След ферментация, те се използват в алкохолната промишленост за производството на вино и други спиртни напитки като ципуро и етанолов алкохол.Грозде се наричат плодовете на растенията от рода Vitis, известни на български като лози.

От гледна точка на ботаниката гроздето се причислява към плодовете тип ягода. В световен мащаб около 80 000 km2 от земеделските площи са пригодени за отглеждането на лози и продукцията на грозде. Гроздето се консумира в суров вид, сушено – като стафиди, преработено – под формата на напитки (вино, шира и пр.), желета и конфитюри, но голяма част от световното производство на грозде (около 70%) се използва за направата на вино.

Гроздето се характеризира със сферични, овални плодове, растящи на купчинки, наречени гроздове, обединяващи се от 15 до 300 зърна. Цветът на самите плодове е с разнообразен оттенък от светлозелено, жълто, кехлибарено, розово, червено, синьо, до тъмновиолетово и дори черно. Когато плодовете узреят, в тях се открива високо съдържание на захари.(фиг.4)

Фиг.4 – Различни сортове грозде

Отглеждането на грозде датира преди около 6000 – 8000 години в Близкия изток. Дрождите или така наречените първи „опитомени“ микроорганизми, срещащи се естествено в ципата на гроздето, водят до революция в напитките и откриването на виното. Доказано е, че състоянието на лозовата вода значително влияе на фотосинтезата на лозата, сухото вещество и производството на плодове, както и параметрите на качеството на гроздето и виното. Има различни проучвания, показващи, че статуса на лозовата вода може да се манипулира и да се променят сетивните характеристики на виното -аромат, цвят и вкус.

В много традиционни винарски райони около гръцко-българския трансграничен район сезоните могат да доведат до неблагоприятни въздействия върху производството на грозде. Повтарящите се периоди на топлина и суша по време на отглеждане също оказват влияние.

Въпреки че синергичният ефект на светлината и температурата е интензивно изследван върху флавоноиди, проучванията, насочени към единствения ефект на високата температура, са се фокусирали предимно върху антоцианините през периода на зреене на гроздето.

Тъй като биосинтезата на танина започва около цъфтежа, топлинните вълни, възникващи по-рано през сезона на отглеждане на гроздето, могат да бъдат критични. Няколко изследвания показват влиянието на температурата върху синтеза и натрупването на танин. Към днешна дата никой не е изследвал ефекта на високотемпературните крайности, които в контекста на изменението на климата са свързани с увеличаване на интензивността на топлинните вълни.

Антицианините, които по своята същност са водноразтворими пигменти, причина за червения, синия и виолетовия цвят на растенията и транс-ресвератролът, който пък е антиоксидант и биофлавоноид са едни от най-важните естествени съединения в гроздето, тъй като притежават не само много биологични активни качества, като това, че са антиоксиданти, кардиопротектори, противоракови и противовъзпалителни, анти-стареещи и антимикробни свойства, но също така, те са „отговорни“ за качеството на виното.

Концентрацията на гроздето може да бъде повишена от растителни хормони, като абсцизова киселина (ABA) и метил жасмонова киселина (MeJA), като по този начин облекчава отрицателното въздействие на високите температури в контекста на климатичните промени и също така подобрява енологичното качество на вината.

Освен глобалното затопляне, което се възприема като проблем и се следи в световен мащаб, изменението на климата влияе и върху засушаването в различните лозаро-винарски масиви. Шансът най-засегнатите сортове да изчезнат безвъзвратно е голям.

Това е и едно от основните предизвикателства, пред които е изправена винарската индустрия. Те варират от краткосрочни въздействия върху качеството и стила на виното, до дългосрочни въпроси като сортовата пригодност и икономическата устойчивост на традиционното лозарство.

Поради гореспоменатите причини трябва да продължим да поддържаме традиционните сортове лози, които търпят климатични промени и са застрашени от засушаване.

Проект „VineSOS“,е съфинансиран от Европейския фонд за регионално развитие и от национални фондове на страните, участващи в Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg VA „Гърция-България 2014-2020” http://www.greece-bulgaria.eu/

Съдържанието на този материал е отговорност единствено на Сдружение „Просперитет и развитие в България“и по никакъв начин не могат да бъдат взети под внимание възгледите на Европейския съюз, участващите страни, Управляващият орган и Съвместния секретариат.