Съвкупност от фактори на средата ограничават или подпомагат приемането на хранителните елементи от културните растения

Чрез торенето се увеличава съдържанието на хранителните елементи в почвата, които се усвояват от културните растения, за да растат и да се развиват правилно, съответно от тях да се получат възможно по-високи добиви и по-добро качество на продукцията.

Като цяло обаче ефективността на торенето зависи от много фактори, които включват:

* състав и свойства на торовете - разтворимост, рН, мобилност в почва и растения и други;

* почвена характеристика - механичен състав, структура, органика, рН, плътност и други;

* климат и метеорологични екстремни условия;

* начин на внасяне и достъпност на торовете;

* влажност и температура на почвата;

* коренови и почвени вредители;

* конкуренция на плевелите и други.

Подвижността и достъпността на химическите торове за културите се определя от общата характеристика на торовите елементи и отделните свойства на конкретни торове.

Азотните торове се

характеризират с бърза

разтворимост

и лесна усвоимост, но същевременно и с голяма мобилност и податливост на загуби чрез различни механизми (измиване, газообразни загуби, биологична имобилизация), вкиселяване на почвата и опасност от повреди по растенията.

Поведението на амониевия нитрат, карбамида и течния КАН в почвите е много различно и от това зависи начина на употребата им.

Специфично е действието също на различните фосфорни торове - суперфосфати (обикновен и концентриран, гранулиран и праховиден), амониеви фосфати и фосфоритно брашно (хиперфосфат).

Строго специфично е поведението на микроелементите в почвите и растенията в зависимост от рН, съдържанието на карбонати, съпътстващото макроторене и пр.

Ефективността на торенето зависи в голяма степен от особеностите на климата. Достъпността на торовете е по-ниска в райони със сух и топъл климат в сравнение с умерена температура и повишена влажност.

Сухите условия ограничават кореновата активност при повърхностно и плитко внасяне и намаляват достъпността на торовете за растенията.

Ниските температури ограничават усвояването на хранителните елементи и забавят метаболизма в растенията.

Например, усвояването на фосфор е около три пъти по-високото при 20 градуса в сравнение с 10-12 градуса. Дефицитът на бор е най-голям при хладни и облачни дни и в крайно сухи условия. 

Зачестилите метеорологични екстремни явления с промяната на климата

увеличават загубите и

понижават усвояването

на торовете от почвата.

Ефективността на торовете е силно зависима от основни почвени свойства, като механичен и структурен състав, почвена реакция (рН), плътност на почвата, наличие на токсични съединения и пр. Дефицитите на хранителни елементи са най-силно изразени в леките песъчливи почви, с ниско съдържание на органично вещество и кисела реакция.

В почви с по-песъчлива структура валежите и поливането причиняват загуби чрез измиване на хранителни елементи. Обратно, в сухо състояние торове остават неразтворени и недостъпни.

Неутралната и слабо кисела реакция на почвите е оптимална за подвижността и достъпността на торовете изобщо. Силно киселата реакция ограничава достъпността на фосфорните торове поради фиксирането във форма на алуминиеви и железни фосфати. Киселата реакция редуцира силно подвижността и достъпността на молибдена в почвата. Алкалната реакция на карбонатните почви намалява разтворимостта и достъпността на калия, цинка и бора.

Почвите, които се отличават с високо съдържание на хумус, са обикновено с по-добра структура и с добри водно-физични свойства, които

благоприятстват усвояването на

хранителните елементи от торовете

Необработените почви обикновено имат по-висока обемна плътност (по-уплътнени) от конвенционално обработените. Почвеното уплътняване редуцира растежа на корените и усвояването на хранителните елементи. Стартовото торене и лентовото внасяне противодействат на вредните ефекти на почвено уплътняване върху кореновия растеж и усвояването на хранителни вещества. Поставянето на тора под дълбочината на семената може също да подобри кореновия растеж и усвояването на торовете.

Концентрацията на хранителните елементи в кореновата зона стимулира растежа на корените и силата на растенията. Поставянето на торовете в близост до семената и кореновата зона увеличава възможността корените да усвояват по-лесно хранителните вещества през вегетационния период. Природата и спецификата на кореновата система на земеделските култури оказва влияние върху начина и дълбочината на внасяне на торовете, за да бъдат лесно достъпни. Достъпността на фосфора за посевите обикновено е по-голяма, когато торовете са внесени локално, отколкото разпръснато. По този начин се ограничава контакта им с почвата, вследствие на което фиксацията в трудно достъпни форми е по-слаба.

В консервационната обработка поставянето на торовете под растителните остатъци подобрява ефективността на торовете.

Поглъщането на хранителните вещества, движението им към корените и почвените химически реакции, са много по-бавни при по-ниски почвени температури.

Усвояването при по-ниска

температура

може да се ускори чрез стартово торене или лентово внасяне. Това е особено важно при ранните пролетни култури в хладни и влажни пролети, поради бавния коренов растеж.

 

Тъй като почвените температури обикновено са по-ниски при консервационните и редуцираните обработки, поставянето на торове близо до корените е по-удачно.

Растенията усвояват хранителните вещества за растежа си чрез водата в почвата. Повърхностното торене на суха почва ограничава силно усвояването. Поставянето на торовете при възможност в по-влажните почвени зони увеличава достъпността и усвоимостта на торовете. От друга страна преовлажняването увеличава загубите на азот чрез измиване и денитрификация (излитане на елементарен азот и азотни окиси в атмосферата). Опасност от измиване има също при серни и борни торове, особено на леки песъчливи почви.

Ограниченият растеж и

влошеното здраве на

кореновата система

силно затруднява усвояването на вода и хранителни вещества от торовете. При такива условия лентовото торене под дълбочината на семената и в близост до корените подобряват усвояването и повишават потенциалния добив от посева.

Това важи също при приложението на директни сеитби и минимални обработки. Обратно, локалното торене е от по-малко значение за посеви в оптимално състояние при плодородни почви и добри производствени практики, при които кореновата система е добре развита.

Внесените в почвата торове взаимодействат както помежду си, така и с почвата. Например високо фосфорно торене може да редуцира достъпността на цинка при царевица и други култури. Това взаимодействие е по-силно проявено при алкална почвена реакция (карбонатни почви). Високото съдържание на калций намалява усвояването на бор и мед. Интензивното азотно торене индуцира молибденов дефицит при слънчоглед и царевица при почви с кисела реакция. Тези взаимодействия варират силно по райони и полета.

Хранителните торови елементи се различават по своята подвижност в растенията при растежа им през вегетацията. Някой от тях са много подвижни и се преизползват (реутализират) от старите листа в новите и накрая в реколтата. Други остават слабо подвижни или неподвижни в растението след усвояването и не се преизползват за нов растеж и в крайния добив, поради което дефицитът е силно проявен в късната вегетация.