15° C, предимно облачно
Навременното листно подхранване води до максимален добив и има антистрес защита за културните растения при неблагоприятни условия
Ваня ВЕЛИНСКА
Листното торене е част от цялостната практика за подхранване на културите, което доказа своето място в технологията за отглеждане на растенията. Когато се целят количествени, както и качествени показатели на продукцията, листното хранене също е от решаващо значение.
Листното торене е критичен фактор за реализиране на добивния потенциал на културите, а също и предпоставка за справянето им с климатичните предизвикателства, каза Татяна Михайлова, търговски директор на Екофол, по време на срещите със земеделци от различни региони на страната. От дългогодишните ни изследвания имаме натрупан практически опит за действието на листното хранене върху културите. Може да говорим надълго и нашироко по темата, но накратко сме обобщили предимствата в няколко основни стъпки за ефективно листно торене с цел максимален добив и антистрес защита.
По принцип превенцията е от изключително значение в земеделското производство. И при торенето тя е решаваща. Според специалистите
над 60% от дефицитите остават скрити на пръв поглед
А когато те станат видими, щетите върху добива вече са факт. А всеки недостиг на микроелемент предизвиква верижен хранителен дисбаланс.
Не трябва да се разчита само на един елемент, разяснява Татяна Михайлова. Например честа практика е при слънчоглед да се внася бор, а при царевицата само цинк. Няма обаче процес в растенията, при който да са необходими само 1 или 2 елемента. Това не е ефективно. Но по-важното е, ако все пак се внесат отделни елементи, то те трябва да са 100% разтворими и усвоими. И препоръката ни е те да се комбинират с аминокиселини. Освен това винаги трябва да се проверява за рН и електропроводимостта на работния разтвор, за да се избегне фототоксичността, особено ако времето е горещо. Често това не се следи в практиката и затова стават грешки. Ето защо най-удобно е да се използват готови комплекси от микроелементи, които са произведени професионално.
Въпреки че
често се говори за предимствата
на балансирано хранене на културните растения,
в практиката това рядко се наблюдава. Тори се едностранчиво – основно с азот, а в добавка един по-важен за дадената култура микроелемент. А истинският баланс включва комбиниране на макро- и микроелементи, аминокиселини, фитохормони и млечна киселина. Тази комбинация осигурява едновременно хранене, стимулиране и защита от стрес.
Не е достатъчно да се даде храна, важно е тя да е внесена в точно определени фази от развитието на културата. Хранителните елементи, подадени в т. нар. критични фази, оказват влияние на количеството и качеството на продукцията.
Например при пшеницата листното хранене, приложено във фаза братенене, стимулира кореновата система, броя на продуктивните братя и изравняване на посева. Третирането обаче във фазите вретенене – изкласяване води до по-добро качество, влияе на масата на 1000 зърна, върху протеина и глутена.
Важно при листното торене е
то да е съобразено спрямо потенциала на културата,
както и да има насоченост към превенция.
Не трябва да се чака да се стигне до затваряне на редовете, т.е. тогава растенията вече са напреднали в развитието си, съветва Татяна Михайлова. Листното торене трябва да бъде направено превантивно спрямо преовлажняването или сушата. Ранното внасяне на листния тор осигурява силен корен, здраво стъбло и плътна листна маса. Така растенията могат да устоят по най-добрия начин на всички възможни последващи стресови условия.
Ако рано през пролетта се внесе повече азотен тор, за да се помогне на по-слабите посеви, ефектът ще е негативен. Това се видя на отделни полета през последните няколко години. Стресираните растения пестят енергия и не могат да усвоят ефективно почвения тор. Листото торене в този случай се оказва като
„бърза помощ", която помага на културите
да превъзмогнат стреса
и да оползотворят внесения в почвата азот.
Важно е да се знае, че листният тор не формира потенциала самостоятелно, но той съдейства да бъде реализиран.
В съвременното земеделие максимата: „Не тори повече, тори умно!" е съвсем актуална. Една от ползите на листното торене е да подобрява работата на корена и усвояването на наличните запаси в почвата. Затова и съвсем резонно, практиката доказва, че при намаляване на почвената норма с 20%, съчетано с листно хранене, се получава по-висок икономически резултат.
Ето и пример от Русенско, който дават специалистите от Екофол. На поле, на което е внесен 20% по-малко азот, като е извършено двукратно листно торене с калиево-фосфорен тор + цинк, а азотен тор в по-късна фаза, добивът от царевица е с 68 кг/дка по-висок в сравнение с площите, наторени само с почвени продукти. Съответно рентабилността е много по-добра. Именно това е печелившият начин, по който земеделците трябва да работят, категорични са агроспециалистите.
Друга важна тема, на която земеделците трябва да обърнат по-сериозно внимание, е
устойчивото управление на азотното хранене,
което да води до по-висока ефективност на производството,
съответно и до по-ниски разходи.
В съвременното интензивно земеделие азотното торене е изправено пред две основни предизвикателства, подчертава Татяна Михайлова. Първото е значителната загуба на активно вещество, а второто - екологичните регулации. Решението на тези проблеми е използването на стабилизирани торове с инхибитори.
Инхибиторите са ключ към контрола на азотните загуби. Азотът е изключително подвижен елемент, който лесно се губи чрез изпарение на амоняк, отмиване на нитрати или отделяне на азотен оксид. Науката обаче е дала два основни инструмента за справяне с тези процеси:
0 Инхибитори на уреазата. Те забавят преминаването на азота от амидна в амониева форма. Това позволява торене при температури от 25 градуса и осигурява по-широк прозорец за приложение, без риск от загуба на активното вещество.
0 Инхибитори на нитрификацията. Те предотвратяват бързото превръщане на амониевия азот в нитратен, който е склонен на отмиване в подпочвените слоеве или денитрификация.
Комбинирането на двата инхибитора в продукти като DURASOL® UREA DUAL MAX – карбамид с двойна защита гарантира по-продължителен период за торене, подчертава Татяна Михайлова. И нещо много важно: има удължено освобождаване на азота, а не отложено, обръщам внимание, което
обезпечава нуждите на културата
почти до края на вегетацията ѝ
Инхибиторите не са просто допълнителен разход, а средство за оптимизация на производството. Опит, проведен в Хумболтовия университет в Берлин през 2024 г. при царевица, показва, че редуцирането на торовата норма при използване на уреазен инхибитор позволява пълно запазване на добива.
При изчисляване на разходите за 12 единици активно вещество от четирите азотни тора: амонив нитрат, карбамид, карбамид с инхибитор на уреаза и карбамид с инхибитор на нитрификация, е видно, че приложението на тор с два инхибитора изисква по-ниска физическа норма. Това отнесено към крайната цена на декар я прави много по-конкурентна спрямо стандартните торове или торовете с един инхибитор.
Технологията на стабилизираните торове е стандарт
в държави като Германия, Франция и САЩ, където строги регулации забраняват практиките, водещи до високи нива на замърсяване. Китай и Индия също въвеждат законодателни мерки за насърчаване на тези торове като начин за по-устойчиво и рентабилно земеделие. В Австралия и Южна Америка торовете с инхибитори също са практика.
Преминаването към използване на торове с инхибитори е инвестиция в ефективност. Те задържат азота в стабилна форми, увеличават неговата достъпност за храна на растенията и осигуряват предвидимост, независимо от капризите на времето.
И не на последно място - не по-маловажен е
проблемът с почвеното здраве и екологичните ангажименти,
които имат страните в Европейския съюз.
Малко се говори за това, но от 2024 г. България е обект на санкции за превишени емисии на амоняк и азотен оксид. Именно стабилизираните торове са без алтернатива в изпълнението на националните ангажименти за опазване на въздуха и водите от замърсяване с произход земеделие – загуби от амоняк и азотни окиси.
Коментари