Как се ражда идеята един ненужен, бетонен "динозавър" да бъде реконструиран по финансово приемлив начин

Д-р инж. Любомир Костов

Сякаш земеделските стопани свикнаха с изоставените бетонни резервоари за противопожарни нужди. Тези басейни, изградени преди 50-60 години, стоят ненужни по стопанските бази и дворове. Коритата им са прорязани от дълбоки пукнатини, мазилката е натрошена и отлепена от бетона. Бордовете им са на вълни и на места са обрушени. Въздействите на природните стихии през годините са ги направили

неприветливи и сякаш съвсем излишни

Едно стандартно възстановяване на тези басейни би изисквало много сериозни инвестиции и това кара собственниците им да се откажат от каквато и да е идея в тази насока. Дори и вариант с разбиването и премахването им се нуждае от много сериозна техника. И пак се стига до отделянето на значителни суми.
Така тези съоръжения са изоставени и стоят ненужни и незабелязвани в ежедневието на фермери от различни краища на страната ни. Не така обаче са мислили мениджърите на фирма BG AGRO, собственик на голяма зърнобаза в гр. Шумен. Наличието на един такъв резервоар с обем около 150 куб.м и най-вече разположението му в центъра на базата им ги провокира да търсят

нестандартно решение за възстановяването му

Като се има предвид и необходимостта да се осигурят още съоръжения за съхранение на течни торове се ражда идеята този изоставен, бетонен "динозавър" да бъде реконструиран по финансово приемлив начин. Решението, на което се спират е необичайно и е реализирано много бързо, с минимални средства, а това го прави и много привлекателно.
В коритото му с помощта на около 1 куб.м пясък са запълнени големите пукнатини по дъното. С геотекстил, с тегло 500 гр/кв.м, са покрити и дъното, и стените му. Върху геотекстила се полага облицовка, осигуряваща водоплътност от мембрана. Такава облицовка се използва при производство на гъвкави резервоари. Мембраната се доставя на ролки, изрязва се на място по реалната геометрия на резервоара и се заварява много лесно със специални роботи. Така старият бетонен резервоар добива нов облик и функционалност и то в рамките на една седмица.

Покривна конструкция

Ясно е, че подобно съоръжение за съхранение на течни торове или друга земеделска продукция е немислимо да бъде оставено открито. Този проблем бе решен с изграждането на лека метална конструкция покрита със стандартна РVС мембрана. И при анализа на това как да се премахне неравния, вълнист и обрушен борд се ражда идеята последният да не се хоризонтира с бетонова шапка. Просто покривната мембрана стъпи на неравния борд с "воден джоб". "Водният джоб" копира всяка чупка и кривина и не позволява замърсяване с песъчинки и прах на течния тор или продукция от зърнени култури, картофи или друго земеделско производство, ако такова се съхранява в конструкцията. Разбира се, обновеният резервоар трябва да е оборудван с нужните системи за вентилация и сигурност за качеството на пазената "стока".
"Водният джоб" е достатъчно тежък, което

не изисква и допълнително укрепване

на покривната мембрана срещу ветрово натоварване. Минусовите температури не са пречка. Водата замръзва във "водния джоб", но мембраната е еластична и поема разширението на леда без да се повреди.
И така, без бетонови работи, без скъпо сруващи дейности на този над 60 годишен бетонен резервоар бе даден нов живот. От опита, който имаме с прилагането на РVС мембрани можем да дадем поне 30 години нов експлоатационен период на стария "динозавър".