Пред пълна зала и голям интерес от страна на гостите премина семинарът „Цветарството – минало и бъдеще", организиран на 26.04.24 г от Института по декоративни и лечебни растения-София към Селскостопанска академия (ИДЛР-София) съвместно с ФНСЗ.

Лекции изнесоха главен експерт Ралица Гаврилова на тема " Цветарството в миналото и сега", асистент Кирил Кръстев - „ Едногодишни и многогодишни цветя" и доц. д-р Стела Димкова - „Постиженията на цветарската наука в ИДЛР-София".

Презентацията на гл. експ. Р. Гаврилова акцентира върху използването на цветята в Древен Египет, Вавилон, Древна Гърция, Древен Рим, Средновековието, Ренесанса, Барока, Класицизма, флористиката на Китай и Япония, цветята в българските традиции, научноизследователската дейност по декоративно градинарство в България и състоянието и тенденциите в цветопроизводството в миналото и сега у нас.

В древността човек използвал цветята като:

  • защитно средство срещу болести и зли духове;
  • като украшение, за украса на дома и храма;
  • като символ на гостоприемство.

В древен Египет цветята играели важна роля при жертвоприношения към боговете, били поднасяни като молба за съживяване на мъртвите – Букетът на Амон от Карнак. Символи на Древен Египет били папирусът, лотосът и мандрагората.

Вавилон бил прочут с висящите си градини, едно от седемте чудеса на света. Те представлявали пирамида, състояща се от четириетажни платформи, като на всяка отделна тераса имало различни растения и дървета: на първата – палми, борове, кедри, на втората се виждали плодови дървета, а последните две тераси били пълни с пъстри, красиви цветя – анемонии, лилии и рози.

В Древна Гърция цветята са играли голяма роля в религиозните обряди и празници и са украсявали статуите на боговете. Статуята на върховния бог Зевс е била украсявана с дъбови клонки- символ на силата, на Посейдон (бога на морето) – с клонки от крайбрежен бор, на Афродита (богинята на красотата и любовта) – с клонки от мирта,
на Ерос (богът на любовта) - с рози, на Нике (богинята на победата) - с палмови клонки, на Аполон (богът на слънцето) – с клонки от лаврово дърво, символ на почести и слава, на Атина (богинята на мъдростта, знанието, изкуството и занаятите) - с маслинови клонки, олицетворяващи мир.

В Древен Рим е имало култ към розата – като символ на любовта и храбростта.

През Средновековието цветята се използвали основно от църквата - за оформяне на църковния интериор, и придобиват религиозно значение.

Най-разпространените сред цветята са бялата лилия – символ на чистотата и непорочността, считаща се за цветето на Дева Мария, ирисът – знак на страдание и болка; червено-оранжевите лилии - символизиращи кръвта на Христос, аквилегията – светия дух.

По време на Ренесанса се наблюдава връщане към ценностите на гръцката и римската античност. Една от характерните вили за италианския Ренесанс е вила Ланте, като нейни характерни черти са били композициите в строго геометричен стил.

Японските градини, с традиционните си видове - японски клен, японска вишна, бамбук, азалия, рододендрон, хортензия, глициния са известни със своята изчистена красота, оформени под влияние на японските философски идеи и разбиране за естетика. Избягват се изкуствените орнаменти и се подчертава естественият пейзаж, за да се създаде проста, минималистична и хармонична обстановка, която да вдъхнови размисъл и медитация.

Типичната китайска градина е оградена със стени и включва едно или няколко езерца, група камъни, дървета и цветя, различни зали и павилиони, свързани с пътечки и зигзагообразни галерии. Целта при създаването на градината е да се постигне хармония между 7 елемента: земята, небето, камъните, водата, сградите, пътищата и растенията.

През 1896 г. проф. Стефан Георгиев изнася първите лекции за естеството на декоративната растителност в Софийския университет.

Начало на научните изследвания започва доц. Гена Папазова от Агрономически факултет към Висш лесотехнически институт – София.
Обликът на цветопроизводството в България е бил тясно свързан с оранжерийното производство, което например през 1988 г. създава 86,1 % от продукцията на цветя. През 1980 г. оранжериите са 1300 дка, през 1990 г.- 1480 дка, а през 1995 г - 500 дка. Отглеждането на цветя на открито от 1 000 дка през 1965 г. е достигнало през 1995 г. 3000 дка.

Ас. Кирил Кръстев представи най-популярните едногодишни – за паркове и градини, балкони, отрязан цвят и многогодишни растения и тяхното отглеждане.

Доц. д-р С. Димкова представи сортове, технологии за отглеждане и протоколи за in vitro размножаване на цветя, създадени в ИДЛР – София. 

Акцент на презентацията бяха създадените сортове през последните 15 години мини карамфили – Красина, Регина, Ира, Наслада, Росица, Янита, Ники, Русалка, Биляна, Фея, Елмаз, София; хризантеми – Милка, Жени, Жоро, Лидия; лилиуми – Негован, Андрос, Анна Мария, Марина, Поли; гладиоли – Екатерина, Ива; далии – Виолета, Росица, Радка, тагетес – Усмивка, технологии за отглеждане на мини карамфил, гладиоли, лилиум, змийска трева и гърлица и протоколи за in vitro размножаване на хойхера, ехинацея.

Асистент Я. Миткова представи демонстрация за вкореняване на резници от различни видове растения – индрише, мушкато и петуния.

Тя обърна внимание на видовете вкоренител, субстратът за вкореняване – 1:1 торф, перлит и дължината на резниците, необходима за правилно вкореняване.

Накрая на гостите бяха раздадени върбови клонки за Цветница.