Обикновеният люляк цъфти в продължение на 2 седмици, като периодът може да бъде удължен до 6, ако сортовете се подберат правилно.

Растенията са добре приспособени за нашия климат, не изискват много грижи и нямат големи претенции. Важното е да са позиционирани на слънце, за да цъфтят обилно.

Резитбата и подхранването са важни! В тези две операции се крие тайната на пищния цъфтеж.

Люлякът не цъфти, ако е прехранен.

Комбиниран тор в съотнощение 10:10:10 NPK, внесен веднъж годишно, е напълно достатъчен, и то ако не сте доволни от растението.

Мулчирането с компост или друг органичен материал е добра идея, ако искате лесно да се справите с плевелите и да задържите влагата.

Не занемарявайте резитбите!

Старите растения могат да се подмладят

Резитба трябва да се извърши веднага, след като люлякът прецъфти.

Закъснеете ли дори с 3-4 седмици, рискувате да отстраните голям брой от вече заложените за следващата година цветни пъпки. С времето цветните клъстери могат драстично да намалеят и като размер, и като численост.

Това е и моментът за по-силна резитба, при която спокойно може да се отстранят изцяло около 1/3 от най-старите стъбла.

Тези, които ще останат, да се съкратят, а младите клони да се оформят по желание.

В останалите случай към резитба трябва да се подхожда разумно и всяка година. Защото, ако се пропусне година или две, ще се налага по-драстична.

Най-крайната мярка, породена от отсъствие на цъфтеж, е да се отрежат всички стъбла на 15-20 см от земята. Ще отнеме няколко години растението да се възстанови, както и отново да цъфти обилно.

Всички счупени, повредени и преплетени клони в короната на дървото или храста са предпоставка за заболяване. Храстите периодично да се почистват и от застаряващи издънки, и от силно растящи лакомци.

Присаждането е коварно

Така е, защото в дългосрочен план присадките често пропадат. Люляк може да се присади на семенна подложка, растения от същото семейство или на вече съществуващо, добре вкоренено и приспособено на постоянното си място растение.

Най-често прилаганите методи за присаждане на калеми са копулация, подобрена копулация или на разцеп. Извършва се в края на зимата и началото на пролетта. Успеваемостта е задоволителна. Спорни са резултатите при присаждане на спяща или будна пъпка.

Независимо от успешното прихващане на калемчето, бъдете подготвени за разочарованието наречено "късно проявена несъвместимост".

Размножаване с успех

Трудно се прихваща люляк от издънка или резник. Често резултатът е отрицателен, но си има чалъми.

Зелени резници

Времето за вкореняване на зелени резници е много кратко. Това трябва да се случи, когато младите стъбълца са еластични и не по-дълги от 10-15 см. При подготовката им не бива да се допуска да увяхнат. Препоръчва се третиране на отреза с вкоренител.

Резниците се залагат в овлажнен субстрат, с почистени долни листа и под прозрачен похлупак. Поддържа се постоянна въздушна и почвена влажност, проветряват се поне веднъж дневно. Температурата също трябва да е постоянна. Корени се очакват след 6-8 седмици.

Зрели резници

Вече вдървенелите резници образуват корени много трудно. Много по-голям успех ще се постигне, ако въпросните резници се превърнат в калеми и бъдат присадени на вече вкорененна подложка/издънка.

От издънки

Ако желаният люляк не е присаден на подложка, размножаването чрез издънки е най-лесният начин. Те просто се откопават с възможно най-много почва и запазване на собствените им корени и се местят на желаното място. След засаждане почвата се поддържа влажна. Клонката ще страда, но шансът да се хване е много голям.

Без отделяне

Хитър ход за размножаване е този без отделяне на желаното клонче от майчиното растение. За целта е необходимо да се нарани кората, а раните да се обработят с вкоренител. Мястото се обвива в мокър торф или мъх и се опакова с полиетилен или пластмасово шише, за да се поддържа влажност. Когато корените видимо се развият добре, клонката се отделя, засажда се самостоятелно и задължително се съкращава. Горе-долу на същия принцип работи и методът на отводите с клонка, разположена близо до почвата.