Съветите на д-р инж.техн. Николай Бакалов

Тази година лятото беше дъждовно, а август започна със слънце и даде надежда на лозарите и винарите, че със задържане на хубавото време, гроздето ще натрупа захари и ще узрее добре.

Месец август е важен месец за винаря и той трябва да се подготви за гроздобера.

Най-важната част от подготовката е измиването и почистването на винарските съдове и винарската техника.

Хигиената във винарските изби е по-важна дори и от качеството на гроздето.

Наличието на плесени и оцетнокисели бактерии може да причини на новото вино вкисване и непоправими повреди във вкуса и аромата. Основно правило при производството на вино е хигиената

Винарските съдове - дървени или пластмасови, трябва да се дезинфекцират и да се унищожат оцетнокиселите бактерии и други вредни микроорганизми, намиращи се в и по тях.

Съдовете се измиват със сода за бъчви

Това е т.нар. калцинирана сода или натриев карбонат.

Прави се 7,5% до 10%-ен разтвор на сода в много гореща вода - 1 кг сода се разтваря в 10 до 15 литра вряща вода. След това с твърда четка с дълга дръжка се измиват внимателно съдовете.

Калцинираната сода не е така опасна като сода каустик, но е необходимо да сложим предпазни гумени ръкавици, а на очите предпазни очила.

След като се измият внимателно, съдовете се оставят за около час, за да може содата да унищожи всички бактерии, плесени и други вредни микроорганизми.

По същия начин се измива и винарската техника

Става дума за гроздомелачка, ронкачката и винарската преса, помпа и др.

Отворените дървени съдове - каците, се измиват по същия начин, но към бъчвите трябва да бъдем по-внимателни.

Как да мием бъчвите

Запушваме добре бъчвата със силиконова, гумена или в най-лошия случай с дървена тапа, обвита с мек плат и я пълним с разтвор на сода.

Започваме енергично да я клатим напред и назад, да за може содата да облее цялата вътрешна повърхност.

Тази операция се повтаря няколко пъти в продължение на един час. След това бъчвата и другите винарски съдове и техника се измиват обилно с вода.

За бъчвите обаче е добре първото изплакване да е с топла вода, а второто и третото - със студена вода. Прави се, докато водата от изплакването няма лугав вкус на сода.

Помещението за виното изисква пълна дезинфекция

Помещението, в което се прави и съхранява виното трябва да се почисти основно, да се измие пода с вода с почистващ, дезинфекциращ препарат и след това със студена вода.

Стените и тавана да се варосат, след което да се проветри за да изсъхне и да се премахнат нежелателни миризми.

Да се провери качеството на бъчвите. Ако някоя бъчва мирише на оцет, тя или трябва да се изхвърли, или да се изнесе от помещението. А ако не е много голяма, да са напълни с вряла вода.

При необходимост може през гърловината на бъчвата да се постави бързовар и водата да се загрее до завиране - температура над 90 градуса, след което се оставя, докато водата изстине. Тя става силно оцветена и тогава се изхвърля.

При тази термична обработка бъчвата се загрява много силно, Загрява се и външната част на дъгите и оцетнокиселите бактерии са напълно унищожени

Високата температура ги убива не само на повърхността на бъчвата, но и в дълбочина.

Необходимо е да се купят серни ленти за опушване на бъчвите и другите винарски съдове.

Внимава се по дъното на бъчвата да не капе сяра, защото придава привкус на виното.

Ако помещението е малко, може да се напуши със серни ленти като се затворят плътно вратите и прозорците.

Необходимо е и да се купят сухи селекционирани дрожди за трудна ферментация, защото с дивите дрожди ферментацията често не протича докрай и виното остава сладко.

А тези дрожди могат да продължат ферментацията дори когато температурата на кашата е паднала до 14-15 градуса.

Количеството на дрождите е от 20 до 30 грама за 100 литра гроздова каша. Ще е добре дрождите предварително да се активират и хидратират в хладка вода със захар в продължение на 2 до 3 часа - после се поставят в кашата в активно състояние и ферментацията започва много бързо.

В помещението, в което ферментира виното, е добре да се постави термометър и да се контролира както температурата за ферментация, така и за съхранение.

Препоръки на технолога

Препоръчвам след като се извади виното от джибрите, особено ако виното е бяло, да се постави серниста киселина 6% - от 70 до 80 милилитра за 100 литра вино.

Тя не само предпазва виното от вкисване, но е и силен антиоксидант и предпазва от окисление, при което бялото вино става розово, а червеното ръждиво кафяво.

Сернистата киселина се продава в опаковки по 0,5 до 5 л. и може да се използва и за дезинфекция - за целта да се разреди с вода 2 до 3 пъти, при което неприятната миризма също намалява.

Ако се използва разредена серниста киселина за сулфитиране, количеството й трябва да се повиши в зависимост от степента на разреждане.

За дезинфекция може да се използва и силна ракия със 70-75 об.% алкохол, чистият спирт има по-слаби дезинфекционни качества.

Проверете дали имате захаромер с термометър, за да определяте захарното съдържание и температурата по време на ферментацията.

Добре е ако в помещението имате и стаен термометър, за да може да вземете мерки, ако температурата на помещението започне да пада при рязко застудяване. Тогава трябва да вземете мерки за изолация на ферментиращите съдове.