Стопанската година трудно я започнахме, но сме оптимисти, защото се повиши културата ни на земеползване и споразумяване, отговаря Мариела Йорданова, член на УС на НАЗ

Диана Ванчева, Радина Иванова

- Г-жо Йорданова, след всички успехи и похвали към сектор зърнопроизводство от страна на МЗХГ и фонд “Земеделие”, които чухме по време на 9-ия Национален агросеминар, какво очаквате през 2020 г., която се очертава преходна?

- Тя е преходна на пръв поглед. И тази, и следващата година се очертават такива, защото според нас ще се запазят правилата на сега действащата ОСП, а те са най-решаващите и най-важните. Впечатляващото е, че за пръв път у нас ще стане ясно какво ние сами ще определим и решим да изпълняваме в следващата ОСП, заедно с държавата.

Например каква зелена архитектура ще си направим, какви ангажименти сами ще поемем спрямо нуждите на земеделието, които също ще се идентифицират с наша помощ, експертиза и със SWOT анализите. И оттам нататък ще се изведат и разпишат интервенциите за новия период, които ще заместват сегашните мерки.

Различното е, че сами като бранш и държава, ние ще си набележим и индикаторите за изпълнение, които ЕК единствено ще проверява, за да ни отпусне и следващ транш. Това е голямата отговорност, която ни предстои. И тук вече е много важно каква квалификация и какво ниво на експертиза ще има бранша ни, за да бъде готов да идентифицира нуждите си и да ги изпълнява.

- Вашият сектор и дребните производители на зеленчуци например сте доста различни, как смятате, че ще се постигне единомислие на национално ниво?

- Въпрос на активност, на анализи, на взаимни дебати. Но е лошо, че нямаме, за съжаление, закон за браншовите организации, които би уредил кой кой е в бранша и кой каква представителност и сила има, каква общност стои зад него, кого представлява и чии интереси защитава. Нямаме и земеделска камара, но сме в разговори нещо да се направи. А е истина, че за наша чест и гордост другите организации не са на това организационно и експертно ниво.

- Какво смятате за двата проектозакона, за които ви закачи министър Танева, че разчита да не “впрягате конски сили", т.е. да не протестирате с тракторите. Става дума за защитата от градушки, и за земята.

- За проекта на закона за градушките тя е права, ние го върнахме, защото в него не видяхме равнопоставеност на територията на цялата страна. По наше мнение самолетният способ не е толкова надежден, колкото наземната градозащита.

Освен това ние не видяхме в законопроекта гаранция за закрила на нашите инвестиции, щом от нас се изискват плащания. Защото за нас това трябва да са инвестиции в сигурна защита и искаме отсреща да виждаме гаранции. Ние не видяхме например застрахователи, готови да застраховат дейността на тази агенция за градозащита. Казано съвсем просто, ако на моето поле има гарантирана градозащита, било със самолетен способ или наземни ракети, и аз съм платила за това, изпусне ли ме системата, кой ще ми поеме щетите?

Но мисля, че сега нещата с този закон отиват към друг принцип. Ние казахме, че сме готови на преговори за експертни предложения и взаимстване на опит от други страни. Продължаваме да настояваме такъв закон да има, и градозащита да има. А за плащането - колко, в какъв размер, от кого - ще бъде решавано на следващ етап. Знаем, че съфинансиране явно трябва да има, защото държавата няма да се оправи сама. Не го оспорваме, никой от нас няма да откаже да плати, но срещу това трябва да има справедливост.

- А за закона за земята на какъв етап смятате, че сте с МЗХГ?

- Това е четвърта серия на проекта, ние сме го обсъждали в наши вътрешни специализирани работни групи, които се занимават със законодателство и земеползване. Възразяваме срещу някои текстове, които нарушават свободното договаряне и пазарните принципи на ползване и управление на земята. Възразяваме и срещу някои срокове.

Някои наши предложения за споразуменията за земята са приети, а вчера на заседание на управителния съвет приехме общото си становище.

- Как оценявате развитието на посевите сега на фона на трудния сезон 2019?

- Драматична беше есента, трудна беше 2019-а, трудно започнахме 2019-2020 стопанска година. На много места има пропаднали площи с рапица, малко проблемно върви развитието на есенниците заради тежкото засушаване. Но все пак сме оптимисти, защото културата ни на земеползване и споразумяване се повиши. Освен това при нас новите технологии, като иновации и прецизно земеделие, все повече навлизат.

А вече ни допълва експертизата и образованието на следващото поколение, нашите деца, които идват след нас. Техните цели и възможности са по-големи. Хем се модернизират с всеки изминал ден, хем мислят повече за по-иновативното.

Както казваме, ако дядо Господ е милостив, ще имаме отлична година. Разбира се без да можем да предвидим натиска на пазарите от Изток, защото ние сме много уязвими от Черноморския басейн.

- А как стоят посевите във фитосанитарно отношение?

- Имахме проблем с житен бегач, с шведска муха, хесенска муха, имаше на някои от площите кафява ръжда. Необичаен беше летежът на вредителите - той обикновено приключва септември, началото на октомври, сега имаше и до края на ноември. Необичайно и ненормално топло време.

- Това предизвиква ли пръскания?

- Да, някъде имаше двукратни пръскания с инсектициди. Наложиха се и фунгицидни. Но и след първото пръскане с инсектициди имаше все още живи лаври на мухите във възела на братене.