Родното законодателството не помага на почвите и поземлените отношения, сочи доклад на проф. Методи Теохаров

Диана Ванчева

България е единствената страна в Европа, която не провежда агрохимически мониторинг или мониторинг на плодородието. Тези процедури са прекъснати още от 1993 г., заяви проф.Методи Теохаров, председател на Българското почвоведско дружество днес.

Според него Европарламентът и Еврокомисията вече поставят с нова сила и голяма тревожност въпроса за опазване на почвите, което ще влезе в сила като директива или регламент с ОСП от 2020 г. нататък. А причината е, че данните за климата и почвите са много тревожни и че в условията на интензивно земеделие се нарушава балансът в системата почва-земя-вода, и то трайно.

Според него рано или късно обществото в Европа и у нас ще потърси отговорност за това кой е отговорен и какво е направил.

Според доклада на проф. Теохаров

у нас 16 закона участват в правната рамка

която пряко касае състоянието на почвите, а освен тях има и  множество подзаконови актове на Министерски съвет, които често защитават лобистки интереси.

Но това, което е най-важно занапред е да се изгради у нас е

информационна система за почвените ресурси

която изисква да  им се направи инвентаризация, както и да се събират пълни данни за състоянието им и т.н.

Според. проф.Теохаров законите за собствеността на земята и за опазването й, както и този за арендата, досега не са ефективни в съвкупност, защото не са обединили текстове и не помагат в никакъв случай в този си вид за опазване на плодородието на българските почви и земи.

И докато с развитието на арендните и поземлени отношения у нас се отчита повишаване на усвояването на европейски средства за българското земеделие, и докато се отчита, че пазарът е атрактивен, данните сочат, че

2,8 млн.дка българска земя вече е купена от чужденци

като в случая става дума за части от най-плодородния български чернозем, защото за него по Европа и света има данни колко е ценен.

Откъде са тези данни? На този въпрос ни посъветваха да попитаме в Народното събрание, където има доклади от ЕК, които не стават публични.