Земеделие според климатичните промени - инициативата “Тератон”

12 октомври 2019
Растениевъдство
10386
Няма снимка
Дейвид Пери, главен изпълнителен директор на компанията Indigo agriculture
1 2
 

Целта е пренасочването на 1 трилион тона въглероден диоксид към почвата чрез финансиране на фермерите, използващи възстановяващи практики

Боряна Плашкова

През април тази година стойностите на въглеродния диоксид в атмосферата са достигнали рекордни стойности - 415 ppm - най-високите, които са записвани някога през човешката история.

Преди Индустриалната революция, когато още не сме използвали естествените горива за добив на енергия, тези стойности са били около 280 ppm.

Разликата от 135, умножена по обема на атмосферата разкрива 1 трилион тона (1 тератон) въглероден диоксид в атмосферата, които не са присъствали преди 350 години, но ги има днес.

Възникват много спорове по въпроса, кои са точно причините това да се случи, но тези числа са факт.

Американската компания Indigo Agriculture, занимаваща се с технологичния напредък в земеделието, в продължение на няколко години е търсила начин, по който тези молекули да бъдат прибрани някъде, където да се задържат и съхранят.

Накрая успяла да намери механизъм, позволяващ работа без замърсяване на околната среда, който да е достъпен за всички и постоянно на наше разположение - фотосинтезиращите растения

Всяка тяхна част се състои от въглерод, който имат способността да улавят от атмосферата и да го превръщат в органично вещество, натрупващо се впоследствие, като подземни въглеродни съединения в стабилна форма, подхранващи живота в почвата.

Улавянето и задържането на въглеродния диоксид в почвата е възможно най-обхватното и бързо действие, което можем да предприемем в отговор на климатичните промени, обяснява главният изпълнителен директор на компанията Дейвид Пери.

На 12-ти юни тази година Indigo Agriculture официално обяви началото на инциативата “Тератон”, целяща пренасочването на 1 трилион тона въглероден диоксид към почвата на възможно най-голяма земеделска площ по света чрез финансиране на фермерите, използващи възстановяващи земеделски практики. Способността на растенията да акумулират въглерод, а на почвата да го задържа, е технологията, която те ще използват и то на достъпна цена.

Инициативата ще обедини инвеститори, фермери, научни работници и нестопански оргазнизации в една обща цел: чрез съвместна работа да се подобрят производствените резултати, опазването на околната среда и здравето на потребителите.

Иноваторите в тази област ще могат да се съревновават в създаването на нови технологии, позволяващи да се увеличи задържането на въглерода в почвата и да се намали нуждата от употреба на химически препарати и торове.

За да се осъществи инициативата, компанията е създала свободен пазар където фермерите ще бъдат финансово мотивирани да практикуват възстановяващо земеделие. От другата страна на този пазар ще стоят хранителни компании, стремящи се да предлагат продукти, които са в подкрепа на околната среда и климата: бизнеси, които са въглерод-неутрални; неправителствени организаци; инвеститори; застрахователни компании и просто хора, желаещи да допринесат към решаване на климатичните проблеми.

Фермерите, включили се през първите 12 месеца от началото на инициативата, ще получават минимум 15 щатски долара ,за всеки тон въглероден диоксид уловен от атмосферата, а в последствие цената ще се определя от модела на търсене и предлагане.

Приблизителните очаквания на компанията са покачване на печалбите, като от един акър земя те ще достигнат от 30 до 60 щатски долара.

Ще бъде проведен и “Тератон” експеримент, представляващ най-мащабното улавяне на въглероден диоксид от атмосферата, поставяйки земеделските производители и научната общност върху една обща платформа.

В партньорството си с много организации Indigo Agriculture може да използва дигиталните си технологични предимства, анализ на почвени проби и на сателитни изображения, за да измери нивата на въглеродно улавяне в почвата при различните участници в експеримента в период от минимум едно десетилетие.

Целта е да се открие кои земеделски практики са най-успешни в улавянето на въглерода и да се разбере въздействието им върху производствената рентабилност и храненето на растенията. Събраните научни данни от проучването ще бъдат свободно достъпни за широката публика и останалите изследователи в областта с цел раждането на иновации.

Установено е, че единица земеделска площ улавя в себе си средно 1% въглерод, за разлика от единица необработваема земя, която улавя между 3 и 7%.

Проблемът е в това, че съвременното земеделие спомага за връщането на огромни количества от въглерода обратно в атмосферата.

Възстановяващите практики в земеделието ни позволяват да продължим да обработваме земите с цел продукцията на храна, но запазвайки способността им да улавят над 3% въглерод.

Преминаването към агротехника, съобразена с климатичните промени, може да намали производствените разходи на фермерите и да увеличи добивите им в дългосрочен план.

За да се осъществи улавянето на въглероден диоксид с такъв обем, за инициативата са назначени агрономи, които да помагат на фермерите да преминат към възстановяващи земята практики, включващи: използването на покровни култури; нулевите обработки на почвата; биоразнообразие и сеитбооборот; минималното използване на химически препарати и торове; съчетаване на животновъдството с растениевъдството; задържане на жива растителна маса в почвата целогодишно и др.

Повечето предварителни оценки предполагат количества между 2 и 5 милиарда тона въглероден диоксид, уловени за една година в земеделските площи.

Резултатите са разумно пресметнати и красноречиво показващи техническия потенциал, с който разполагаме.

В рамките на няколко десетилетия се предвиждат около 100-200 уловени тона. Това количество е огромно и е решаващо за смекчаването на климатичните промени.

В крайна сметка този потенциал не би могъл да достигне поставената цел от 1 милиард тона и Пери съветва участниците да не поддържат нереалистични очаквания и надежди, че инициативата сама по себе си ще реши климатичните проблеми, пред които сме изправени, въпреки главната роля, която ще изиграе. Пери наистина е обнадежден от потенциала на инициативата и дори понякога климатичната криза да изглежда неконтролируема, ако всички бъдат мотивирани да работят заедно, нещо голямо може да се случи.

Иновативните технологии на Indigo Agriculture вече се предлагат и в Европа

Седалището на компанията се намира в град Базел, Швейцария. Между 10 и 16-ти ноември тази година в Хановер, Германия, Indigo Agriculture ще представи иновативния си подход в областта на земеделието, по време на участието си на “Agritechnica” в Хановер.

Първоначално компанията ще обслужва дребните и едрите земеделци само в Германия и постепенно ще се разраства в другите европейски държави. Нейните цели са оптимизиране на веригата за доставки и постигане на пряка връзка със земеделските производители, снабдяващи ни с висококачествена продукция, получена по устойчив начин.

“Indigo Agriculture” ще предложи на немските фермери иновации в третирането на семена с полезни микрорганизми, в дигитализацията на земеделските процеси и тестовете за качество на посевния материал.

Също така ще допусне участието на европейските земеделски производители в програмата за развитие на почвеното здраве и задържането на въглерод, както и в създадения от нея свободен пазар и електронната му платформа. Компанията в момента работи с около 920 земеделски производители от 3 континента, чиито площи достигат приблизително 3 милиона акра.

Още от Растениевъдство
0

Екипът на АМАЛГЕРОЛ ЕСЕНС организира първия международен онлайн семинар, фокусиран върху биостимуланта и неговото действие при културните растения. Очакват Ви много интересни видео материали

0

Царевицата е много чувствителна и затова пораженията върху нея могат да са много сериозни Преовлажняването на почвата причинява насищане на почвените пори с вода

0

Месец на отворените врати вместо ден провежда Опитната станция по поливно земеделие - Пазарджик в с. Ивайло. Това съобщава за "Марица" доц. Христина Георгиева, директор на научния център

0

Подробности за тях, за технологиите за отглеждането им и за постиженията на института разкрива директорът му доц.д-р Даниела Ганева Институтът по зеленчукови култури “Марица” в Пловдив е единственият

0

Балансираното хранене подпомага правилното развитие на растенията сега и през цялата вегетация, като предопределя получаването на качествено зърно и по-високи добиви За получаването на високи

Последни новини
0

През следващото денонощие със слаб до умерен, в Източна България и северно от планините с умерен до силен вятър от юг-югозапад, ще се пренася топъл въздух

0

Пържено пиле, маринован червен лук и сос от таратор Продукти: 2 листа тънък арменски хляб (лаваш), кисели (мариновани) краставици, натурално кисело мляко, пилешко филе на скара

0

Много засищащ и лесен за приготвяне Продукти: 500 г агнешка кайма, 500 мл бульон, 2 суп. лъж. брашно, морков, 130 мл прясна мляко, 50 г масло, 700 г картофи, 2 суп. лъж. доматена паста, 1 суп. лъж

0

ДФ „Земеделие“ преведе близо 2,7 млн. лева (2 668 295 лв.) на 247 земеделски стопани, кандидатствали по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от ПРСР 2014-2020 г., съобщиха от фонда

0

Сеитбата на маслодаен слънчоглед и царевица за зърно продължава да се движи с по-бързи темпове спрямо предходната година. Към края на май 2020 г. засетите площи с двете пролетни култури са съответно

Коментари

*Име:
* E-Mail:
* Код:
Въведете кода от картинката
* Коментар:
Отговор:Ако почерняват, трудно ще ги спасите. Късните мразове са опасни за картофите. Ако са само оклюмали, опитайте бързо да ги подхраните с листен тор.
ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

“Февруари” - четвъртата пълнометражна лента на режисьора Камен Калев, влезе в официалната селекция на филмовия фестивал в Кан. Макар той да не се провежда тази година заради пандемията, организаторите на престижния форум решиха да посочат лентите, спечелили вниманието им, и така да проправят пътя им към други фестивали и да улеснят

Седем души решават кога какво да се печата и в какъв тираж На 4 юни българският лев стана на 140 години. Той е определен за национална валута с приемането на Закона за правото на рязане на монети в Княжество България на 4 юни 1880 г. Тогава е приравнен към златния френски франк. Още близо 6 години обаче разплащанията у нас се правят с турски

“Да дойдат в дъжд, в кал, да легнат до мен на брусфора и да ги видим колко са добри.” Така, леко обиден, министърът на отбраната Красимир Каракачанов коментира най-новата серия от колажи с образа му, които обикалят интернет в последните дни, след като той се включи в стрелби на полигона край шуменското село Марково