След като миналата седмица коментирахме защитени ли са интересите на българските пчелари, днес обсъждаме възможно ли е да се излезе от омагьосания кръг на ниските цени. По време на разговора Калоян Кисов обърна внимание върху хоби пчеларите. Той уточни, че в сектора по-голямата част от производителите са любители и имат друг основен доход. За тях пчеларството е нещо допълнително. Заради големия им брой обаче те са се превърнали във фактор, който определя изкупните цени на българския пчелен мед.

Тъй като не е редно секторът да бъде разделян и да се създава излишно напрежение между любители и професионалисти, решихме, че трябва да коментираме как трябва да подходят всички производители в ситуацията в момента. Затова продължаваме дискусията, като търсим отговор на въпроса, уточняват от savetivzemedelieto.bg.

– Какво трябва да направят пчеларите, без значение любители или професионалисти, за да се стабилизира сектора?

- Решението е единствено спазване на законодателните норми, които в момента ги има. Само че те просто не се спазват. В България, за да станеш стоматолог, трябва да завършиш стоматология. Тогава може да откриеш кабинет. В България обаче всеки може да си купи кошер и да стане пчелар. И той се зове пчелар! В България сектор пчеларство е отворен за всички. Не може всеки да се занимава с това. Нито един професионален пчелар не е в момента пожарникар, полицай, учител или пък работи във фирма за поставяне на климатици примерно. Той е пчелар. Той е професионален пчелар и всеки ден е при кошерите си. В страната трябва да се създаде някакво разграничение за хоби сектор и за профи сектор. Да има регламент кой, какво има право да продава. Ще дам един прост пример –аз съм ловец. За едно година аз мога да отстрелям едно прасе, мога да отстрелям и десет прасета. Но аз не продавам месо, аз подарявам. Затова питам, когато един хоби пчелар с десет кошера извади буркани пред къщата си и започне да продава мед, съобразява ли се с това, че ние когато продаваме издаваме фактури, касови бележки, плащаме ДДС, данъци и осигуровки? Не! Това е, защото се разрешава! Просто няма контрол. Затова в момента ситуация е такава. Най-лошото е, че българският пчелар се подвежда по медиите, че цената ще бъде ниска. Той започва да живее с тази мисъл ден след ден, докато привикне. Когато привикне ще го продаде на ниската цена. Без значение колко му струва.

– Кое освен законодателна промяна може да накара хоби сектора да се съобразява с реалната стойност на продукта и да продава на цена, която я покрива?

- Няма как да контролираме един сектор, който е от 2 до 10 или от 10 до 150-200 кошера. Почти е невъзможно. Грешката е направена много отдавна и този сектор вече е невъзможно да се контролира. Той е извън всякакъв контрол за жалост. В България има обекти, които са от 250 до 300 кошера без никаква регистрация, а законовата рамка казва, че всяко едно пчелно семейство трябва да бъде регистрирано. За жалост обаче това не се случва. Ето тук е проблема. Секторът е изтърван и то много сериозно.

– Това означава ли, че сектора ще бъде погубен или може да се намери някакво решение?

- На този въпрос просто не мога да дам никакъв отговор. Преди време си мислех, че мога, но сега не. От повече от година съм изключително объркан в това, което се случва. Може би нещо, което е тръгнало надолу да пада, е по-добре да го оставим да се сгромоляса, да се отчупи това, което не става, и да остане това, което съществува и е здраво. От там нататък вече да започне нещо да се прави.

– А при отчупване – кой би се отчупил? Само производители или и преработватели?

- Не съм сигурен за преработвателите. Но съм сигурен за производителите. Много колеги се отказват и много колеги не могат да кажат, че пчеларството ще им остане професия.

– Добре, хоби секторът ли е виновен тогава?

- Не, не е виновен хоби сектора. Хоби сектора е фактора, който създава дисбаланс. Ако той се съобразява с профи сектора, проблемът ще бъде много по-малък. Но го имаме и пустия български манталитет. Както казва шопа: „Я па тоя ще ми каже!“ Точно това е проблема. Примера е много елементарен. Човек, който работи в държавна институция и получава средно около 12-13 хиляди лева заплата, казва така: „Е, аз изкарах 3 тона мед, по 4 лева – 12 хиляди лева, айде още една заплата!“ Добре, но ние профи пчеларите от къде да вземем другата заплата? Било то за нас, било то за служителя или за каквото и да било. Или пък тук веднага ще каже някой – Да, ама вие гледате по 500-1000 кошера! Добре, де ама ако ти гледаш 50, твоите разходи са 10 пъти по-малко. Ние нашите разходи ги правим на обем 500, ако и ти гледаш 500 и ти ще ги правиш. Разликата е прост в нулите.

– Все пак можем ли да обобщим някакво решение?

- Решението трябва да се вземе от пчеларите! Заедно от професионалните пчелари и хоби пчеларите. Трябва да седнем заедно на една маса, да се разберем на един език. Трябва да започнем поетапно – по 3 проблема да се решават на месец, не повече. За една година ще си решим проблемите в сектор пчеларство. Тогава проблемите с пазарите също ще се решат, защото българското пчеларство, смея да твърдя, е на ниво.