Дукена Жолева, агрометеоролог при НИМХ

За да бъде успешно зеленчукопроизводството в личното стопанство е необходимо прилагане на правилно сеитбообращение. То трябва да бъде съобразено с климатичните особености на дадения район - продължителността на безмразовия период, абсолютните минимални и максимални температури, средните дати на късните пролетни и ранните есенни слани, количеството на валежите и др.

При съставяне на сеитбообращенията трябва да се имат предвид биологичните особености на зеленчуковите култури, продължителността на вегетационния период на всеки вид, изискванията на растенията към водния режим, предшествениците, болестите и вредителите, които ги нападат и др..

В зависимост от изискванията на зеленчуковите култури към топлинните условия те се делят на:

- студоустойчиви (лук, чесън, праз, спанак, моркови, магданоз), полустудоустойчиви (грах, бакла, салата, главесто зеле)

- топлолюбиви (пипер, патладжан, домати, краставици, фасул, дини, пъпеши, тикви, бамя и др).

Студоустойчивите зеленчуци понасят без повреди температури под минус 8оС, полустудоустойчивите – до минус 8 оС, а топлолюбивите – до 0 оС.

Много са факторите, които определят изискванията на зеленчуковите култури към водния режим. Определящ е размерът и разположението на кореновата система в почвата.

Някои култури (тикви, дини) развиват мощна коренова система, която достига на дълбочина над 3-4 метра и те използват влагата от по-дълбоките почвени слоеве.

Други култури (домати, пипер, патладжан, салатно цвекло, бамя) развиват кореновата си система по-плитко – до 80см, а някои (салата, лук, чесън, спанак, копър) – на дълбочина до 30см. Растенията с плитко разположена коренова система са с големи изисквания към почвената влажност.

За нормалното си развитие зеленчуковите култури изискват определена реакция на почвения разтвор.

Доматите, картофите, дините, ряпата се развиват добре при кисела реакция на средата (рН от 4,5 до 6), а грахът, морковите и тиквите – при слабо кисела до неутрална реакция (рН 6-7). При слабо алкална среда (рН 7-7,5) се развиват добре фасулът, патладжанът, главестото и цветното зеле, а при алкална (рН 7,5-8) – пиперът, краставиците, лукът, спанакът.

Продължителността на вегетационния период при зеленчуковите култури е различна, което дава възможност неколкократно използване на дадена площ през годината. Спанакът, лукът, чесънът, салатите, репичките са култури с къс вегетационен период и се отглеждат преди основните култури - пипер, патладжан, домати, краставици, тиквички, фасул, дини, пъпеши и др.

Грахът е добър предшественик на всички зеленчукови култури, обогатява почвата с азот. Сеитбата на граха се провежда от края на февруари до средата на март. В южните райони се практикуват и предзимни сеитби на грах. Като втора култура на освободените от грах площи може да се отглежда късно главесто и цветно зеле, зелен фасул, ряпа и др.

Много добър предшественик на граха са картофите.
Ранните картофи се прибират в края на май и през юни, което позволява след тях да се отглеждат дребноплодни краставици и късно зеле.

Доматите при монокултурно отглеждане имат сравнително добра поносимост. Най-добри предшественици на доматите са грах, зелен фасул, готварски тиквички, краставици, зеле.

Краставиците се развиват добре след бобови култури, домати, картофи, ранно зеле.

Пиперът не трябва да се отглежда монокултурно и на площи, които са били заети от зеленчукови култури от сем. Картофови (картофи, домати, син патладжан). Добри предшественици на пипера са бобовите и тиквовите култури.

Доматите, пиперът, патладжанът и бобовите култури са добри предшественици на дините, пъпешите и тиквите.

Зеленчуковите култури, които се нападат от едни и същи болести и неприятели не трябва да се отглеждат на едно и също място по-рано от 3-4 години.