Феноменът “липсващи собственици” на земя в България неизбежно ще бележи и новия поземлен модел, казва Лилия Стоянова, началник отдел в Дирекция “Поземлени отношения и комасация” в МЗХГ

Диана Ванчева

С решение на парламента от 2017 г., допълнено с две последващи решения относно срока, МЗХГ бе натоварено да разработи единен законодателен акт за обществените отношения в земеползването.

Това е най-отговорната материя, която засяга собствеността, ползването, опазването и управлението на земеделските земи в България.

В края на 2018 г. ведомството публикува проект, който бе подложен на обществено обсъждане, но по искане на браншови организации парламентът удължи с две последващи решения срока, за да се даде възможност на браншовете да участват пълноценно. Отново предстои да се изготви проект и да се предложи за обсъждане.

l l l

Обърнахме се към Лидия Стоянова, началник отдел в Дирекция “Поземлени отношения и комасация” в Министерство на земеделието с няколко въпроса.

- Какво става с проекта за поземлени отношения, готвите ли го?

- Да. Много браншови организации са представили позициите си по ползването на земеделските земи и процедурата за изготвяне на масиви за уедрено ползване чрез споразумения.

С тях сме обсъдили и други предложения, свързани с договорите за ползване, начина на формиране на рентата и други.

Мненията са твърде различни, има диаметрално противоположни което илюстрира изключително сложната материя, която предстои да се обобщи.

Очакванията са високи, защото добре уредените и балансирани поземлени отношения са гаранция за икономически ефективно земеделие.

Проблемът засяга интересите на много на брой ползватели и собственици.

- Какво ще става с казуса “бели петна”, накъде ще върви?

- Имаше например категорично мнение от страна на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ), че уедряването на земеделските земи по ползване и предоставянето за ползване от трети лица на имоти, за които в общинската служба не са регистрирани договори или собствениците им не са подали декларации (т.нар. “бели петна”), не е съобразено с конституционно гарантираното право на собственост.

Други браншове обаче смятат, че споразуменията са подходяща форма за законосъобразно ползване, предвид състоянието по поземлената собственост у нас и проведената реституция.

От трета страна са многото дребни собственици, участващи също в облигационни отношения. Интересите на всички трябва да се съчетаят.

И то на фона на феномена “липсващи собственици”

За много имоти те не полагат грижи, не сключват договори, не ги обработват, не подават декларации.

Това противоречи на икономическата логика и ефективността при обработка на земята.

Именно това наложи и да се създадат глава 5 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и глава 7 от правилника за приложение, които да регулират уедрено ползване, и то при зачитане на интересите и на собствениците (в т.ч. и липсващите), и на ползвателите.

Изготвят се масиви за ползване, което става или чрез доброволно споразумение или чрез административно разпределение - на база на регистрираните в общинските служби правни основания.

- Защо при уедряването трябва да се включват тези имоти - петна, за които няма договори и декларации от собствениците им, питат мнозина?

- Защото тези имоти, наречени “бели петна” естествено са разположени произволно в землищата, изключването им от масивите не би могло да ги предпази от неправомерно ползване или увреждане.

На практика те са част от масива и границите им не са обозначени, за да могат да се заобикалят при обработка. Практиката показва, че вкарването им в споразумения за масиви е добра форма. Данните показват, че споразуменията за уедрено ползване бележат положителен тренд и се потвърждава необходимостта от тях.

У нас през последните 3 анализирани години се установява, че над 75% от землищата са обхванати от споразумения, в които са включени над 73% от земеделските земи, заявявани за подпомагане.

Забелязва се лек спад за 2017/2018 г., но той се дължи на изменението в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, с което споразуменията за уедряване на пасища и ливади бяха регламентирани в отделна процедура. И при двата вида споразумения обаче трендът е положителен.

- Съществува ли тенденция някои собственици умишлено да не сключват договори, а да оставят имотите си като "бели петна" заради рентното плащане, което получават чрез държавата и което им се струва по-сигурно?

- “Белите петна” са част от споразуменията и ползването им е възмездно - на цена, равна на средното годишно рентно плащане за землището.

Заплащането на дължимите суми за тях е условие ползвателите им да участват в следващи споразумения, в търгове за ползване на земи от държавния и общински фонд, в разпределение на пасища, мери и ливади, в подпомагането на площ.

- Как се изчислява средното годишно рентно плащане?

- То се изчислява на база на повече от половината вписани в службата по вписвания договори за ползване на земи, регистрирани в съответното землище.

Но знаете, че повечето договори, регистрирани в общинските служби са едногодишни. А техните цени не се взимат предвид при формиране на средното годишно рентно плащане, което отдалечава стойността му от пазарните наемни цени.

Истински активните ползватели на земя разчитат в по-слаба степен обаче на "белите петна" и вече се стремят към договори.

Данните ни показват, че "белите петна" всяка година намаляват като брой и площи и бележат отрицателен тренд.

- А има ли привидни договори, както се твърди днес от някои собственици?

- Има опити за сключване на привидни договори, по които администрацията в качеството си на администратор няма как да вземе отношение, тъй като не е страна.

Практиката обаче показва, че рано или късно заинтересованите страни реагират, съгласно законовите предписания.

Освен за цена, привидни договори се сключваха и от несобственици на имоти, което се случи през лятото на 2017 г.

Помните, че за кратко време в доста общински служби в няколко области се представиха за регистрация договори за наем от лица, които не са собственици или не са пълномощници.

МЗХГ реагира своевременно, отказа регистрацията им (за площ около 105 000 дка), а отказите бяха потвърдени и от съда.

Ситуация веднага доведе до промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и за арендата. Въведоха се нови изисквания за договори, чийто предмет са съсобствени имоти.

Сега, когато се сключва договор за дългосрочен наем, със срок до 10 г., той се заверява нотариално и се вписва в службата по вписвания само ако е подписан от съсобственици, които владеят поне 25% от идеалните части.

При договор за аренда, който може да е над 10 г., съсобственицитетрябва да притежават поне 50% идеални части.