Според Европейската сметна палата в периода 2013—2019 г.  са издадени 206 извънредни разрешения за използване на забранени неоникотиноиди. 

Действията на ЕС не са ефективни за спиране на процеса на намаляване на дивите опрашители, посочва нов доклад на Европейската сметна палата (ЕСП).

Опрашителите, като пчели, оси, сирфидни мухи, пеперуди, молци и бръмбари, значително повишават качеството и количеството на нашата храна. През последните десетилетия обаче те са намалели като брой и видове, главно поради интензивното земеделие и използването на пестициди.

В отговор на тези проблеми, Европейската комисия е разработила рамка от мерки, която се основава главно на нейната Инициатива за опрашителите от 2018 г. и Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г. Комисията е въвела и мерки, които могат да окажат въздействие по отношение на дивите опрашители, съгласно действащите в момента политики и закони на ЕС

След проверка, Европейската сметна палата установява, че Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г. до голяма степен не е успяла да възпре тяхното намаляване. Законодателството на ЕС за използването на пестициди е също сред основните фактори, а други ключови политики на ЕС, сред които ОСП, не включват конкретни изисквания за защита на дивите опрашители. В прегледа конкретно се посочва опрашването като един от елементите с най-влошено състояние в екосистемите на целия Съюз.

„Опрашителите имат съществена роля за размножаването на растенията и функционирането на екосистемите и техният спад трябва да се разглежда като сериозна заплаха за околната среда, земеделието и снабдяването с качествена храна“, заяви Само Йереб, членът на ЕСП, който отговаря за изготвянето на доклада. „За съжаление, предприетите досега инициативи на ЕС за опазване на дивите опрашители са твърде слаби, за да дадат резултати.“

Одиторите отбелязват и че Комисията не е използвала наличните варианти за мерки за опазване на биологичното разнообразие от никоя програма, включително Директивата за местообитанията, „Натура 2000“ и програмата LIFE.

По отношение на ОСП одиторите считат, че тя е част от проблема, а не решение за него.

Изискванията за екологизиране и кръстосано спазване в рамките на ОСП не са успели да спрат намаляването на биологичното разнообразие в земеделските земи, както се заключава от ЕСП в наскоро публикуван доклад.

И накрая подчертават, че настоящото законодателство на ЕС относно пестицидите не е в състояние да предложи подходящи мерки за защита на дивите опрашители. Действащото в момента законодателство включва предпазни мерки за защита на медоносните пчели, но оценките на риска все още се основават на насоки, които са остарели и до голяма степен не съответстват на законовите изисквания и най-новите научни познания.

В тази връзка одиторите посочват, че рамката на ЕС е позволила на държавите членки да продължат да използват пестициди, за които се смята, че са причина за масовото измиране на пчели.

Например през периода 2013—2019 г. са издадени 206 извънредни разрешения за използването на три неоникотиноида (имидаклоприд, тиаметоксам и клотианидин), въпреки че приложението им е било ограничено от 2013 г. и те са строго забранени за употреба на открито от 2018 г. насам.

В друг доклад, публикуван тази година, ЕСП установи, че практиките за интегрирано управление на вредителите биха могли да спомогнат за намаляване на употребата на неоникотиноиди, но до момента ЕС е постигнал слаб напредък при налагането на тези практики.

Тъй като Зеленият пакт ще бъде сред приоритетите в програмата на ЕС за следващите десетилетия, одиторите препоръчват на Европейската комисия да оцени преразгледа конкретни мерки за опазване на дивите опрашители до 2021 г., свързани със стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2030 г.. Както и да интегрира повече действия за защита на дивите опрашители в инструментите на политиката на ЕС, насочени към опазването на биологичното разнообразие и земеделието, и да засили защитата на дивите опрашители в процеса на оценяване на риска от използването на пестициди.