Българският мед е основно експортно ориентиран. Спрямо деветмесечната извадка от тази година ние отново ще сме на същите нива на износ като през 2018, когато са реализирани около 10 719 тона.

В България секторът с най-висок относителен дял на биологично направление е пчеларството, с дял от 35,8% от пчелните семейства на регистрираните земеделски стопани. Това каза министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева на конференция в ЕК в Брюксел на тема „Проблеми на пчеларството в ЕС - дългосрочни решения“, организирана от евродепутата Андрей Слабаков, съобщават от пресцентъра на министерството.

У нас регистрираните пчелари за 2017 г. са 7672, а пчелните семейства са 749 хил. Към 2019 производителите са 6870, регистрираните пчелни семейства - 738 хил. Намалението е минимално -3,3% спрямо предходния период. Положителна тенденция в тези цифри е, че се ориентира все повече към биологично производство. Друга тенденция е, че има окрупняване на стопанствата и намаление на тези под 150 пчелни семейства.

С още по-висок бюджет ще е Националната пчеларска програма (НПП)  в размер на 6,4 млн. лева годишно, съобщи също министър Танева. 

,,Има няколко нови момента в 3-годишния период на новата пчеларска програма, които са по-добри за стопаните. Възможностите за организиране на пазари и изложения за представяне на българския мед са разписани в мярка А „Техническа помощ“. Целта е да се скъси веригата на доставки и потребителите да могат да закупуват мед и пчелни продукти директно от производителя, което ще гарантира по-висока добавена стойност. Изложенията ще се организират от пчеларските сдружения, което ще засили тяхната роля и място. Друга новост по мярка „В“ от Програмата е поемането на разходите за преместване на пчелните кошери. Това ще доведе до ефективно използване на пчелната паша и запазване на разнообразието от растителни видове. Финансиране за лабораторни изследвания, по отношение на хранителната стойност и чистотата на меда, ще се извършва по мярка „Г“ от Програмата“, обясни тя и допълни, че в момента тече процедура по акредитация на оборудвана лаборатория за доказване на отравяния на пчелните семейства при растителнозащитни мероприятия.

През 2020 г. ще бъде отворен и прием по ПРСР за залесяване с медоносни култури. Очаква се също през следващата година БАБХ да е приключила работата си по създаването на електронна система за уведомяване за пръсканията, заяви тя.

По нейни думи изключително важно е да се мотивира използването на препарати за растителна защита, които щадят околната среда и са безопасни за пчелите. „Процедурите са трудни и трябва да търсим начин, по който да облекчим достъпа на такива препарати и активни вещества до българския пазар“, каза още Танева и допълни, че докато в ЕС има 17 разрешени за употреба препарати, в България са 3.

„Употребата на всички трябва да се разрешава автоматично за всяка страна-членка на ЕС, независимо от интереса на производителя. Такава промяна в Регламента би се отразила положително за сектор „Пчеларство“ и ние ще я инициираме, допълни министър Танева.

По отношение на дебата за новата Обща селскостопанска политика, министърът заяви, че той е с висока зелена амбициозна цел. „В инструментариума за нейното постигане, пчеларството трябва да намери своето място. През настоящия програмен период получихме нотификация за разработването на мярка за пашуване на пчелите, която не можем да реализираме, защото сме на финала на прилагане на Програмата. Можем да мислим за прилагането й в обхвата на Националния стратегически план“, допълни министър Танева.