30° C, разкъсана облачност
Инж. агр. Евелина Маринова
Дали само поради сушата, а може би и поради неразградени заради сушата хербицидни остатъчни количества, дали от наслагването на негативи от минимални или лоши обработки, дали поради други влияния - тази есен в някои райони на страната развитието на зимните житни култури е в бедствено положение.
През първата десетдневка на февруари картинката започна да се променя рязко в положителен смисъл - започнаха да излизат листа над земята, започнаха да братят някои все пак успели да поникнат посеви и земеделците отдъхнаха малко и с повече оптимизъм посрещат пролетта. Но нека не се самозалъгваме. Зимните житни култури трябва да преминат през стадий на яровизация, за да формират нормални генеративни заложби. Поникващи през пролетта в условия на меки температури, те вече са със силно намален добивен потенциал. Ще има и непоникнали полета, които трябва да се пресяват и тук идва въпросът - с какво. Изборът основно е между слънчоглед и царевица, но все по-голямо търсене се очертава на зърнено житни със слята повърхност като пролетен ечемик, овес и пролетна пшеница. Въпреки че пролетните ечемик и пшеница са с по-нисък потенциал от зимните форми, все пак те са една възможност за поддържане на нормален сеитбооборот ако се наложи. Овесът дори е една прекрасна култура, доста подценявана поради по-малкото й пазарно значение.
Какво трябва да знаем в технологичен аспект за пролетните житни? Има няколко правила, които е добре да се спазват, за да се увеличат шансовете за успех.
1. Сеитбата трябва да се извърши колкото се може по-рано - при първа възможност за влизане в полетата през февруари. След средата на март вече всяко закъснение е редуциращо добива.
2. Дълбочината на сеитба според почвата да се движи между 2 и 4 см. Стремим се към оптимално почвено легло, без замазване в кално време и уплътняване на почвата, но и без неравномерни буци или дълбоко разрохкване без улягане, което ще компрометира равномерното поникване на посева.
3. Торене - препоръчва се 50% от азота да се подаде предсеитбено. Останалите 50% се подхранват или наведнъж в края на братене или ако имаме по-влажна прогноза и район на отглеждане - 30% в края на братене и 20% в края на вретенене до начало на флагов лист. Ако се ползват обаче стабилизирани форми азотни торове или ретардантни, тогава 75% от торовата норма трябва да се даде предсеитбено, а 25% по време на нарастване на стъблото да бъдат задължително в бързодостъпна формула. Тук има разбира се нюанси - дали пшеницата е високопротеинова, дали ечемикът е фуражен или пивоварен - нормите, дозите и сроковете варират. При овеса традиционно цялата норма на торене се внася предсеитбено.
Абсолютните стойности активни вещества нека не се сравняват с тези за зимните житни. Все пак има значение какъв добив се очаква и на тази база се инвестира в хранителни торове.
Тук ще отворя една скоба - добре преценете добивния потенциал и на зимните си посеви, кога са поникнали, бяха ли братили преди зимата, добре ли са гарнирани - няма как високата торова норма да компенсира неблагополучията на голото едва никнещо поле. Торовите норми винаги са производни на очаквания добив, плануван реалистично на база състоянието на посевите и прогнозите за развитие.
Важно е да се осигурят в ранна фаза достатъчно магнезий и сяра. Бор и мед може да се подават от ранна до по-късна фаза. Разбира се необходимостта от фосфор и калий не е по-малка, но се предполага, че е правено запасяващо есенно торене поне с фосфора, а калият може да се внесе и листно ако няма достъпна форма.
4. Растителна защита
а/ относно борбата с плевелите да се има предвид, че поради бързо преминаване на фазите на развитие пролетните житни по-добре се конкурират с плевелите отколкото зимните житни, но от друга страна плевелите в тези посеви излизат по-късно, затова хербицидната борба трябва да бъде изведена след наблюдение и обмисляне. Добре би било до края на братене (разбира се почваме не по-рано от 3-ти лист) да внесем хербицидите за борба с широклистни плевели. След фаза братене задължително да се следи регистрацията на препарата, осве това има покачване на температурите, понякога съпроводено със засушаване и причиняването на хербициден стрес е опасно. Поради всички гореизброени прични в пролетни житни успешно се работи с по-ниски дози от регистрираните хербициди. Една грешка, която се прави и при зимните житни - борбата с житните плевели в житни култури се слага под един знаменател, а техните разновидности никнат в много различен диапазон от време. Доста късно излиза дивият овес и расте със светкавична скорост, затова нека се придържаме към правилата на обследване на полетата и третиране при нужда и във фаза.
б/ пролетните житни са подложени на по-малък инфекциозен натиск от гъбни болести поради срока на сеитба и условията на вегетацията. Внасянето на препарати се извършва винаги при нужда, а профилактично смисъл има вече при нарастване на стъблото, не преди това. По време на изкласяване се води борбата с фузариума и късни инфекции. Растежни регулатори при пролетни житни не се прилагат.
в/ инсектицидите по правило се ползват целенасочено, след обследване на праг на икономическа вредност, следим за обичайните неприятели - дървеници, пиявици, житари, листни въшки и пр.
Как да изберем коя зърнена култура е подходяща за нас?
Разбира се, първо всички мислят за пазарната й стойност и търсенето й. Тук на първо място е пшеницата, следвана от ечемика и накрая е овесът. Като икономическа рентабилност обаче, която се формира от елементите на добив, цена и разход, овесът може да стигне и 200% рентабилност. Друг е въпросът, че търсенето му е по-ограничено. Но: в последните години след неуморен наш труд по прилагането на междинните култури, успяхме да намерим вариант за по-малко вредящо на почвата спазване на българския списък и приучихме българските земеделци поне да ползват овеса като житен компонент в смеската с междинни култури, вместо пшеница. Така търсенето на овес в страната рязко се увеличи.
Златна среда и удачен вариант е пролетният ечемик - задоволителен за обстоятелствата добив, умерен разход, бърза реализация и хубава цена. При пшеницата добивът не винаги е задоволителен, нуждите от храна и растителна защита са по-високи, оттам и себестойността. Затова ние от Лидер Консултинг препръчваме ако ще е пролетна пшеница, за Южна България да се избере твърда, а за Северна България - протеинова, тъй като добивът ще се компенсира от по-добрата цена.
От друга страна важен е регионът, в който работим - на много слаби почви или на по-кисели почви единствено възможно решение с благополучен изход е овесът. Пшеницата е за дълбоки плодородни почви. На места с по-голяма надморска височина е по-добре да предпочетем ечемик пред пшеница.
Какво предлагам да изберете за пролетната кампания
1. ДВУРЕДОВ ПРОЛЕТЕН ФУРАЖЕН ЕЧЕМИК със стабилни, високи добиви, едро зърно, високо хектолитрово тегло и много добра устойчивост на мрежести петна и ринхоспориоза. Невисоки стъбла, устойчиви на полягане, средноранна зрялост.
2. ПРОЛЕТЕН ОВЕС с изключително високо хектолитрово тегло, с много високо качество на зърното, минимален дял на плевите. Гъвкав по отношение на условия, полезен за почвата и търсен от хранителната индустрия на цяла Европа.
3. ПРОЛЕТНА ТВЪРДА ПШЕНИЦА - ниска, ранозряла, здрава, изпълняваща необходимите параметри за качество. Стабилността на високото падащо число е едно допълнително подсигуряване на качествените параметри.
4. ПРОЛЕТНА МЕКА ПШЕНИЦА - средноранна протеинова пшеница с много добри показатели, висок хектолитър и добро здраве. Преходните зимно-пролетни форми гарантират едно по-многостранно ползване на сорта - както за пролетна, така и за късна есенна сеитба.
Още няколко напътствия за пролетната кампания
Бобови/ протеинови култури
През 2018 година в страната рязко скочиха площите с нахут. Годината обаче беше провал за бобовите култури поради стеклите се агрометеорологични условия. Нахут, грах, леща и др. не дадоха очакваните или по-точно мечтаните добиви. За капак - продукция няма, но и пазар няма. Разбира се, тази година всички опарили се зачеркнаха бобовите. Забравиха за техните ползи за почва, за сееитбооборот....Нека спазваме една умереност и плануваме РАЗУМНО И ДЪЛГОСРОЧНО сеитбоборотите си. Нахут нека да гледат тези стопани, които от години се бяха специализирали в тази култура. Но полският грах за зърно през годините 2015-2017 доказа, че е подходящ за всяко стопанство. И малки и големи земеделски производители успяха да реализират отлични добиви високопротеиново зърно от жълтосеменните грахове тип афила. При всяка култура на 4-5 години веднъж, че при някои и дваж, има стекли се неблагополучия. Това не значи, че ще ги отпишем всички от сеитбения си план. И какво ще сеем. Чия? Киноа?...
Междинни култури
Сега е момента да преценим по-нататъшната си стратегия в полетата с междинни култури. Те не може да останат до сеитба на основната култура без плитка повърхностна обработка с цел прекъсване на капилярното изпарение и предотвратяване на просъхването и спичане на почвата. Ако някъде има неизмръзнали посеви, трябва да се реши според видовия състав как да се ускори угниването на растителната маса.
Неусетно ще дойде и времето за очертаване на ЕНП. Обмислете и се консултирайте за вариантите с междинни култури, които да планувате - на кои площи, какви технологии ще прилагате, кои растителни видове са подходящи и т.н. Пролетта е на прага ни и ние трябва да сме готови за нея.
Агрономически консултации от Лидер Консултинг ЕООД и богата гама продукти от SAATBAU LINZ - това е добрата комбинация за успешно земеделие.
Коментари