Борисов: Няма да отстъпим пред намалените пари за земеделие и кохезия (Обзор)

Войната за бюджета на ЕС - Брекзит отне 75 млрд. евро, въвеждат нови данъци

България няма да отстъпи пред намаляването на парите за земеделие и кохезия. Тази позиция защитава премиерът Бойко Борисов на извънредната среща за бюджета на ЕС в Брюксел. Той търси подкрепа от колегите си по въпроса.

“Трябва да сме много предпазливи с финансовата рамка, защото с 60 млрд. е по-малко бюджетът”, каза Борисов, преди да влезе на съвета. И бе категоричен, че

парите няма да

стигнат за нито

една държава

“За страната ни е важно да бъде запазено правилото n+3, което е свързано и с кофинансирането”, обясни Борисов.

Това означава, че парите за одобрените проекти трябва да се усвоят за 3 години. Има идея срокът да се намали на две години. Премиерът даде пример с инфраструктурните проекти.

“При нашите процедури при нас текат хиляди обжалвания, това са правилата, ние за две години, особено за големите инфраструктурни проекти, не можем да започнем, камо ли да ги довършим”, аргументира се Борисов. Според него, ако се намалят сроковете, държавите няма да могат да се справят и ще трябва да връщат пари.

Според него трябва да се заделят и пари за иновации, за да може Европа да е конкурентна на Китай и САЩ. “Толкова години правя бюджет, а сега сме в ролята на министрите, които само искат и си тръгват кисели, ако не им дадеш”, каза още Борисов. 

Дългосрочният 7-годишен бюджет на ЕС събра на извънредно заседание лидерите на всички членки на ЕС в Брюксел. Многогодишната финансова рамка (МФР) обхваща периода 2021-2027 г., затова държавите имат едва няколко месеца за постигане на компромис. С тази задача бе натоварен новият председател на Европейския съвет Шарл Мишел.

Миналата седмица бившият белгийски премиер предложи бюджет, който предвижда намаление на част от досегашните разходи заради Брекзит. С излизането си от ЕС Великобритания лиши бюджета от 75 млрд. евро за следващите 7 години.

За да събере недостигащите пари, Мишел предложи да се въведе нова вноска от държавите членки. Тя ще се начислява върху нерециклираните пластмаси, като за всеки килограм непреработен отпадък в евробюджета ще се дължат 80 евроцента. В бюджета на ЕС ще влизат и парите от купените въглеродни емисии за замърсяващи производства, които надвишават количествата за периода 2016-2018 г.

Ако тези такси се окажат недостатъчни, може да се въведе данък за цифровите гиганти, такса за внос на продукти, произведени със замърсяващи технологии,

облагане на

авиацията за

замърсяване,

както и данък за финансовите трансакции.

Според Еврокомисията предложението на Мишел е “добра отправна точка”. Европарламентът обаче определи предложението като “разочароващо” и “неприемливо”.

Сред основните изменения спрямо бюджета 2014-2020 са намаляването на бюджета за земеделие с 14%, намаляване на парите за кохезия с 12% и значително увеличаване на бюджетите за отбрана и сигурност, миграция и граници, иновации и дигитална Европа.

Най-недоволни се очаква да бъдат България, Румъния, Унгария и Полша, които в предложения вариант

губят от парите

за магистрали,

пътища или

разширяване на

газопреносните мрежи

Диалогът буксува, защото страните са разделени на две групи - “Спестовници” и “Приятели на кохезията”. Едни срещу други се изправят големите нетни вносители в бюджета на ЕС като Германия и Франция, които не искат да дават повече пари заради Брекзит, и нетните получателки от Източна Европа, които не искат кранчето на европарите да пресъхне. Въпреки че предложението на Шарл Мишел прави компромиси и за двете страни, не се очаква лесно постигане на компромис.

Първоначално ЕК изготви проектобюджет, равняващ се на 1,3% от БВП на ЕС. Страните донори обаче настояха той да бъде намален. Предложението на председателя на Европейския съвет предвижда МФР 2021-2027 г. да бъде в размер на 1,074% от БВП на ЕС, т.е. близо 1100 млрд. евро, което е с 240 млрд. по-малко от предложението на Европарламента.

Усилието обаче изглежда недостатъчно за “Спестовниците”, които държат на бюджет от 1,00%. Парите за кохезия от 392 млрд. евро в първоначалното предложение на Еврокомисията са намалени на 380 млрд. евро, като средствата за регионите са 323 млрд. от тях.