Тази година болестта масово се прояви по родните полета * Кои са основните фактори, които благоприятстват развитието ѝ
Ваня Велинска
За сериозен проблем с маната по слънчогледа тази година алармират агроспециалисти. Болестта е установена в отделни райони на страната, като степента на нападение е различна. В медиите се появиха разнопосочни мнения и препоръки, някои от които доста спорни. Затова потърсихме мнението на специалист, за да установим реалната картина.
Маната по слънчогледа се появи поради няколко основни причини, коментира Иван Дражев. Кои са те? Безспорно
климатичните условия бяха изключително благоприятни
и идеални за развитието на болестта, имаше дълъг период с ниски температури - от 4-5 градуса сутрин и максимум 15 до 18 градуса през деня. Имаше и достатъчно валежи, а относителната влажност на въздуха беше около 70%. Почвата също беше влажна и студена.
На много места земеделските производители проведоха по-ранна сеитба от оптималния агротехнически срок, което за маната също е проблем. Стига се по-бавно покълване на семената и поникване на пониците, последващо от по-бавно началното развитие на растенията. Времето за тези фази беше почти двойно по-дълго от нормалното, поради неблагоприятните климатични фактори.
Заразата от мана се локализирана в растителните остатъци и почвата, а също така бе видима по поникналите самосевки в редовете и междуредията, подчертава специалистът. Трябва да се знае, че
патогенът се запазва в почвата минимум 5 години
като ооспори и при наличие на благоприятни условия за развитие заразява чувствителните слънчогледови растения.
Заразяването се осъществява през хипокотила и младите коренчета при описаните по-горе климатични условия, а също така при директно заразяване със спори от поникналите самосевки (те са твърде много поради скъсения сеитбооборот) в редовете и междуредията.
Да обърнем внимание и на редуването на културите, тъй като през последните години в страната отчитаме доста скъсен за културата сеитбооборот. Много земеделски производители отглеждат слънчогледа през година или на всеки две години на една и съща площ, което благоприятства поникването на голям брой самосевки, а натрупването на зараза в почвата пък е
предпоставка за мутиране на патогена в нова вирулентна раса
Новата мутирала раса е по-виролентна и може да зарази толерантните до момента хибриди.
Препоръка за сеитбообората на слънчогледа може да се прочете в учебниците по Растениевъдство, където пише, че са необходими минимум 4 години. Това, разбира се, е невъзможно предвид, типа на земеделието ни, което е фокусирано в отглеждането на зърнено-житни (пшеница, ечемик, царевица) и маслодайни култури (слънчоглед и рапица). Всичко това предопределя
спазването на правилен сеитбооборот
като практика напълно неосъществима в една част от стопанствата в страната, където структурата на културите е сведена до две (пшеница и слънчоглед), максимум три култури (пшеница, царевица, слънчоглед).
Обикновено маната атакува хибридите, които нямат генетична устойчивост на расите, които са идентифицирани в страната до 2017-2018 година, разяснява Иван Дражев. Имаме също така и вторична инфекция от първично заразени растения или самосевки слънчоглед, тъй като спорите прелитат върху здрави растения и ги заразяват.
Маната е жив организъм, и като такъв мутира, т.е. бори се да оцелее.
В България последните идентифицирани раси са 704 и 711, а вероятна новите раси са повече от 711. Поради тази причина
се получава пробив при хибриди
които са устойчиви на 704 и 711, а отделно хибридите, които се нападат и не са устойчиви на 704 и 711, логично също се нападат.
Оказва се, че случаите със заразени слънчогледови посеви с мана, не са изолирани. Все пак в опредени части на страната не е установена зараза. Според специалисти болестта не е наблюдавана в Северозападна и Западна България, както и в регионите на Пловдив и Пазарджик. Болестта е регистрирана в районите от Кнежа на изток в Северна България и от Чирпан на изток в Южна България.
Коментари