Sideritis scardica има две по-познати имена - пирински и мурсалски чай. Наричат я билката за всяка болка и още “българската виагра”.

Важно е да подчертаем, че е балкански ендемит, както и че беритбата от диви находища е строго забранена.

Растението е включено в Червената книга на България.

Не са много производителите на култивираната билка у нас, но спокойно може да се намерят разсад и семена.

Билето е член на семейство Lamiaceae. Според легендите, латинското наименование произлиза от гръцката дума за желязо и е дадено, защото се смятало, че лекува рани, причинени именно от такова оръжие. Историята му у нас също е доста интересна, но няма да навлизаме в подробности

Факт е, че мурсалският чай е най-известен на Балканите и по-специално в България като чудодейно биле и употребата му е концентрирана най-вече в рамките на страната.

Сее се от октомври до март

Най-добре е да се прави разсад

Семената на мурсалския чай се засяват в открити лехи през есента (октомври-ноември) или на закрито през пролетта (февруари-март). Пролетните дейности са по-успешни.

Почвата трябва да е чиста от плевели и растителни остатъци, рохка и добре овлажнена.

Семената се поставят на около 2 сантиметра дълбочина и се покриват с добре разложен, ситен оборски тор.

Разстоянието от растение до растение е десетина сантиметра.

След като поникне, растението се развива бавно, което налага внимателни грижи. Не бива да се допуска пресъхване на почвата, както и преовлажняване, а също и развитие на плевели.

Засяването в работни саксийки или табли улеснява засаждането на постоянно място.

Дали да е близо до природните условия?

При добри грижи резултатите са налице

Естествените находища на мурсалския чай са разположени в Пирин, Родопите, Ржана планина и планината Славянка, на надморска височина от 1400 до 2200 метра. Среща се и в някои планини в Гърция, Македония, Албания.

Скалисти планински склонове и открити горски пространства, с малко и не много богата почва, са дом за билето. В такива условия растенията развиват компактни розетки и малко на брой цъфтящи стъбла.

Отглеждането с повече грижи дава значително по-добри резултати. Но е спорен въпросът за качеството. В промишлени насаждения растенията се засаждат през 50 см. Поливат се при необходимост, защото прекалената влага за по-дълго време може да ги погуби. Всъщност, мурсалският чай е доста сухоустойчиво растение, а и издържа доста ниски минусови температури (-20 градуса).

Окопаване и плевене се извършват няколко пъти през топлата част от годината. Така е възможно да се получат доста голям брой стръкове от едно растение. Размерите им също са значително по-големи.

Важно е мястото да е добре огрявано от слънцето през целия ден. Подхранване не е необходимо, дори може да се окаже противопоказно.

Има опасност от нападение на гъбни патогени и най-вече мана, особено в условия на повече влага.

Бере се по време на цъфтеж

Стръковете се сушат на сянка

Многогодишното растение и сиво-бялата му осанка могат без проблем да украсяват слънчевите кътчета на личната градина. На балкона, в саксия също ще се чувства добре. Но нестандартната му красота не е най-важното.

От розетката в началните етапи на развитие израстват цветоносни стъбла. Те са добре облистени, а в основата се вдървеняват. Цъфтежът започва през лятото и е типично характерен за повечето представители на семейство Устоцветни. Баграта на същинските цветове е лимонено жълта.

Мурсалският чай дава 2 реколти - една през лятото и втора през есента. Началото на цъфтежа е най-благоприятният момент за прибиране на надземната маса. Установено е, че тогава съдържанието на етерични масла и биологочино активни вещества е най-богато.

Стръковете се орязват на двайсетина сантиметра от върха. Берат се рано сутрин.

Връзват се в снопчета и се сушат на сянка в проветриви помещения. Възможно е и автоматизирано изсушаване, но температурата не бива да надхвърля 35 градуса. Готовата билка се съхранява в сухи помещения.

Как се приготвя полезният чай?

Препоръчват го и за укрепване на имунната система

Три супени лъжици от наситнената билка се запарват в 600 мл вряща вода за дестина минути. Препоръчва се отварата да се приема 3 пъти дневно по една чаена чаша. Подслажда се на вкус с мед.

Мурсалският чай помага при редица неразположения и за укрепване на имунната система. Предпазва от настинки и грип, високо кръвно и последствията от него. Препоръчва се на диабетно болни, при чернодробни заболявания, проблеми с бъбреците, простата и уринирането. Повлиява репродуктивни проблеми и подобрява мъжката потентност (не случайно го наричат “българската виагра”). Забавя стареенето на клетките, укрепва костите, полезен е и за очите.

Изброените дотук ползи на мурсалския чай съвсем не са изчерпателни. Въпреки множеството възможности за подобряване на здравето, неправилен прием или приготвяне на запарката може да доведе до нежелани ефекти.

Имайте предвид и че едно чайче не прави чудеса. Винаги се консултирайте със специалист, ако сте решили по-дългода приемате билки!

(По материали от българския печат и пинтерест)