9° C, облачно
Трябва напълно да преосмислим технологията на промишлено строителство в бранша, смята проф. Георги Георгиев, двмн, директор на Центъра за оценка на риска по хранителната верига
Таня Демирова
След привидното успокояване на ситуацията с африканската чума по свинете (АЧС) в бранша (като изключим постепенното нарастване на процента на положителните отстреляни диви прасета) като гръм от ясно небе ни дойдоха новите огнища на заболяването в две индустриални ферми. Веднага след Нова година изгърмя свинефермата в шуменското село Никола Козлево с 24 000 животни. А само 5 дни по-късно ни изненада ново огнище - този път в индустриалната свинеферма във варненското село Брестак, в която се угояват 40 000 животни. Положителните проби са изследвани като пасивен надзор, тъй като част от свинете в Никола Козлево са пристигнали от обекта в с. Брестак. И това налага да бъде забранено движението на животни от свинекомплекса и вземането на проби за АЧС.
На Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) са поверени епизоотичните проучвания на засегнатите от АЧС промишлени свинеферми. Директорът на Центъра проф. Георги Георгиев обяснява, че в свинекомплекса в с. Никола Козлево най-вероятно вирусът е проникнал от резервата в съчетание с недостатъчните мерки за биосигурност
И уточнява, че свинекомплексът е ситуиран в гора. Отдалечен е на 7-10 км от едноименното село, в едно странично отклонение от главния път. Строен е преди години съгласно едни стари разбирания за разполагане на животновъдните обекти. А именно - да са отдалечени едни от други, да са сепарирани, за да се ограничи достъпът до тях.
Резерватът граничи с двора на свинекомплекса, а планът за мерките за безопасност е от 2017 г. Явно появата на АЧС у нас през 2018 г. и това, че силно заразното и смъртоносно заболяване за свинете, за което все още няма ваксина (и в близко време едва ли ще има!), което опустоши 8 промишлени свинекомплекса у нас, не е било причина да преразгледат мерките си за биосигурност.
Проф. Георги Георгиев обяснява, че направеният анализ на смъртността в Никола Козлево показва, че тя е започнала да се повишава след 15 декември, но като имаме предвид инкубационния период, проблемите сигурно са започнали през ноември. И при това положение инфекцията си е работила, в това време този свинекомплекс има технологични връзки като например получава прасета за угояване от Брестак, както и транспортиране на животни до кланица.
Заради влошената епизоотична обстановка Българската агенция по безопасност на храните забрани движението на свине от и към животновъдни обекти и кланици в цялата страна
Забраната ще действа до извършване на официален контрол и надзор, доказващ отсъствие на вируса на африканска чума по свинете (АЧС) в свинефермите, използваните транспортни средства и в обектите на крайно местоназначение на животните. От всички умрели прасета във всеки свиневъден обект ще се взимат проби от или под контрола на официален ветеринарен лекар, които ще се изследват единствено и само в Националния диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт в София.
В месодобивните предприятия ще се извършва почистване и дезинфекция. След доказване на ефективността на дезинфекцията чрез вземане на отривки ще бъде позволено клането на животни от предприятия, свободни от АЧС.
Щателна дезинфекция ще бъде извършена и на транспортните средства, с които се превозват живи животни, фуражите за тях, както и кланичните продукти. След доказване отсъствие на вируса дезинфекция ще се извършва на цялото превозно средство при всяко влизане в обект за отглеждане на свине или месодобивно предприятие.
Проф. Георги Георгиев обяснява, че за да не се допусне проникване на смъртоносния вирус на АЧС мерките са биосигурност трябва да са много по-жестоки. Биосигурността е един комплекс от много мерки, които трябва да предпазят навлизането на смъртоносния вирус в животновъдното предприятие. Това обяснява необходимостта от принципа на многопластовата защита
Тогава един пропуск или слабост в една от защитите (бариерите) няма да позволи да се осъществи риск, тъй като съществуват и други защити, които предотвратяват този провал.
Професорът коментира практиката от общо струпване на животни в един двор, което, макар и в отделни халета, ги излага на риск. Ясно е, че предпазването от АЧС в бъдеще ни изправя пред нови предизвикателства и ще наложи едно цялостно преосмисляване на технологията на строителство на промишлени свинеферми, е категоричен проф. Георгиев. Те трябва да са сепарирани в по-малки самостоятелни единици, за да може да се използват предимствата на системата за биобезопасност.
Един от основните преносители на АЧС са заразените диви свине.
С цел минимизиране на този риск научно е изчислено, че популацията трябва да бъде намалена и плътността трябва да се поддържа до 0,3-0,5 броя дива свиня на 100 ха
Именно с цел максимално намаление на популацията във всички ловностопански райони на страната е удължен срокът за групов лов на дива свиня. Беше отменено и зонирането на инфектираните зони при констатирани случаи на АЧС. Отпадна забраната за лов в територии, в които е установена дива свиня с наличие на вируса.
Ловните дружинки трябва да спазват стриктно мерките за биосигурност. Ловците трябва предварително подготвят ями за загробване на остатъците от отстреляните диви свине. Задължително трябва да разполагат с препарати за дезинфекция и пръскачки, с които да обработят използваните инструменти, облеклото, обувките, оръжията, принадлежностите към тях, както и автомобилите.
Всички отстреляни по време на лов диви свине задължително се изследват за вируса на АЧС, като изследванията са за сметка на Българската агенция по безопасност на храните.
Европейските държави хвърлят всички сили за максимален отстрел. С тази цел Полша отстрелва 2000 диви свине. В Германия с цел по-добро проучване на маршрутите на дивите прасета използват и съвременни технологии като дронове и термични изображения. Получените данни се предават на ловците. Купуват се и допълнителни мобилни и ел. огради и постоянно увеличават премиите на ловците за отстрел на дива свиня (в момента тя е 100 евро), за да не допуснат проникване на АЧС в Германия. У нас ловците трябва да бъдат убеждавани да го правят. Ще видим дали обявената сума от 150 лв. за открит труп на дива свиня ще успее да ги стимулира.
СТРАТЕГИЯ ЗА 2020 Г.: ИМАМЕ ПЛАН КАК ДА СПРЕМ АЧС
Централният епизоотичен съвет утвърди План за контрол, управление при кризи и предотвратяване разпространението на заболяването африканската чума по свинете (АЧС) в България през 2020 г.
Целта му е разпредели дейностите за борба с болестта между различни държавни структури.
Стратегията за борбата с АЧС включва пет основни стълба:
засилен граничен контрол на движението на живи животни и личен багаж на пътниците, пристигащи на територията на страната;
засилени мерки за биосигурност в свиневъдните обекти;
редуциране плътността на популацията от дива свиня на територията на Република България;
организиране и провеждане на лабораторен контрол;
провеждане на информационна кампания и обучения.
Планът описва подробно организацията за оповестяване, информиране, реагиране и управление на силите и средствата на органите на изпълнителната власт при превенцията. Предмет са и процедурите с конкретни задачи и срокове към над 10 институции.
Експерти очакват и през 2020 г. високи цени на свинското месо
С 32,1% поскъпнаха угоените декемврийски прасета вследствие огнищата на АЧС у нас и по света
Огнищата на африканска чума по свинете у нас през 2019 г. и намаляването на отглежданото поголовие с 30% се отразиха на пазарните цени на свинското месо. Средната изкупна цена достигна 2,82 лв./кг живо тегло, сочат данни на Системата за агропазарна информация.
По-чувствително е покачването на средните изкупни цени на угоени прасета в последните два месеца на 2019 г. Покачването на цената през декември 2019 г. достига до 32,1% спрямо цената през декември 2018 г. Стойностите варират за различните области, като по-слабо изразено е в Благоевград и Кюстендил - с 4,9%, докато в Кърджали достига 43,4%.
Данните показват, че при търговията на едро и на дребно със свинско месо също има повишение на средните цени. Увеличението на средногодишните цени на едро и дребно в сравнение с 2018 г. е с между 3,6% и 8,5%. За декември 2019 г. промяната спрямо година по-рано е между 23,7% и 32,8% за различните разфасовки.
Все пак изменението в страната е по-бавно на фона на общите промени в пазарната ситуация на общия европейски пазар. Тенденциите са под влияние на световната конюнктура на пазара със свинско месо. Основен фактор за нарастването на цените на свинското месо в Европейския съюз, а оттам и в България е засиленото търсене от Китай
Най-големия потребител на свинско месо в световен мащаб е Китай, чието поголовие от свине е засегнато от АЧС.
Избухването на африканската чума по свинете в Азия оказва силно влияние върху пазарите на месо. В краткосрочен план значителното увеличение на търсенето на месо в Китай се очаква да доведе до пренасочване на търговията към Китай, особено за свинското месо, но също така и за други видове месо. Това ще продължи да оказва натиск за повишаване на цените на свинското месо както на световния, така и на европейския пазар.
По данни на Европейската комисия от втората половина на март 2019 г. се наблюдава увеличение на средните изкупни цени на свинското месо в ЕС
Средната изкупна цена на окачествено свинско месо от клас "Е" средно за целия ЕС за ноември 2019 г. е 186,4 евро за 100 кг кланично тегло, което е с 39% по-висока цена спрямо тази от януари 2019 г.
Най-голямо увеличение на годишна база се отбеляза в Белгия и Латвия - с близо 66%. През първите десет месеца на 2019 г. общият експорт на свинско месо от ЕС за трети страни нараства със 17,5% спрямо същия период на 2018 г., възлизайки на близо 3,9 млн. т. Това се дължи основно на ръста в износа за Китай с 63,4%, до 1,8 млн. т.
Прогнозата на ЕК е тенденцията на покачване на цените да продължи и през 2020 г., като те могат да паднат рязко в зависимост от скоростта на възстановяване на китайското производство и доколко ще нарасне производството в конкуренти на ЕС държави като САЩ, Бразилия и Канада.
Коментари