8° C, предимно облачно
Отглеждането на зърнено-житни култури със слята повърхност води до 10-12 пъти по-малка ерозия на почвата
Доц. д-р Енчо Мянушев
Значителна част от селскостопанската територия на България са главно предпланински и полупланински райони, с ясно изразен и доста разчленен релеф, на чиято повърхност протича активен ерозионен процес. Ежегодно дъждовната и снежната вода рушат повърхностния почвен пласт и го свличат в долините и реките.
За борба с ерозията е разработена цяла система от агромелиоративни и агротехнически мероприятия. Едно от тях е противоерозионните сеитбообращения - почвозащитно, полско, специално.
Почвозащитните сеитбообращения се разполагат на по-стръмните и изложени на силна ерозия места с наклон над 10-12 градуса, а полските и специалните - на места с по-малък наклон - 5-10 градуса или в низините.
При определянето на състава на културите, които ще се отглеждат в сеитбообращенията на ерозирани земи, се изхожда главно от тяхното влияние върху ерозионния процес.
Най-голяма е загубата на почва при непрекъснато безсменно отглеждане на царевицата, по-малка - при засяване на царевицата след пшеница, още по-малка - при двегодишни треви и най-малка (практически липсва) - при постоянно пасище или мулч.
Оттук идва необходимостта, окопните култури да се отглеждат на площи които най-малко са застрашени от ерозия. Това са земите в полските и специалните сеитбообращения, разположени по ниските места на терена.
Отглеждането на зърнено-житни култури със слята повърхност води до 10-12 пъти по-малка ерозия на почвата, отколкото при окопните култури. По-слабото рушене на почвената покривка при отглеждането на зърнените житни култури се обяснява с това, че те се засяват нагъсто в успоредни редове (10-15 см ред до ред), или на кръст.
При такава сеитба зърнено-житни култури образуват слята повърхност, която предпазва почвата от механичното въздействие на падащите дъждовни капки, а гъсто разположените им стъбла намаляват скоростта на стичането на водата. Освен това, корените, по-голямата част от които се разпростират на дълбочина до 20 см, укрепват почвения пласт.
В сравнение с многогодишните треви обаче зърнените житни култури оказват по-слабо противодействие на ерозионния процес. Това се обяснява с факта, че те заемат полето за сравнително кратък период от годината (4 до 8 месеца), не образуват чим и ежегодно изискват разораване на почвата. В това отношение съществуват различия и в самата група на житните култури. Защитното действие на зимните житни култури започва още от есента, а това на пролетните - едва напролет при поникването им.
Почвозащитното действие на зърнените житни култури може да се засили чрез въвеждане на междинни култури.
Коментари