Сеитбата на лещата може да се извърши още в края на февруари – началото на март

Дукена Жолева, агрометеоролог при НИМХ

Лещата е едно от най-старите културни растения отглеждани от дълбока древност. Произхожда от Югозападна Азия. Египтяните, евреите, римляните и гърците са познавали много добре тази ценна зърнено бобова култура. В миналото тя е била отглеждана и от славянските народи.

Семената на лещата по съдържание на белтъчини (между 25 и 32%) не отстъпват на фасула и граха. Те съдържат почти всички незаменими за животинския организъм аминокиселини (тирозин, триптофан, лизин, аргинин, хистидин, цистин, метионин).

У нас лещата се отглежда като ранна пролетна култура. Сеитбата й може да се извърши при първа възможност още в края на февруари и началото на март. Тя притежава висока студоустойчивост, пониците и понасят без повреди минимални температури до минус 6оС, а възрастните растения – до минус 8-9оС.

Лещата е култура с агротехническо значение. Обогатява почвата с азот и е важен предшественик на пшеницата и другите зимни и пролетни житни култури.

В България са разпространени двата подвида леща – едросеменна и дребносеменна. Широко разпространение има дребносеменната леща, която е с по-добри вкусови качества и по-невзискателна към почвено- климатичните фактори. Тя има по-къс вегетационен период ( 60-70 дни) от едросеменната (80-130 дни).

Лещата пониква при температура 4-5оС за 10-12 дни. В началните фази от вегетацията си тя има повишени изисквания към влагата в почвата. В по-късен етап от развитието си устойчивостта на растенията към засушаване нараства, особено при дребносеменните сортове.
Лещата се развива добре на песъчливо-глинести и глинесто-песъчливи варовити почви.

Основната обработка на площите, предназначени за отглеждане на леща, се извършва на дълбочина 20-22см. През пролетта предсеитбените обработки включват култивиране и брануване.

Внасянето на минерални торове при лещата зависи до голяма степен от предшественика. Торене с азотни торове се налага само в случаите, когато тя се отглежда на бедни на азот почви. При наличие на повече азот в почвата лещата развива голяма вегетативна маса, периода на цъфтеж се удължава, а процеса на узряване на семената протича неравномерно. При отглеждане на леща на слабо плодородни почви се препоръчва торене с умерени дози фосфорни и калиеви торове (4-5 кг активно вещество на декар). Фосфорният тор (суперфосфат) може да се внесе еднократно през есента или на два пъти – половината с есенната оран, а другата половина – с предсеитбеното култивиране.

Лещата се засява при междуредово разстояние 10-12 см, на дълбочина 3 см при дребносеменните сортове и 5 см при едросеменните. Семената трябва да са с висока чистота, най-малко 96% и кълняемост – над 90%. Сеитбената норма за дребносеменната леща е 8-10 кг/дка, а за едросеменната - 12-14 кг/дка.

За да се осигури едновременно и бързо поникване на семената след сеитбата засетите площи трябва да се валират. В периода от поникване до фаза цъфтеж се препоръчват 1-2 бранувания. При прилагане на добра агротехника средният добив от декар е над 200 кг от декар.

Лещата се прибира, когато узреят над 50% от чушките. За ограничаване на загубите от разпиляване (разпукване и ронене на чушките) се препоръчва прибирането да се извършва през по-ранните часове.