Доц. д-р Енчо Мянушев
Значението на почвената реакция като фактор, лимитиращ почвеното плодородие, може да се определи още веднага на изследваната площ от специалиста почвовед. Това се установява чрез метода на биологичната индикация(Теохоров, М., Н. Нинов, 2005г.)
Същността на този метод се базира на определената зависимост на развитие на дадени видове растения върху почви с точно дефинирана реакция (pH) . Тези растения се наричат биоиндикатори. Също така може да се използват и растения – плевели, които се срещат по нивите и са особено характерни за кисели или алкални почви.
1. Растения - индикатори за кисела почвена реакция (рН<5): киселец, коленка, бяла дъвка, полска детелина , хрущялка, трицветна теменуга, бяла куча лобода, тризъбка, очиболец, росница.
2. Растения показващи неутрална реакция на почвата (рН 6.6-7.1): подбел , паламида , равнец.
3. Варолюбиви растения на почви с рН 7.1-7.5: разклонена лобода, поветица, врабчови чрeвца, полски синап , живовляк , хмелна люцерна с жълти цветове.
Ако в дадена нива растат някои от изброените плевели, практически много бързо може да се определи дали почвата е кисела, неутрална или алкална. Естествено, не е необходимо да се търсят на едно място всички посочени плевели.
Болести по земеделските култури, биоиндикатори за кисели почви и недостиг на калций
При по-големи площи за подобряване на почвената реакция трябва да се пристъпи към разработване на мелиоративни мероприятия, като варуване или промиване под ръководството на специалист почвовед.
Биологичните индикатори дават възможност да се установи и замърсяването на почвата с тежки метали, да се прогнозира изменението и и своевременно да се предотвратят вредните последствия от едни или други дейности на човека.
Препоръки за варуване:
Варуването е химична реакция на почвата и се прилага в зависимост от силата на почвената киселинност. Прилага се в три случая:
1. Когато се използват глинести почви с цел да се подобрят културните им свойства - структура, рохкавост, въздушен режим и биологични свойства.
2. Когато се налага да се измени реакцията на почвата за отглеждане или въвеждане на нови ценни култури.
3. Когато културите страдат от болести, предизвикани от липсата на калций в почвата.
За варуване се използват смлени на брашно варовици или доломити. Използват се още мергели, сатурачна вар, пепелина от варниците и др. материали, които съдържат над 70% активно вещество (калциев окис). Колкото по-ситни са тези материали, толкова по-лесно се разлагат в почвата и ползата е по-голяма. Мергелът и сатурачната вар (отпадъчен продукт от захарните заводи) са за предпочитане по 2 причини:
1. Употребяват се без смилане. Достатъчно е само да се разхвърлят по тревата през есента, за да се доразпаднат от атмосферните влияния.
2. Съдържат фосфор и азот почти толкова, колкото има и в оборския тор. Доломитът е по-полезен от варовика при цвеклото понеже има магнезий.
Варуващите материали се разхвърлят равномерно на нивата през есента, за да може през зимата да се доразпаднат и напролет да се заорат.
При определяне нормите на варуване, се изхожда от следните принципи:
1. При песъчливите почви количеството на варуващия материал не трябва да е повече от 300кг/дка, тъй като лесно може да се постигне обратен ефект.
2. При глинестите и богати на хумус почви нормата може да достигне до 450-500кг/дка. При тях не съществува опасност от обратен ефект. Във всички случаи нуждата и нормата при варуване трябва да се определя по аналогичен път, който не е скъп и се прави бързо.
Когато е определена точно нуждата от варуване и е извършено правилно, то носи голяма полза чрез подобряване на редица почвени свойства и увеличаване на добивите. Варуването дава големи възможности за отглеждане на нови култури, които по-рано не са били разпространени в региона. Така може да се подобри тревният състав на ливадите и да се разширят площите на фуражните култури, което ще засили развитието на животновъдството.
Коментари