Сушата и високите температури са критични за културата, торенето е решаващо за производствената ефективност и високите резултати

В световен мащаб царевицата е важна фуражна, продоволствена и техническа култура. У нас тя заема второ място след пшеницата. От всички зърнени култури царевицата формира най-висок добив от единица площ. Затова е важно да се отчетат някои лимитиращи добива фактори, които определят икономическата ефективност от отглеждането на тази култура.

На първи място е наблюдаването през последните години

сериозно засушаване почти в цялата страна

и произтичащите от това проблеми - подбор на хибриди и адекватни промени в технологиите. Фермерите, отглеждащи царевица, трябва да бъдат по-внимателни при подбора на съответен хибрид като ранозрелост.

Принципно при избора на най-подходящ хибрид е нужно да се отчитат агроклиматичните ресурси в отделните райони на страната – почвени типове, сума на ефективни температури, сума на валежи, категория и бонитентно число на почвата.

0 Най-подходящи условия са Дунавската равнина, Тракийската низина, Южното Черноморие, долините на Струма, Места и Арда - сума на ефективните температури над 1700 градуса и валежи през вегетацията 200-400 мм, където могат да се отглеждат хибриди от всички групи по зрелост.

0 Подходящи са условията в средната част на Тракийската низина, Северното черноморие, Лудогорието, предпланинските райони на Стара планина и Средна гора със сума на ефективните температури – около 1400 градуса, валежи от 200 до 500 мм. В тези райони може да се отглеждат хибриди от групи 300 до 600 по ФАО.

0 Малко подходящи са условията в предпланинските райони на страната със суми на ефективните температури от 900 до 1100 градуса, в които могат да се реализират хибриди с вегетация до 300 по ФАО.

Съобразяването с

двата основни фактора - температура и валежи

е в основата при формирането на сортова структура. Ранните и средноранните хибриди имат вегетация 110-120 дни и се прибират с ниска влага обикновено през втората половина на август и началото на септември. Продуктивните им възможности са от 600 до 1000 кг/дка. Средно късните хибриди с вегетационен период 120-130 дни узряват през втората половина на септември. Те имат по-високи продуктивни възможности - около 800-1400 кг/дка. Късните хибриди имат вегетация 130-145 дни и са подходящи за райони с ефективни температури над 1700 градуса (това са равнинните части на страната), като е желателно да се отглеждат при поливни условия в стопанствата.

През последните години, когато имахме засушавания, измествания на валежите и съвпадение на критичните фази на развитие на царевицата с високите температури и ниска атмосферна влага - температури над 30 градуса и атмосферна влага под 40% през периода - изметляване, цъфтеж, оплождане, е желателно в сортовата структура

да преобладават хибриди с по-къса вегетация,

добра поносимост към засушаване и високи температури

Принципно критичните онтогенетични фази на ранните хибриди не съвпадат с най- засушливите периоди през годината. Това са фенофазите, през които рязко се увеличава дневната консумация на вода. При късните хибриди - с вегетация повече от 130 дни, е по-висок рискът най-активните фенофази на културата да съвпаднат с период на засушаване.

Препоръчително е земеделците да изтеглят по-рано датата на сеитба, разбира се, ако условията позволяват това, за да могат растенията да използват и минималните зимни запаси (ако зимата е суха) и падналите през ранната пролет валежи. Не трябва да се сее прекалено рано – рискове от измръзване, гниене на семената и пониците. В засушливи условия по-редките посеви (с около 10% от оптимума за съответната група по раннозрелост) дават обикновено по-висок добив.

Некачествено проведена борба срещу плевелите

може да намали добива до почти 100% - особено

при заплевеляване с паламида и балур

При отглеждането на царевицата при поливни условия е нужно броят и количеството вода при отделните поливки да се съобразява с количеството паднали валежи и нуждите на културата през отделните месеци и фази.

Друг важен фактор за получавенато на добър добив от зърно е торенето.

То зависи от типа предшественик, запасеност на почвата, баланс на внасяне на азот, фосфор и калий, тип на отглеждане (със и без напояване) гъстотата на посева, вегетационен период на хибридите. Неправилното приложение на торовете като-норми (за 100 кг добив зърно царевичния посев извлича от почвата 2,5-3 кг азот, 1,1 кг фосфор и 2,2 кг калий и около 3 кг магнезий), срокове и баланс - намалява сериозно добива.

С реколтата царевицата извлича от декар около 40-80 грама бор, 240-260 г манган, 80-160 г мед, 1 г молибден, 30-40 г цинк.

Особено чувствителна е царевицата при недостиг на цинк,

най-вече на карбонатни черноземи. На такива почви царевицата се засяга и от недостиг на бор и желязо. На наши опитни участъци на карбонатни-черноземи (със и без торене), се получиха разлики между 30 и 45%. Не на последно място добре и балансирано наторена царевица е по-устойчива на засушаване.

Много фермери прилагат 4-6 годишно монокултурно отглеждане на царевица.

Зърнената култура по принцип понася монокултура,

но все пак трябва да се отчете факта, че това води до бързо повишаване плътността на редица опасни плевели - паламида, бутрак, балур, кощрява и др., болести - главни, фузариози и др. и неприятели – телени червеи, хоботници и др.

Монокултурата изисква висок агрофон, а осигуряването на такъв е свързано със сериозно разходи.

Също така царевицата предпочита да бъде отглеждана на равни и слабо eрозирани площи. Там, където се сее на средно до силно ерозирани земи, се получават слаби резултати, поради трудната обработка на почвата и лошото напояване поради иригационна ерозия.