3 в 1 - цвете, билка и приятел на пчелите

Монардата е всичко това, че и повече

Монардата е зачислена в семейство Устоцветни. Тя е близък роднина на ментата, мъртвата коприва, маточината, босилека, аюгата и редица други все полезни и красиви растения.

Естествените ѝ местообитания са зад океана, а самата тя е представена от 15 различни вида и над 50 култивирани хибрида.

У нас растението не е много известно, но бързо набира популярност. Монардата има много имена- планински балсам, див бергамот, американска маточина, а навън - bee balm (пчелен балсам), horsemint (конска мента) и др.

Monarda didyma съчетава в себе си

перфектни градински качества и лесно отглеждане,

лечебни свойства, благодарение на етерични и други вещества,

приятел е на полезните насекоми и репелент за всички останали.

Цветовете на монардата, типично за всички устоцветни, представляват тръбички с различна дължина.

Размерът има значение и тук, защото не всички видове насекоми могат да се доберат до нектара. Едроцветните монарди привличат повече насекоми с дълги хоботчета (например пеперуди), както и дребни бръмбарчета, които влизат изцяло в цвета.

Дебело подчертаваме! Монардата привлича полезни насекоми и опрашители, а към неприятелите проявява репелентни свойства, благодарение на етеричните масла и аромата си.

Тепърва ще цъфти

Обича влага, богата почва и слънце

Монардата е очарователно растение с нетипична осанка и цветове. Гамата, която предлага, е в червено, бяло, розово, лилаво и техни нюанси.

Обикновено растенията достигат височина между 70 и 120 см, но са достъпни и джуджевидни форми. Едрогабаритните монарди са подходящи за задните редици на цветните лехи, докато джудженцата се развиват чудесно самостоятелно или в разнообразни комбинациии в саксии.

Монардата обича влажна и богата почва. За да ѝ я осигурите, е добре да мулчирате около растението с органични материали. Редовно месечно подхранване ще се отрази добре. Мястото трябва да е слънчево, но в най-големите жеги известно засенчване няма да е излишно.

Цветовете на дивия бергамот ще внесат светлина и настроение под асмата или в далечния ъгъл на градината. Препоръчва се почистване на прецъфтелите цветове, така се стимулира по-продължителен цъфтеж.

Отглеждането е лесно

Пазете я само от брашнеста мана

С монарда можете да се сдобиете сега, ако си купите разсад. Засаждането няма никакви специфики. Другите варианти да отглеждате растението са да засеете семена в края на лятото или началото на пролетта. Вегетативното размножаване също се извършва тогава.

Докато почвата е влажна и богата на хранителни вещества, няма да имате проблеми с отгеждането на това цвете. Ако искате по-разклонено и пищно растение е добре да прищипвате връхчетата на стъблата.

Късно през есента стъблата ще отмрат, но рано напролет монардата ще се събуди отново. И така всяка година, тя ще се появява все по-богата и обилно украсена с интересните си цветове. Първите стъбълца подрежете, за да стимулирате още повече разклоняване.

Единствен недостатък на растението е, че не е устойчиво на брашнеста мана. Тя се появява под формата на сиви петна по цялото. Предпоставки за развитието на болестта са влагата и хладното време. За да избегнете проблема, трябва да изберете проветриво място и да не мокрите листата при поливане. Ако забележите характерното сиво-бяло напетняване, веднага потърсете помощ в агроаптека. Там ще ви консултират и ще ви дадат най-подходящия фунгицид.

Биле, но не за всички

Универсалното растение помага при редица стомашни неразположения (проблеми с храносмилането, газове, предменструални болки, спазми, разтройство). Иизвестни са ползите и при проблеми в устната кухина, както и при настинки, болно гърло и др.

Твърди се, че индианците използвали лапи, направени от листата на растението за кожни инфекции и малки рани, и като чай за инфекции на устата и гърлото, причинени от стоматологични проблеми и гингивит.

Освен това много готвачи добавят листенца или цветове към салати, месни ястия, супи и освежаващи напитки.

ВНИМАНИЕ!

Монардата има уникален и освежаващ вкус подобен на мента или розмарин, но той варира според сорта и вида. Със сушената билка се приготвят еднокомпонентни или смесени чайове и запарки. Медицината и козметиката също я използват. Тя участва в почистващи кожата лосиони, вода за уста и др.

Науката не е изследвала изцяло свойствата на растението все още. Засега се знае само за полезните му качества и не са известни странични ефекти. Все пак не се препоръчва вътрешен прием без предварителна консултация със специалист! Бременни или кърмещи жени не бива да приемат билката, защото може да предизвика кървене и дори аборт или да засегне кърмачето.

Кое, кога и как?

Предвид това, че монардата не ни е много позната, редно е да отбележим някои срокове.

Например директното засяване на семената през пролетта не бива да става късно. Семената имат нужда от застудяване, било то и краткотрайно, за да поникнат. Хладилникът също може да ги излъже успешно.

Ето и още една тънкост - на всеки 2-3 години растението може да се разделя. Това се препоръчва, за да се подмладява.

Съдържанието на тимол (силен антисептик) е най-високо по време на цъфтеж. Затова точно в периода на масов цъфтеж монардата се бере и суши.

Ако искате да съхраните по-голямо количество, отрежете стъблата близо до почвата, направете рехави снопчета и ги окачете на проветриво място с цветовете надолу. Билката е готова, когато листенцата започнат да се чупят между пръстите с хрущене. Друг подход е да сушите поетапно само листа.

Готовата билка се съхранява в стъклен съд далеч от слънчева светлина.

За чай, обаче могат да се използват както сухи, така и свежи части на растението.