При пшеницата кафявата ръжда създава най-сериозни проблеми

Трябва внимателно да се следи обстановката, за да се третира своевременно, съветва проф. Светослав Бобев

Ваня Велинска

През последните години се забелязва сериозно повишаване на инфекциозния фон на културните растения. Затова и познаването на възможните проблеми, позволява на земеделските производители да реагират навреме и да се справят ефективно с тях.

Причината за по-сериозната инвазия от болести, неприятели и плевели са от една страна динамичните климатични промени, които се случват, а от друга - чуждите сортове и хибриди, които често са податливи на различни патогени.

За да запознае земеделските производители с възможните болести по полетата им, специален гост-лектор на форумите, организирани от Байер КропСайънс, бе проф. днс Светослав Бобев от Аграрния университет в Пловдив.

Ако преди години някой ми беше казал, че акцент в лекцията ми ще бъде кафявата ръжда, нямаше да му повярвам, така започна презентацията си професорът. И трите ръжди - кафява, жълта и черна, на практика ги имаме, но в последните години доминира кафявата. И единствената добра новина е, че ако я сравним с другите две, то тя е най-слабата като вредностност

В същото време обаче, тя се появява всяка година и, ако не се изведе правилна растителна защита, намалява значително добивите. Ето защо фермерите трябва да бъдат изключително внимателни.

Няма как на този етап проблемите с ръждите да бъдат решени. Като най-сериозна опасност за земеделските култури създава черната ръжда. Фунгицидите, които се предлагат могат да се прилагат при различните видове ръжди. И въпреки това, фермерите трябва да внимават за кафявата, е съветът на специалистите.

Първата предпоставка за разпространението на кафявата ръжда са чувствителните сортове. Най-подходящите условия за развитието на патогена са подходяща температура и хранителна среда.

Например засушаването през април и май до известна степен подведе производителите, и те подцениха обстановката, разяснява ситуацията през миналата година проф. Бобев. Освен това първото третиране беше доста рано, а второто беше направено след появата на болестта по флаговия лист.

Патогенът започва да се развива, инкубационният период тече, така че фунгицидът не му действа. Следва изводът, че препаратът не работи и не е ефикасен.

Но тук грешката е друга: има много дълъг период между първото и второто третиране, вследствие на подценяване на конкретната ситуация. И от момент, в който болестта е могла да се предвиди и овладее, се е стигнало до развитието ѝ, и дори до превръщането ѝ в епидемия.

Какви мерки трябва да се предприемат, за да не се допусне появата на болестта?

Сред основните мерки са: засяване на устойчиви сортове, унищожаване на самосевките, избягване на ранната сеитба, тъй като тя провокира повече вегетативна маса, а това е предпоставка за зараза, както и използване на подходящи фунгициди.

В опитното поле на Аграрния университет ежегодно се правят експерименти. Така например през 2010-2011 година са заложени 27 сорта пшеница, всичките българска селекция. Първоначално посевите се развиват отлично, но впоследствие през май се появява кафявата ръжда. Учените проследяват какво е развитието ѝ върху всички тях и следствие на направените анализи разделят сортовете в три групи: чувствителни, слабоустойчиви и устойчиви.

Жълтата ръжда също може да бъде особено вредоносна. Обикновено тя е първият сигнал, че третиранията трябва да започнат рано. Патогенът на кафявата ръжда се активизира с развитието на растенията, така че трябва да се следят двата критични периода - поява на флагов лист и на класа, както и при цъфтежа. А пораженията от кафява ръжда са от 20 до 75%, и от 15 до 50% при септориоза.

И все пак кафявата ръжда не е единствената болест, която може да нанесе сериозни поражения по пшеничните посеви. Сред най-опасните са септориоза, пригори и петносвания по класовете, листни петна и петносване на плевите, бактериози, брашнеста мана, фузариози.

Септориозата може да е много проблемна, но при навременно третиране може да се ограничи напълно появата ѝ.

Специално внимание проф. Бобев обърна на проблема с бактериозите. Няма фунгициди, които да се справят на 100% с бактериите. Обеззаразителите на семената също не се справят с тях.

Фузариозите са друг сериозен проблем особено кореновите форми. При патогените, нападащи класа, има решения, които ако се приложат навреме, могат да стопират болестта. Черният зародиш при пшеницата е проблем в дъждовни години, разяснява проф. Бобев. Ако се прилагат широкоспектърни фунгициди, заболяването се стопира. Препоръката е да не се допусне разпространението на болестта до горните листа.

Проблемите при ечемик са сходни, тъй като част от патогените при житните са с общи гостоприемници. Опасен за културата е листният пригор, който може да зарази посева още през есента или рано напролет. Навременните мерки срещу болестта са от съществено значение за справянето с нея. Другата болест - мрежестите петна също може да доведат до обезлистване на посева.

Всички фунгициди, регистрирани при пшеница, действат и на патогените при ечемика.

Кафявата ръжда може да създаде сериозни проблеми. Съветът е посевите да се обследват редовно.