Посочени от икономистите в анализа на УНСС

Радина Иванова

Не само на ниво ЕС, но и на територията на страната ни трябва да постигнем икономическо сближаване между регионите.

Твърде разнородни са икономичеката активност, потенциал на трудовите ресурси, производителността на труда и доходите на населението в общините в селските ни райони, отчитат в своя анализ авторите от УНСС. И по тази причина е трудно да се класифицират в едно цяло.

Накратко авторите на SWOT-а разделят селските райони в четири подкатегории като работят на базата на 5 основни критерия.

Те са: равнище на безработица, дял на работна сила от населението, средна брутна заплата, производителност на малки и средни предприятия и приходи от дейността, падащи се на 1 човек.

По тази логика излиза, че: 123 на брой са общините определни като изоставащи, 87 са общини в развитие, 16 са догонващи общини, а само 6 са развити общини

Това са Козлодуй, Пирдоп, Челопеч, Девня, Гълъбово и Раднево.

Факторите, определящи изоставането на селските райони, са очевидните - демографско състояние, качество на човешки ресурси, ниво на безработица и заетост, техническа и публична инфраструктура, социални услуги (закриване на болници, училища и детски градини), ВиК мрежа.

Подоробното описание и анализ по райони и общини обаче установява какви са възможностите за развитие, с които да се противодейства срещу заплахите и слабите социално-икономически страни на общините в България.

Например икономическият дисбаланс между селските и градските общини в България може да се изравни чрез концентриране на повече и по-ефективни местни инвестиции, които да засилят заетостта и да увеличат доходите на населението.

Демографската картина, най-тревожната заплаха за селските райони, ще може да се пребори чрез стимулиране на предприемачеството на млади хора и създаване на условия за тяхната заетост, ангажиране на над 65-годишни лица в икономическите дейности, създаване на работни места адаптирани към образованието на местните жители, както и стабилизиране на броя на заселените и изселените жители и постигане на нулев механичен прираст.

У нас рискът от бедност в селските райони е над 45%

Това значително превишава този в ЕС ( малко над 20%).

Експертите съветват МЗХГ, националните и местни власти да се насочат към подпомагане на нови предприятия, на дуални обучения съвместно с работодатели, да инвестират върху иновации и ИТ технологии.

Не на последно място да работят за повишаване на доходите на заетите лица и диверсификация на икономиката на селата.

Броят на предприятията в селските райони расте при всички икономически дейности, констатира се още в анализа. Неблагоприятното обаче е, че са неравномерно концентрирани.

Расте производителността и на малките и средни предприятия.

Икономическото положение на селските общини ще се подобри обаче, ако се развиват в малки и средни предприятия традициони производства, но в тях да навлизат и модерни технологии.

Големите надежди за съживяването на селата са насочени към предприемачеството

В това число експертите съветват да се насърчава прилагането на устойчиви енергийни политики, подобряването на координацията на дейности, свързани с енергийната ефективност, повишаване активността на частния сектор.

Уравновесяването на икономиката на регионите в страната може да се подобри и чрез по-стабилни връзки между образованието, науката и бизнеса, които да повишат добавената стойност на услугите и продуктите.

За да догоним селските райони в ЕС е належащо още да въвеждаме в  бързи темпове електронно управление на публични услуги

Анализът коментира и влиянието на ВОМР и ЛИДЕР върху социално-икономическото състояние на селските райони.

Досега е би недостатъчен финансовият ресурс за подпомагане на всички качествено изработени стратегии за местно развитие.

Положителен ефект на ВОМР и ЛИДЕР все пак е, че са доближили европейските политики до бизнеса и жителите на селските райони. Чрез програмата се изгради местен капацитет за усвояване на европейски средства сред членове на местната общност, много от които нямат друг достъп до европейски средства.

Експертите съветват да се смалят праговете за минимален брой на населението за формиране на МИГ в силно обезлюдени и отдалечени територии, както и да се смалят сроковете на процедурите за финансиране на проекти на бенефициентите.

Трябва да се увеличи бюджетът за подготовка и прилагане на стратегиите за местно развитие с оглед покриването на повече селски райони в България и с достъп до финансиране.

Освен, че е нужно да се подобрят сроковете за разглеждане, договориране и финансиране на проекти икономистите от УНСС съветват МИГ-овете, местните власти, бизнеса и НПО все повече да създават публично-частни партньорства помежду си. Заедно местната общност, граждански организации и земеделски производители да са активни в определяне на потребностите и потенциала на за развитие.