Но какво трябва да им е “обеца на ухото” за други подобни сухи есени и зими

Диана Ванчева

В последните десетина дни настроението на производителите на пшеница вдигна своя градус.

Естествено времето е причина за това, защото падналите дъждове върнаха надеждите за по-добра земеделска реколта.

До края на април се очаква отново неустойчиво време, което означава, че пак може да пада дъждец. Очакват се всъщност валежи до средата на третото десетдневие, които ще поддържат добро нивото на запасите от влага в горните почвени слоеве, казват агрометеоролозите.

Падналите валежи през второто десетдневие зарадваха фермерите. Те надвишиха на много места в страната 35-40 литра на кв.метър, което си е сериозно. Така се повишиха влагозапасите в 50-сантиметровия почвен слой.

След формиралото се упорито дълго пролетно засушаване, тръгнало от есента, тази сегашна влага се оказа решаваща за покриване на дефицита в засъхващите есенници, при които се очаква вретенене и преход към фаза изкласяване.

Специалистите напомнят на фермерите да проследят нивите си и за евентуални неприятели по пшеницата, особено за поява и вредна дейност на житната дървеница, обикновената житна пиявица и пшеничния трипс.

Сега е време и да се направят някои изводи

които да са полезни на стопанствата при други подобни климатични ситуации.

Както още наесен предвиди проф. Иван Панайотов от Опитна станция по земеделие “Дунав”, с. Алеково, Свищовско, при жестоката есенна суша зърнопроизводителите трябваше да очакват поникване на житните през ранната пролет, което и стана.

Той припомни стара позната картина чак от пролетта на далечната 2002-а, когато пак беше така.

И тогава, и сега може да се очаква неравномерно или така наречено шарено поникване. Тази прогноза на професора също се сбъдва на някои места тази пролет, както и предвижданията му за по-редки посеви.

Тъй като от всяка ситуация е добре да се извадят най-полезните изводи, за други подобни години нашите зърнопроизводители е добре да запомнят още нещо. През 2002 година се потвърди високата пластична способност на българските сортове. Но оттогава изминаха 17 години и днес картината по нивите вече е съвсем друга - преобладава почти навсякъде западната селекция.

Наложително е

да се правят отделни обследвания за нея, да се съберат данни от наблюдения и да се напишат анализи за нейните способности, и по-точно за справянето ѝ със сухи условия.

Знае се, че новите селекционни материали, които са получени с участието на западноевропейски сортове, притежават положителните качества на двата биотипа, но доказателства трябва да има и по нивите, е мнението на специалиста.

Другото, което е важно - фермерите тази година, е да спазват всички оптимални срокове за растителнозащитните мероприятия. Защото, ако времето им прости, болести и неприятели няма да го направят.

Според селекционерите и занапред с особена важност за зърнената реколта ще бъдат климатичните условия - температури, влага и ветрове, които ще определят до голяма степен развитието на житните до жътва.

Ще има някакво снижение на очакваните добиви, няма две мнения. Дори и със 100 кг/дка да е, това ще удари по джоба обаче немалко стопанства.

Дали скорошните паднали валежи ще се окажат навсякъде със стопанско значение, очаква се да видим.

Според Венелин Делгянски например, който пред вестника е обяснявал, че в неговото стопанство винаги се старят редовно да минимизират фактора климат с разум и с правилните машини и технологии,

посевите са живнали и сега се възстановяват

Може да се каже, че са добре, обобщи той сега. И няма спомен от гледката им отпреди десетина дни, когато масово пред очите им съхнели.

Дъждовете от 30 до 50 литра на кв. метър, според него, са ги спасили, а в Ямболско и Северна България при колегите му валежите са били и до 80 литра, казва той, и там също са много доволни.

За фермерите в района на Делгянски основният проблем е

кога ще дойде още един дъжд

Трябва ни още един такъв в рамките на 20 дни, за да имаме сегашната надежда и да не се страхуваме, че годината ни ще е провалена, каза Делгянски.

Това потвърдиха и фермери от съюза на зърнопроизводителите в Карнобат. Според тях за есенниците в техния район влагата също много е помогнала.

Пшеницата е на път от вретенене към изкласяване, а при по-ранните сортове е и по-напред.

СПЕЦИАЛИСТЪТ ПРОФ. ИВАН КИРЯКОВ:

Голяма надежда ни вдъхнаха дъждовете

Но средният добив за Добруджа няма да е повече от 400-450 к. зърно от декар

Според проф. Иван Киряков от Добруджанския земеделски институт дъждовете са вдъхнали идеална надежда на всички производители на пшеница и ечемик.

Според него посевите се възстановяват. В четвъртък миналата седмица там пак валеше, и то доста хубав дъжд.

При това положение ще се окажат доста малко пострадалите съвсем посеви - те ще бъдат някъде около 300 000 декара за областта, смята професор Иван Киряков.

Фермерите веднага ги регистрират в общинската служба, за да могат да се направят протоколи и да получат обезщетения за загубите от тях, казва той.

Пшеничените посеви сега са по-редки, което предвещава, че в сравнение с миналата година добивите от декар ще бъдат по-ниски с около 30-40%. А като цяло средният добив в Добруджа се очаква да е около 400-450 кг. от декар, предвижда специалистът.

Професор. Киряков смята, че отсега не може да се каже нещо по-точно за фитосанитарното състояние на пшеницата.

Той смята, че трябва да премине поне седмица, за да се обследват и да се даде категорично становище за поява на болести и неприятели. Но благодарение на сушата и позамръзнали посеви, сега не се наблюдават зарази. Дори не се вижда кафявата ръжда, която е била видима преди месеци.

Важно!

Един друг въпрос е редно да се коментира в аграрната общност, според професора оаче - това са ранните сеитби. Те засягат топлолюбиви култури като царевицата и бобовите.

Все още има утринни слани, които ги поразяват и те са стресирани.