Акад. Атанас Атанасов: Заблуди управляват земеделието ни

21 август 2019
Агробизнес
18315
Няма снимка
Науката и технологиите не се взимат предвид при националните стратегии за програмните периоди, което ще ни изиграе огромни изненади, смята акад.Атанасов
1 2 3 4
 

5 зърнени и маслодайни култури създават впечатление, че целият ни сектор е много модерен, казва академикът. Заедно с други учени той предлага стратегия за 2021-2027 г.

Диана Ванчева

По много данни, европейски и световни, става ясно, че след 20-30 г. земеделието ще диктува останалите индустрии.

В този смисъл за каквато и европейска аграрна политика да говорим, ако у нас няма производство със силна добавена стойност, то няма да стане конкурентоспособно.

Такива са изводите в скоро излезлият от печат труд на акад. Атанас Атанасов “Стратегия за устойчиво развитие на земеделието в България за новия програмен период 2021-2027”.

Посветен е на стратегическите приоритети и цели не само пред земеделието, но и пред съвременното ни общество. Съдържа данни за предизвикателствата, проблемите и начините за разрешаването им. Това е всичко, което се иска от един SWOT анализ за даден важен период.

Между другото изготвеният от Института за аграрна икономика преди месец подсказа, че земеделието ни се развива неефективно, което не се хареса на МЗХГ.

В полза на читателя искаме да разберем от акад. Атанас Атанасов какво той и негови колеги от различни научни области искат да напомят

Според акад. Атанасов преди важни програмни периоди, науката и бизнесът са давали подобно мнение, но освен огромно одобрение сред браншовете, то досега не е било превъплъщавано от управниците и политиците в дела, което е жалко.

Потретвам, че се очаква търсенето на продукция да се увеличи чувствително и производството трябва да расте. Но на фона на протичащи промени в климата, намаляващи природни и водни ресурси, изчезваща работна ръка и намаляващо плодородие, констатира той пред “Български фермер".

Според него някои от предупрежденията, докато ги повтаряме, са станали факт. От 28% през 1989 г. делът на отрасъла в БВП падна на 4% сега.

От десетилетия незавидното му състояние се дължи на ниската добавена стойност на продукцията. Това доказа и SWOT анализът на Института по аграрна икономика. Това до голяма степен се дължи на спада в нивото на земеделската наука през последните 15 г. което други държави не допуснаха. Никой не го признава обаче.

На Българияа ѝ трябва спешна пътна карта за устойчиво развитие на сектора. Да участват не само генетиката и селекцията, а и биологията, биотехнологиите, микробиологията, почвознанието, химията, физиката, информатиката, роботиката.

Едва 5-7% от стопанствата ни могат да се развиват по-високо технологично.

Нова аграрна революция, предлага акад.Атанасов за да успеем, като ресурсите ги имаме. От гледна точка на продоволствената сигурност и влошаващото се здраве на нацията е абсурд продължаващият внос на важни продукти да преобладава над износа и да достига 70%-80%.

Той напомня, че зърнените ни култури са единственият добър пример за висок стандарт и ефективност. Но и там липсва взаимообвързаност с животновъдството, преработката, алтернативните източници на енергия, леката промишленост.

Тъжно му е, че националната стратегия за устойчиво развитие на земеделието за 2014-2020 г. по същество не беше използвана, а съдържа това, което ЕК сега предлага.

Налага се актуализирането ѝ. Предизвикателствата вече са повече.

Конфликтът храни, фуражи и биоенергия се задава. Едни и същи култури - рапица, слънчоглед, царевица, пшеница, се използват и за храна, и за фураж, и за енергия. От ЕС се задават нови ограничения за използването им за биоенергия.

Планирани са промени в регулационните рамки за рз продуктите. Ревизия на Директива 91/414/ЕЕС) ще има сериозно въздействие върху земеделското производство.

Изследванията показват, че тези промени ще доведат до значителни загуби в добива на пшеница - 20%

При останалите житни също 20%, при картофите - 33%, при винените лозя - 10%. На фермерите и държавата може и да не им се вярва, но това ни очаква.

Ако се прибавят и загубите при другите култури, където още няма точни проучвания и данни, то в крайна сметка всичко това ще даде сериозно отражение върху равнището на самозадоволяване в Европа.

Да не говорим, че ще се появи и сериозен социален негативен ефект. На тази прогноза също мнозина управляващи и политици още не искат да повярват.

В същото време вместо в национална стратегия да предвидим тези неща на родно ниво, ние продължаваме по линията на това главните ни експортни стоки да са суровини и полуфабрикати докато продуктите с добавена технологична стойност доминират само при вноса ни.

С това е уязвима българската ситуация. Земеделието не може да произвежда стоки с висока експортна стойност, за какво е годно тогава.

Това пак се дължи отчасти на политика, отчасти на на факта, че разходите за изследвания и развитие са около 4 пъти по-малки от 15-е развити страни от ЕС.

По този начин България е заплашена да изостане от глобалния технологичен поток.

Показателни фактори ли? Независимо от евросубсидиите от 2007 г. насам делът на сектора в икономиката (БВП) се свива почти наполовина - от 9,6% достигна 4%.

Евростат прибави, че земеделието ни е двуполюсно - 5490 фермери /1,5% от всички у нас/, стопанисват 82% от земята и обработват средно по 672 ха. С останалата земя са ангажирани близо 220 000 на брой стопани.

Дългогодишната заблуда

е,че 5-те зърнени и маслодайни (пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед и рапица) създават у управляващи и политици впечатление, че цялото ни земеделие е много модерно и ефективно.

Защо редуцирането на производството от животни, зеленчуци, плодове, оттеглянето от соя, памук, захарно цвекло, лен, коноп, цветя и др. не ни тревожат? Защото всичко е продиктувано от субсидиите на площ.

Пак Евростат ни каза, че България е от страните, в които субсидиите нямат позитивно влияние върху брутната добавена стойност от сектора.

Откакто България е в ЕС има модел на свръхедро, монокултурно земеделие и загърби този на традиционното българско производство. От тогава е изгубила около 10 млрд. лв. добавена стойност и около 500 000 работни места, условно целогодишно заети.

Неизбежен е въпросът как двата типа земеделие да се съвместят в новата ОСП за 2021 - 2027 г.!?

И може ли държавата заедно с едрите успешни фермери в подходящ диалог да намери пътища да ги ангажира и в други видове производства.

Ако не се сложи началото на нов български тип модерни кооперации - тип клъстери по примера на Дания, Франция и др. , въпросът става с повишена трудност.

Фатален е проблемът на дребните земеделски производители в полските, и особено в полупланинските и планински региони.

Заради него обезлюдяването стигна върха на абсурда и се очаква да доведе до рязко влошаване и на процесите, свързани и с биоразнообразието.

А България е сред малкото страни с по-богато биоразнообразие - флора с 3550 до 3750 висши растителни видове.

Решенията за тези земеделски производители и региони са единствено в развитието на животновъдството - млечно и месодайно, и специални отрасли - пчеларство, зайцевъдство, бубарство, биологичното земеделие, алтернативни култури.

Според акад.Атанасов днес единствената продукция, която се котира и е конкурентоспособна на световния пазар, е първичната от зърнени и маслодайни. И в известна степен се котират вината, билки, медицински растения, дребни плодове, гъби, мед.

За първичната продукция от останалите растения и животни или преработени продукти от тях, практически пазарите са стеснени. Защото там, където има качество, няма обем или обратното.

В крайна сметка изнасяйки основно първична продукция, България изнася принадена стойност. И сама затваря вратите пред себе си.

Изходът ни е в нишови пазари

Шансът ни е там, където има вкус, цвят, аромат и здравословни, хранителни, козметични и други продукти.

Те носят висока добавена стойност на страни като България и не може никой да ги конкурира поради тяхната уникалност, сочи акад. Атанасов.

Това е продукция, за която квотите за пазарите са неограничени, не само в ЕС.

Към това трябва да се прибави обстоятелството, че ЕС през планирания сега период насочва усилията към зелено производство и единен пазар, свързан с него.

За тази цел обаче браншовите съюзи и камари трябва да изготвят така наречените бизнес-програми и стратегии.

А е учудващо, че нито държавните органи, нито браншовите организации правят опити да намерят пътища за ефективно комерсиално взаимодействие между туризъм, земеделие и хранителна промишленост.

Къде грешим

И защо чуждото доминира

Българското земеделие е поляризирано.

Факт е, че малък на брой едри фермери арендатори - около 5500, се отличават с рентабилно земеделие.

В същото време голям брой дребни фермери - около 220 000, са владетели на губещо и западащо земеделско производство.

Какво имаме днес...

Чуждите сортове и хибриди вече абсолютно доминират при важните земеделски култури - факт е след настъпилата либерализация на икономиката.

Липсва целенасочено и ефективно развитие на биологичното земеделие.

Няма данни за консолидация на производители, преработватели и маркетинг, дори и знаци за това.

Уникално е, че продължава да бъде и слабо финансирана научноизследователската и развойна дейност и на фона на ЕС е нищожна. Това с всеки изминал ден прави нашата конвенционална и биотехнологична селекция все по-потенциално неконкурентоспособна.

В страната ни липсва ефективно взаимодействие между университетската и академичната наука, от една страна, и внедрителите - от друга. Тогава няма как да дойдат и иновациите.

Липсва ни нужното дори в ниска степен ефективно публично-частно партньорство.

Глобалното затопляне ще даде сериозно отражение върху земеделския сектор - не се подготвяме за това.

Инвестициите и загубите ни

Настигаме напредналите - и у нас се губят всяка година 100 млн. тона плодородна почва

През последните 25 г. инвестирането в земеделието, включително в земеделските изследвания, намалява прогресивно.

В ЕС по последни данни частният сектор инвестира 0,37% в изследвания и технологии, делът на Япония, САЩ, Австралия и Южна Корея е 2,5 пъти повече.

България не прави голямо изключение от правилото, валидно за ЕС, но е на по-ниски равнища.

Според информация от 2019 г., съобщена на панела към ООН Intergovernmental Science-Policy Platform on Biodiversity and Ecosystem Services в близките няколко десетилетия се очаква да изчезнат повече от 1 милион растителни и животински видове. Това на Европа ще донесе икономически загуби от порядъка на 50 млрд. евро.

В България губим годишно 100 млн. т плодородна почва. Всяка година от нея изчезват 2.5 млн. т хумус, 4 млн. т азот и 3,5 млн. т фосфор, сочи акад. Атанасов, на база научни данни.

Още от Агробизнес
0

Това личи от заповед на зам.-министър Чавдар Маринов Диана Ванчева Според решение на Европейската комисия за одобряване на държавни помощи за компенсиране на щетите по земеделските култури

0

Фермерите заемат изчаквателна позиция Алма Давидова Богатата жътва на зърното по света и у нас логично потисна за известно време котировките. Но сега доброто представяне на зърнените пазари

0

AgriTechHack показа как технологиите премахват бариерите пред агросектора Екипът ONE на Александър и Борис Брестнички се класира на първо място и получи 15 хил.

0

Колебанията в мненията за реколтата се уталожиха още в началото на месец септември – този сезон се оказа добър и в количествено и в качествено отношение,

0

Кандидатите по схемите и мерките на директните плащания, ще получават вече онлайн уведомителните си писма за извършените оторизации и преведени средства от ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция.

Последни новини
0

Жълт код за силен вятър над морето е в сила за три области на страната на 18 септември. Това сочи справка на сайта на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ)

0

Пчели от семейства с лабораторна диагноза Nosema ceranae (нозематоза) в комбинация с вирус, деформиращ крилата и остър вирусен паралич показват признаци на масово пълзене пред кошерите

0

Законопроект, предвиждащ забраната на фермите за ценни кожи в страната от 1 януари 2021 г., е внесен в парламента. Това съобщи на пресконференция в Националния пресклуб на БТА Петя Алтимирска

0

Още в първите години трябва да се формира короната, като за целта се избират най-силните и най-дълги скелетни клони. На един храст са необходими от 3 до 5.

0

Пчелите, излюпени през август са тези, които зимуват. През август семействата се третират срещу акара Varroa destructor. Тогава трябва да се третират и семействата с НОЗЕМАТ ХЕРБ или НОЗЕМАТ ХЕРБ

Коментари

*Име:
* E-Mail:
* Код:
Въведете кода от картинката
* Коментар:
Отговор:Зърната се напукват по две основни причини - от оидиум, и от преовлажняване. Докато в първия случай става дума за заболяване, което Вие твърдите, че няма, то във втория - при преовлажняването, трябва...
ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Техническият директор Пламен Костов за втори път дърпа шалтера по време на вътрешен бунт - през 2001 г. “Хоризонт” се бунтува срещу генералния директор Иван Бориславов, разказа Красимир Луканов във фейсбук Техническият директор на БНР Пламен Костов е спрял излъчването на програма “Хоризонт” на 13 септември

Тайните клиенти ще ходят по гишетата, ще следят за любезност, бързина и приятен вид. Ще пишат и на имейла и ще звънят по телефона Тайни клиенти ще ловят по сценарии мудни чиновници. Те ще следят дали администрацията не тормози хората за излишни документи. Ще отразяват и дали служителите са били достатъчно вежливи и усмихнати

“Ще бъда по-щастлив на рождения си ден, ако вместо подаръци и цветя съберем добрина. Разчитам на вашата съпричастност.” Това е написал в поканата си до старозагорци кметът на града Живко Тодоров, с която кани съгражданите си на 38-ия си рожден ден. Тържеството е в деня на личния му празник 21 септември, събота