През 2017 г. 20-годишният Йордан Александров се регистрирал като земеделски производител с наследствени 16 декара

Радина Иванова

Детелина и Петър Георгиеви от Русе, които от 8 години отглеждат кайсии и сливи край селата Нова Черна и Цар Самуил (за тях писахме в миналия брой) са помогнали на 23-годишнен младеж да се захване с овощарство. Насърчен от тях Йордан Александров е създал и отглежда собствени овощни градини и прави бизнес от това.

Присъствайки на наши разговори, се амбицира да пробва и той.
Помогнахме му с контакти, насочихме го към Националната служба за съвети в земеделието, където ни правиха и нашите, и неговите проекти, разказва Детелина Георгиева. Но повече за личната история на Данчо научаваме от самия него.

Йордан е родом от с. Нова черна, завършва Професионалната гимназия по механотехника в Русе, специалност „Автотранспортна техника“. Плановете му били след това да замине в чужбина, където от 8 години са неговите родители. Но Детелина и Петър му разказали как на наследствените земи отглеждат трайни насаждения, как въпреки че нямат агрономическо образование, бързо се научили.

Решава и той да последва примера им. С наследствени 16 декара през 2017 г., когато е бил на 20 години, Йордан се регистрира като земеделски производител и започва да отглежда праскови в землището на с. Нова Черна

По-късно засажда кайсии и сливи. През 2018 г. кандидатства по мярка 6.1 Млад фермер, а през октомври 2019 г. проектът му е одобрен.
„Всичко тръгна на майтап. Не вярвах, че всичко ще стане, че ще ме одобрят – аз съм млад, понятие от земеделие си нямам, въпреки че съм от село. Особено с отглеждането на овошки, защото там си има тънкости. Но в последствие се научих. Показват ми (Петър и Детелина - бел. ред) как се реже, аз се мъча самичък да си свърша работата. Има и много документи, но се справям, казва младият фермер.

За да изпълни проекта си обаче, са му били необходими допълнителни 10 декара. Предоставят му ги роднини, защото бил прекалено млад, за да му се довери някой в региона и да му даде земята си, а до 5 години трябва да изпълни проекта си.

На допълнителните 10 декара е засадил сливи

Не малка помощ получава и от Националната служба за съвети в земеделието. „Когато стартирах като земеделски стопанин с прасковите, се готвех за мярка 6.3 „Стартова помощ за малки стопанства“, но от службата ме потърсиха и ми казаха, че отварят 6.1 за млад фермер. Казаха ми, че тя е по-добра, по-лесно изпълнима и има по-голяма субсидия. И веднага след това на остатъка от нивата посадих кайсии и така кандидатствах. На другата година ме одобриха и се състоя подписването на договора. Веднага почнах да изпълнявам това, което съм заложил в бизнес плана“, оживено обяснява Йордан.

Също като менторите си в овощарството, Йордан членува в Съюза на дунавските овощари. От тях също идва помощ. Наскоро агроном от сдружението му е дал съвет как да спаси кайсиите си, които са все още доста млади, а пролетното замръзване им нанесе големи щети.
„Тази година кайсиите ми са пропаднали площи,
от прасковите очаквам минимума между – 500 и 700 кг/дка. Сливите ми са тазгодишни младички, от тях нищо не очаквам“, съобщава ни със съжаление Йордан. „Заради сушата започвам и да поливам. Борим се да спасим дръвчетата, защото ако изсъхнат, ме връщат три години назад“, обяснява той.

Макар и с малко реколта тази година, Йордан е затруднен и с пласирането на продукцията си. „Аз съм млад, никой не ме е чувал, нямам такива контакти, както по-големите производители, а и нямам голямо количество за продажба“, казва той.
Въпреки това, амбицията му не угасва. „Мисля да продължа да се развивам. Трудно е с пазара. Има много фиктивни земеделци, в същото време нас дребните ни убиват от проверки. Но ако не бяха Детелина и Петър, сега нямаше да бъда в България“, категоричен е Йордан Александров.