Доброто качество обаче очаква по-висока цена

Пандемията COVID-19 показа колко важно е за държавите вътрешното производство. По ирония на съдбата точно през този агросезон реколтата от есенниците у нас във важни за производството им райони пострада.
Другият урок от пандемията е колко непредвидим и рисков може да се окаже пазарът: "По време на предварителните ни договори "на зелено" през февруари-март, изобщо не знаехме какво ще се случи със световната политика, последвалата пандемия или катаклизмите в Бразилия или Аржентина...", коментира зърнопроизводителката Мариела Йорданова от Лудогорието. На този фон расте нуждата от

финансови инструменти за защита доходите на земеделците

"Във все по предизвикателните условия, пред които са изправени зърнопроизводителите, все по-необходимо става прилагането на финансови инструменти за защита доходите на земеделците -държавата може да подпомогне производителя при сключване на застраховка или при плащане на % от премията, по примера на други европейски страни",казва председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Костадин Костадинов.

Климатичните промени

засегнаха житницата на страната ни - рекордно ниски са добивите в областите Силистра, Добрич, Варна, Бургас, частично Ямбол и Стара Загора, а това се отрази драстично и на общото количество произведено зърно.
Средните добиви за Добруджа са 154 кг/декар, а обикновено там те са около 500 кг/дка.
Разбира се има и места в страната, пощадени от природата или защото стопаните им са били предвидливи, където добивите са в диапазона 600 до 900 кг/дка (главно в региона на Плевен).

При тази картина не е чудно, че много от фермерите се надяват поне да "занулят годината".

На финала на жътвената кампания при есенниците при 96% ожънати площи, количеството добита пшеница е 4,6 млн. тона, при предварителни прогнози на земеделското министерство от 4,9 млн. тона, обяви съвсем наскоро земеделският министър Десислава Танева.
Тя предупреди, че тази година възможностите за износ трябва да бъдат ограничени, за да не се стига до обратното – внос на пшеница.
А що се отнася до цената...: „Цената на пшеницата се определя от международни борси, нашата страна не може да бъде фактор. С подобни спадове на реколтата влизат Румъния и Унгария. Независимо от това Европейският съюз ще си остане на позиция нетен износител", коментира Десислава Танева.

Добрата новина е, че качеството на пшеницата за сметка на ниските добиви "е извънземно" по думите на Костадин Костадинов. Въпреки че изключителните показатели по отношение на хлебопекарните качества не могат да компенсират големите загуби - въпросът е да се вземе все пак по-добра цена.

В изчакване на прилична цена

Повечето фермери все още се въздържат от продажби:
"Реално, при тези ниски добиви - да вземем например област Добрич, при среден добив 170 кг. дори и 1000 лв. да стане тон пшеница, отново няма да можем да покрием загубите си. Но заради добрите показатели на зърното, всички колеги искат да вземат малко по-висока цена. Имаше задържане. В момента предлагането е 320-330 лв./тон пшеница, чува се за цена на хлебна пшеница от 350 лв., но това е моментна картина" коментира пазара и позицията на колегите си председателят на НАЗ.

А очакванията на фермери от Добруджанския съюз на зърнопроизводителите са, че хлебната пшеница най-вероятно ще се търгува 350 - 360 лв./тон, което на фона на 150 кг. “не е обнадеждаващ приход на декар”.

Картината е по-различна в Кюстендилско например. Там реколтите от ечемик и пшеница са много добри. Добивът от ечемик е около 350 кг/дка, а на пшеницата около 450 кг/дка. Реализацията на продукцията е предимно за износ в Гърция. Цените към момента са около 300-320 лв. на тон за пшеницата, като фермерите от този регион очакват цената да се повиши, заради лошата реколта в Добруджа.

Глобалният пазар диктува

Международните анализатори отбелязват това, което се наблюдава сега и у нас - значително задържане на продажбите от производителите в Европа, поради малка реколта.

През август приключват жътвите в Германия, Русия и Франция и тогава ще се види какви реално ще са цените на хлебната пшеница.
Като цяло картината на световния зърнен пазар се определя от значително глобално предлагане и разочароващи показатели за европейското производство - много под нивото от миналата година.
Износът на мека пшеница на европейско ниво, включително Великобритания, е 635 453 тона, което е намаление с 68% в сравнение с миналата година. Това е в съответствие със спада на европейското производство през тази година.

Показателно е, че цените на пшеницата в Чикаго отново падат. Търговците в САЩ са насочени главно към преразглеждане на производствените оценки за Русия нагоре. В момента лошата реколта в Европа се игнорира от американските оператори.

За Русия анализаторите, преразгледаха своите оценки за реколтата от пшеница в диапазона от 79 до 80 млн. тона, главно в резултат на увеличените площи.

А що се отнася до Украйна, очаква се производството на пшеница да намалее до 25 млн. тона през 2020 г., което е с 3,3 милиона тона по-малко в сравнение с 2019 г. в резултат на по-малко засети площи и сухи условия в някои региони.

Актуализираните прогнози на ФАО

показват, че глобалното производство на пшеница ще достигне 758,3 милиона тона през 2020 г. Това е леко намаление с 0,5 процента спрямо максимума от предходната година и все още е на доста високо ниво.
Въпреки общите опасения за ситуацията с COVID-19, не се очаква пандемията да има значително влияние върху производството на пшеница през тази година.
Потенциалният спад на добива, поради неблагоприятните метеорологични условия в ЕС, Украйна и САЩ, ще бъде компенсиран от силни резултати в Австралия, Канада, Русия и някои азиатски страни.

Борсите 

Към края на юли, като цяло се наблюдава леко нарастване на средните изкупни цени на основните зърнени и маслодайни култури в страната на седмична база - в рамките на 0,5% (слънчоглед), 3,7% (фуражна пшеница). Единствено царевицата се изкупува на малко по-ниска цена - с 0,3%, показват данните на земеделското министерство.
Сравнявайки със същия период на миналата година, пшеницата (хлебна и фуражна) и слънчогледът са поскъпнали с между 9,2% и 15,5%, а ечемикът, царевицата и рапицата - с около 4%.

В подкръг "Зърно" на Софийска стокова борса АД хлебна пшеница се търси на 320.00 лв./т, предлагането е на 340.00-360.00 лв./тон.
Фуражната се търси на 300.00 лв./тон.

Царевицата се движи между 280.00 и 290.00 лв../тон съответно за купува, и 300.00 лв./тон за продава. При маслодайния слънчоглед от място търсенето е в диапазон 610.00-630.00 лв./тон, продавачите котират 640.00-660.00 лв./тон. Всички цени са без ДДС.

Пшеницата в САЩ не се промени през изминалата седмица и се запази на ниво от 238 долара/тон. Във Франция тя се повиши с 2 евро до 189 евро/тон, докато в Украйна спадна с 2/тон до 201 долара/тон. За поредна седмица цената в Русия не се промени – 205 долара/тон, съобщават експертите от ССБ.

При царевицата заради липсата на корекции в прогнозите цената едва варира – минус 1 долар до 166 долара/тон в Чикаго, без промяна в Украйна – 184 долара/тон, и плюс 2 евро във Франция до 182 евро/тон.
Ечемикът в Украйна е на 183 долара/тон, което е повишение с 3 долара. Във Франция цената също е нагоре с 3 евро до 168 евро/тон.
При рапицата в ЕС (Еuronext) котировките се повишиха с 1,50 евро до 381,25 евро/тон.