Фермите трябва да са подготвени технологично и технически за лошите сезони

Алма Давидова

Ние унищожаваме нашата планета - самата основа на нашия живот. Човечеството има избор: или да се движи по този катастрофален път, или да избере пътя на надеждата и да изпълни обещанието, дадено на срещата на върха в Париж - да запази повишаването на глобалната температура в рамките на 1,5°C. Това каза генералният секретар на ООН Антонио Гутерес, обръщайки се към участниците в конференцията за климата в Мадрид.

Трябва да променим изцяло начина си на живот, казва генералният секретар, като се позовава на заключенията на международни експерти: “Начинът, по който извършваме бизнес, произвеждаме енергия, градим градове, как се движим, как произвеждаме храна - всичко това трябва да бъде променено радикално и колкото се може по-скоро”.

Срещата в Мадрид, обедини държавите страни по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата.

Такива срещи се провеждат всяка година и целта им е да се оцени прилагането на конвенцията като цяло, а по-конкретно на Парижкото климатично споразумение, което беше прието от световните лидери през 2015 г. и има за цел да задържи глобалното повишаване на температурата в рамките на 1,5°C.

На фона на това световно събитие е важно да си припомним и ролята на земеделието за климатичните промени, а също и как те ще повлияят на агробизнеса.

ООН в доклад за климата предупреждава, че промяната му все повече ще се отразява на световната продоволствена сигурност и ще доведе до недостиг на храна, поради влошаващите се условия за земеделие.

Глобалното затопляне води до деградация на почвата в резултат на суши, наводнения и пожари.

Сега плодородният слой на земята намалява от 10 до 100 пъти по-бързо отколкото се образува.

Промените в климата на планетата се свързват с глобалното затопляне - увеличение на средната годишна средна температура на въздуха в повърхностния слой по целия свят. Глобалното затопляне обаче е само една от проявите на изменението на климата, казват климатолозите.

Наред със затоплянето настъпват промени в хидрологичния режим (местоположение, продължителност и интензивност на валежите), режимът на циркулация на въздушните маси в атмосферата и водата.

Опасните метеорологични събития стават от година на година повече.

Агробизнесът е една от най-зависимите сфери на човешката дейност от промените на климата. А те имат както положителни, така и отрицателни ефекти върху всички сектори на селскостопанското производство.

Земеделците традиционно приписват спада на реколтата на лошото време и обясняват увеличението на брутната реколта просто с късмет.

А през 2019 г. не всеки имаше късмет. Ако през пролетта експертите на зърнения пазар не изключваха производството на зърно да бъде на рекордното ниво от 2017 г. или дори по-високо, то от края на май започнаха редовно да намаляват оценките си. Те обаче признаха, че са подценявали влиянието на сушата.

Времето винаги играе на лотария със земеделските производители, особено в сферата на растениевъдството. То си остава основният бич на селското стопанство и ако жегата и сушата могат да се преборят с помощта на напояване, няма надеждни средства срещу обилни дъждове и летни студове, коментират препатили фермери. Възможно е да се проведат редица агрономически мероприятия, които ще помогнат за облекчаване на ситуацията, но това са палиативни мерки, които само частично решават проблема.

Климатичните промени могат да засегнат земеделието по различни начини. След определена граница повишените температури предизвикват спад в добивите.Тъй като развитието на агрокултурите се засилва, намалява обемът на произведеното зърно. Освен това по-високите температури, нарушават способността на растенията да получават и използват влагата.

Изпарението на влагата от почвата и от листата на растенията също се засилва. Този ефект се нарича левапотранспирация (комплексно изпарение).

Но една от главните причини за промените в климата - въглеродните емисии, може да оказва и положително въздействие на селското стопанство, благодарение на ускорената фотосинтеза на много важни земеделски култури (така наречените тип С3 - пшеница, ориз и соево - бобови). Известно е обаче, че това явление не оказва положително въздействие на култури от тип C4 - като захарната тръстика и царевицата, които по стойност са около една четвърт от всички агрокултури.

Животни и птици умират от жегата

Поради метеорологичните фактори може да пострадат и животновъдите. Така в жегата животните и домашните птици консумират по-малко фуражи, което намалява производителността им. Ако в същото време се появят някои неизправности в микроклимата и вентилационната система, тогава добитъкът може да умре.

В края на юли напримерThe Independent обяви смъртта поради силната жега на хиляди пилета в Moy Park Farm, една от 15-те най-големи компании за храни. А през лятото на 2016 г. в района на Воронеж заради силен топлинен стрес умряха над 140 хиляди бройлери.

Жегата влияе и на говедата - спират да се хранят, производството на мляко намалява.

В същото време на земеделието се падат повече от 1/3 от всички въглеродни емисии

За сравнение, на промишлеността, транспорта и енергетиката заедно се падат около 60% емисии.

По оценки на учени от 50 страни повече от 25% от общия обем произведени хранителни продукти ежегодно се изхвърлят, а разлагането на органичните отпадъци е причина за 10% от парниковите емисии.

Говедовъдството от своя стана до известна степен е виновно за увеличаване на емисиите на метан.

ООН в доклада си за изменението на климата отбелязва, че намаляването на емисиите на парникови газове е изключително важно за поддържане на глобалното затопляне под 2°C, ако не и 1,5°C.

Безспорно агробизнесът трябва да е подготвен за промените в климата

Необходимо е да се усъвършенстват технологиите, да се въведе рекултивация, да се експериментира с нови сортове, сеитбообращения и др. Отдавна е доказано, че лошите сезони по отношение на метеорологичните условия (суши, почвени студове и др. ), демонстрират техническото и технологичното оборудване на стопанствата и тяхната подготвеност. Силните ферми страдат в много по-малка степен от слабите и нискотехнологичните, подчертават експертите.

КЪДЕ СМЕ НИЕ

В България все по-често ставаме свидетели на екстремно време - горещи вълни, продължителни периоди на засушаване и интензивни дъждове в нетипични периоди. Това не е изненада, тъй като от години насам учени предупреждават за ефектите от изменението на климата.

“Климатът вече е променен. Тенденциите, които наблюдаваме, ще се задълбочават през следващите години", коментира Генади Кондарев от екологично сдружение “За Земята”.

Според него в краткосрочен и средносрочен план в България можем да очакваме климатични аномалии, а в дългосрочен - повишение на температурата.

“Негативните тенденции, които вече наблюдаваме, ще се задълбочават през следващите години.”

Промените в климата са най-голямата заплаха за природата и човечеството през ХХI в. Данните показват, че 15-те най-топли години на Земята са били през последните 20 години.

В България се наблюдават повече и по-дълги периоди на засушаване, следвани от сериозни бури и тежки наводнения с разрушения.

У нас се очертават повишаване на температурните нива и намаляване на валежите и водните запаси.

Според еколозите климатът южно от Стара планина ще става все по средиземноморски, а на север плодородните земи бавно ще опустиняват.

Има опасност земите на север да се превърнат в пустиня и да не могат да бъдат използвани, но не и в близките пет-шест години.

По-уязвими занапред ще бъдат пролетните земеделски култури, засети върху неплодородни почви, както и обработваемите земи в Югоизточна България.

Климатичните промени могат да доведат до изсушаването и унищожаването на повече от половината гори в страната и до по-нататъшно ограничаване на водните ресурси.

Годишният речен отток вероятно ще намалее в близките години и ще доведе до утежняване на достъпа до питейни води, отразявайки се на работата на ВЕЦ-овете.

България е сред страните в ЕС с най-нисък рейтинг на дейност за адаптация към глобалните изменения на климата, но е сред първите места по развитие на възобновяеми източници на енергия.