-1° C, лека мъгла
Ставката на базовото плащане ще бъде между 130 и 240 евро за всички страни след 2027 г.
Само фермерите с под 1500 дка ще вземат пълната субсидия за обработваната земя след 2027 г. Това предвиждат плановете на Европейската комисия за Общата селскостопанска политика за следващия програмен период 2028-2034 г. Те бяха представени на конференция в София от директора в Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони" на ЕК Марио Милушев.
Брюксел на практика рязко ограничава подпомагането на големите ферми, за които от години е критикуван, че най-богатите 5% вземат лъвския пай от директните плащания.
Намаление от парите ще имат всички,
които трябва да получат повече от 20 000 евро годишно
Например, на този, който по сметките излиза, че трябва да вземе 30 000 евро сумата му ще бъде намалена до 27 500 евро. Въвеждането на дегресивни тавани, които са задължителни за всички държави-членки е една от предлаганите новости в ОСП. България е една от страните, които и сега прилага таван, но само за сумите над 100 000 евро и то намалени с разходите на земеделците за заплати и осигуровки.
Без ограничение остава само базисното плащане до 20 000 евро, като достигането му ще става при обработване и заявяване на малко над 1500 дка. Причината е, че друга от предлаганите мерки е директната субсидия в ЕС да е минимум 130 и максимум 240 евро на хектар. Това означава, че ще се вдигне с около 40% ставката за българските фермери, които за тази година получиха през миналата седмица базово плащане от 181,89 лева/ха.
Общото подпомагане на дохода за устойчивост (ОПДУ) или старото единно плащане на площ (СЕПП) пак си сменя името и вече става ПНОППД (Прогресивно намаляващо, основано на площ подпомагане на доходите).
Дегресивните тавани, които се предлагат от ЕК за годишно плащане на производител са следните:
- До 20 000 евро - без намаление;
- Между 20 и 50 хил. евро - частта надхвърляща 20 000 евро се намалява с 25%;
- Между 50 и 75 хил. евро - частта над 50 000 евро се намалява с 50%;
- Над 75 000 евро - частта, надхвърляща 75 000 евро се намалява със 75%;
- Абсолютен таван от 100 000 евро - това е максимумът ПНОППД, който може да получи 1 земеделски производител за една година.
Ето и няколко конкретни примери: ако сметките показват, че фермер трябва да получи 30 000 евро като се умножи новата ставка на ПНОППД по обработваните декари/хектари, то неговата сума ще бъде намалена до 27 500 евро, които ще му бъдат преведени (€20 000 + 10 000 х 0,75).
При изчислена субсидия от 60 000 евро реалната
намалена сума пада до 47 500 евро
(€20 000 + 30 000 х 0,75 + 10 000 х 0,5).
Ако базисното плащане се получава 100 000 евро, то се предлага след 2027 г. да бъде намалено до 61 250 евро (€20 000 + 30 000 х 0,75 + 25 000 х 0,5 + 25 000 х 0,25). При още по-голяма ферма, за която изчисленото плащане е 280 000 евро, то тя ще вземе само максимума от 100 000 евро след прогресивното намаляване (€20 000 + 30 000 х 0,75 + 25 000 х 0,5 + 205 000 х 0,25) = 106 205 евро, но след абсолютното ограничение остават 100 000 евро.
И още две важни промени, които предлага ЕК от 2028 г.:
директни плащания да не получават фермери в пенсионна възраст
и не е предвидено засега сумата на базовото плащане да се намалява с разходите за заплати и осигуровки.
„Предложеното дегресивно плащане от ЕК е твърде амбициозно - с твърде ниски нива на таваните, ние сме по-скоро за запазване на сегашните правила", коментира зам.-министърът на земеделието Янислав Янчев, в чийто ресор са директните плащания на площ. България ще отстоява и запазването на намалението на крайните суми с разходите за заплати и осигуровки. Страната ни е против и изключването насила на фермерите в пенсионна възраст.
„Предлага се генерална промяна, надскача нашите представи, това ще е огромно предизвикателство", заяви още зам.-министър Янчев. Особено за администрацията, която 5 г. наваксва изоставането при прилагане на Стратегическия план, сега трябва да работи с напълно променена философия.
Според Марио Милушев обаче ограниченията за по-големите стопанства са неизбежни. Дори имало силни гласове в Германия, защо изобщо трябва да има плащания към ферми с над 500 хектара. В България статистиката показвала огромна тенденция към окрупняване, а това водело до загуба на работни места и изчезване на села. Например между 2010 и 2023 г. фермерите у нас са намалели със 71%, но с 240 на сто се увеличава средният размер на стопанство - от 12 на 41 хектара. При обработваната земя на практика няма промяна, тоест
производството не намалява, а само се окрупнява
Освен това подкрепата на дохода на фермерите се основава на данните, че и след нея те вземат 70% от заплащането в другите сектори и, ако се подпомагат стопанства, които са устойчиви и имат икономии от мащаба се губи изцяло смисъла, коментира Милушев.
ЕК: С националното съфинансиране
парите за ОСП ще минат досегашните
Директорът в Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони" на ЕК Марио Милушев представи предложенията на Комисията за следващия програмен период 2028-2034 г. Той все пак акцентира, че вероятно ще има доста промени при преговорите със Съвета на министрите и с Европейския парламент. Милушев изложи основните моменти в три части - първо бюджета, второ - плановете за национално и регионално партньорство и на трето място инструментите за подкрепа.
Най-важното е, че за разлика от предишните програмни периоди този път ОСП е част от общите разпоредби на многогодишната финансова рамка, тоест няма стриктно отделни регламенти и бюджетна линия. Важното обаче че се обособява гарантиран минимален бюджет за подкрепа на доходите на фермерите.
Милушев увери фермерите, че всичко това, което правят в момента, може да продължи да се осъществява и в бъдеще без никакъв проблем. На практика всички инструменти са запазени.
Какъв е контекстът на ОСП?
От една страна пред новия бюджет на ЕС ще има много нови нужди, сред които например са иновациите заради изоставането на Европа от основните си конкуренти. Като цяло основните са конкурентноспособността и отбраната. Има необходимост и да започне връщането на заемите, които ЕС взе по време на COVID пандемията, и с които се финансираха плановете за възстановяване и устойчивост.
От друга страна, светът стана и много по-малко предвидим. Или геополитическата обстановка като предизвикателство, плюс търговските проблеми, които се натрупаха в последно време. На второ място има икономически предизвикателства, висока инфлация, намалял растеж и на трето място много зачестилите климатични събития, безпрецедентни суши, пожари и наводнения.
Този контекст е важен, защото тези, които взимат в крайна сметка решенията, те се интересуват от общата съвкупност на политики, но и от всички останали предизвикателства, които са пред Европейския съюз. Тези обстоятелства изискват по-голяма гъвкавост на бюджета. Досега огромната част беше предопределена от седемгодишния период за ОСП и кохезионна политика и това силно ограничаваше възможностите за бърза реакция при кризисни обстоятелства. Освен гъвкавост, новата финансова рамка предлага опростяване, хармонизация и рационализация на бюджета и по-голяма достъпност на бенефициерите за финансиране.
Отделно финансирането ще бъде съобразено до голяма степен с нуждите на самите държави-членки, които ще изготвят планове за национално и регионално партньорство, съобразени с тяхната специфика.
Бюджетът, който ще се разпределя е 2 трилиона евро
От тях 44% или 865 милиарда евро са предвидени за плановете за национално и регионално партньорство. 8% от бюджета или 168 млрд. евро са предвидени за погасяване на минали задължения. Средствата за селско стопанство са в Европейския фонд за конкурентоспособност, включително "Хоризонт Европа" и "Глобална Европа".
Важно уточнение е, че сумите са по-текущи цени и е предвиден механизъм за корекция при инфлация над 3%. Как е включена ОСП в структурата на финансовата рамка? Както всички други части, ОСП е покрита от регламента относно рамката на изпълнението, който включва мониторинга, показателите, изпълнението, докладването и отчитането на планираните средства. Един от основните три регламента е този за плановете за национално и регионално партньорство, който включва специални подрегламенти за ОСП и общата организация на пазарите.
Ето и как се разпределят средствата във фонда за плановете за национално и регионално партньорство (НРП):
За България се предвиждат 22,3 милиарда евро по плановете за НРП
от всичките 865 млрд. на ниво ЕС. От тях 293,7 милиарда евро са заделени, гарантирани или обособени за подкрепа на доходите на фермерите като минимална сума. Това са инструментите и интервенциите, сред които са плащане на площ, инвестиции, зони с природни ограничения, акроекологични мерки, екорежими. Всичко това е гарантирано. От тази обособена сума, за България са заделени 6,2 милиарда.
Има и 6,3 милиарда евро за единната предпазна мрежа или това е удвоена сума на сега съществуващия кризисен резерв. Или става дума за 900 милиона евро на година. Тоест, общата минимална обусловена сума за подкрепа на доходите на фермерите е 300 милиарда.
Става дума за минимум, над който се надгражда, уточни Милушев. Разбира се, фермерите могат да получават средства и от тези необособени 453 милиарда евро от плановете за национално и регионално партньорство. И от тази част (негарантирана) ще бъдат финансирани също интервенциите, например за иновации, развитие на селските райони, включително Лидер и други местни инициативи.
Новото, което предлага ЕК от миналия месец е
цел от 10% от необособения бюджет да бъде
предвиден за развитие на селските райони
И едно сравнение - в сегашния период са предвидени 386 милиарда евро за ОСП. В бъдеще имаме 300 милиарда, които са гарантирани. Още 10%, което е 47 милиарда, ще се върнат за селските райони. Има друго надграждане от по-слабо развитите региони, а те обикновено са селските региони. Или се отива до 365 млрд. евро.
Отделно от това има национално съфинансиране. И възможности и за заями на Европа. Тоест, сумата може много лесно да мине над тази, която е предвидена за сегашния период, твърди Милушев.
А за България как стоят нещата?
В момента страната ни получава 7,89 милиарда, близо 8 милиарда.
В бъдеще има 6,2 млрд. гарантирани. Минималният бюджет за селските райони от 10% е 1,42 млрд., което вече е 7,6 милиарда.
България ще има и 13,27 милиарда необособена част, от която 8,13 милиарда е за по-слабо развитите райони, тоест и там има надграждане. Или остават само някъде към 380 милиона, за да се достигне сегашната сума, като казвам това, това е без националното съфинансиране, което е задължително, обясни Милушев.
Втората част за ОСП е в плановете за национално и регионално партньорство. Важното за ОСП е, че в бъдеще тя ще бъде част от единния план на държавата-членка, а не както досега с отделно програмиране.
Целта на тази промяна да има един набор от правила и да се опрости начинът на кандидатстване от страна на бенефициерите.
Още за предлаганите промени от ЕК, които засягат фермерите и земеделието четете в следващи броеве.
Илия Проданов, БАК:
Не вярваме на ЕК, ще го покажем с
протеста на 18 декември в Брюксел
Ще си позволя да разкажа как земеделците виждаме историята, разказана от ЕК, защото имаме различни гледни точки. На първо място това, което ние забелязваме, е че парите са по-малко. И това е ясно на всички. Няма земеделски производител, който да не го вижда.
Парите са по-малко и са маскирани от обединяването с всички други с едно евентуално обещание, че някой ден ние ще вземем тези пари. Само че това е същото, както на държавната администрация да им намалите заплатите и да им обещаете, че ще им дадете ДМС-та и те да са съгласни с това. Не, никой няма да е съгласен, както и европейската комисия няма да е съгласна с този подход и ние не сме съгласни за производителите.
Историята на фермерите е такава: ние не ви вярваме. Не вярваме в това, което казвате. Не вярваме, защото същите тези цифри гледахме и преди пет години. Виждахме ОПДУ, което ние като земеделци още го викаме СЕПП. А вие вече му измислихте ново име. На онзи етап ние слушахме как ще бъде 200 евро. Не, не е 200 евро, 19 лв. е в България. И в новия програмен период също няма да е 240 евро на хектар, ще бъде 20 лв.
с всички тези примери, които вие давате, продължаваме да се убеждаваме, че Европа гледа на Общата селскостопанска политика под ъгъла на малките фермички в Белгия, Франция и Германия, където земеделското производство е съвсем различно от България. Тази реалност у нас я няма. Това, което вие ни показвате като пример, жена фермер с 10 хектара, ами това тук няма да оцелее. В България жена фермер с 10 хектара няма или ако има, тя не е реален земеделски производител. Не е фермер, който е конкурентоспособен.
И няма как да се съгласим с предложенията още повече, че Европейската комисия получава негативна обратна връзка от всички министри на земеделието и от Европейския парламент, че не са съгласни с това, което вие предлагате. И ЕК продължава да се държи по този арогантен начин и да казва "Ние няма да променим това, което предлагаме, включително и под натиска на другите участници в тристранния диалог".
Само че искам да ви уверя, че 27 държави членки на 18 декември с над 15 000 земеделски производители в Брюксел пред съвета на Европейския съюз ще покажем, че не сме съгласни с тази многогодишна финансова рамка и ще се опитаме да убедим съвета да не гласува това, което беше дадено.
Просто защото няма в него яснота, че земеделското ще бъде достатъчно подпомагано, още повече в контекста на липсата на конкурентоспособност, която Европа има. Украйна е тук, тя е фактор, Русия също, Южна Америка, САЩ, Азия... И Европа е едно джудже, което иска да намали парите си към земеделските производители и ни убеждава, че всичко ще бъде наред.
Не, няма да бъде наред, земеделското производство и в България, и в Европа си отива, ако ние не направим кардинални промени в политиката, която прилагаме. И наистина, много ми е трудно да повярвам, че Еврокомисията е готова да поеме отговорността, че както в момента последните 5 г. 40% от фермите в България са изчезнали, след пет години няма още 40 на сто да изчезнат. Не вярвам, че вие сте готови на тази отговорност и дано да промените мнението си.
Това е мнението, което изразявам, като земеделски производител и председател на Българска аграрна камара и Национална асоциация на зърнопроизводителите.
Министър Тахов:
Продължаваме активния диалог за справедлива ОСП след 2027 г.
Продължаваме активния диалог със земеделските стопани и заинтересованите страни за справедлива Обща селскостопанска политика (ОСП) след 2027 г. Това заяви министърът на земеделието и храните Георги Тахов при откриването на форума на тема „Новата Обща селскостопанска политика след 2027 г.", организиран от МЗХ и Представителството на ЕК в България. Той подчерта, че това е третата подобна среща, провеждана съвместно с бранша, за да бъде обсъдено бъдещето на ОСП, което е пряко свързано с предложението за Многогодишната финансова рамка на ЕС за периода 2028–2034 г.
Министър Тахов посочи, че се водят дискусии между държавите членки, Европейския парламент и Европейската комисия във връзка с различните елементи на предложените регламенти. Земеделският министър отново припомни категоричната позиция на страната ни, а именно, че Общата селскостопанска политика следва да бъде запазена като силна и автономна, структурирана в два стълба, със самостоятелен бюджет, гарантиращ необходимата доходност на земеделските стопанства.
„Нека не забравяме, че те активно допринасят за продоволствената сигурност, жизнеспособността на селските райони, опазването на климата, околната среда, както и на биологичното разнообразие. За постигането на тези цели е необходима стабилна и предвидима политическа рамка в подкрепа на земеделските производители и на всички селски общности", каза още министър Тахов.
Той отново декларира, че ОСП не трябва да бъде част от Европейския фонд за икономическо, социално и териториално сближаване, земеделие и селски райони, морско дело и рибарство, просперитет и сигурност (Единен фонд) за периода 2028–2034 г. Според него, представеният проект на регламент ще доведе до понижаване на конкурентоспособността на европейските фермери и нарушаване на баланса между икономическата, социалната и екологичната устойчивост.
„Бюджетът на ОСП трябва да гарантира най-малко сегашните нива на подкрепа и да отчита външната конвергенция, което не е адекватно отразено в предложеното разпределение на бюджета по държави членки. Постигането на пълната външна конвергенция на директните плащания трябва да бъде справедливо остойностено и изцяло допълнено към бюджета на интервенциите за подпомагане на дохода. Правилата относно ОСП след 2027 г. трябва да бъдат уредени в единен регламент, който да бъде обсъждан и приет от Съвета по земеделие", заяви още министър Тахов.
Той изрази притеснение относно липсата на целенасочена подкрепа за развитието на селските райони и гарантираното им финансиране. По думите му е важно да бъде продължена политиката за икономическите дейности и общностите в селските райони, включително чрез създаване и поддържане на заетост. Тахов обясни, че правилото N+3 следва да бъде запазено, а въвеждането на дегресивност не трябва да подкопава конкурентоспособността на земеделските стопани или да дискриминира приноса им към продоволствената сигурност.
„Диференцирането на плащанията между фермерите и географските области трябва да остане национално решение, когато след анализ бъде идентифицирана такава необходимост. Настояваме да бъде запазен форматът на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони, като самостоятелен програмен документ, а усилията да се насочат към доразвиване и опростяване на настоящия модел", обяви Тахов.
Той подчерта още, че е важно да се осигурят възможности за подкрепа на всички фермери, традиционно включени в подпомагането по ОСП, включително земеделски стопани в уязвими сектори, получавали досега подкрепа чрез преходната национална помощ.
Коментари