Преминаването към подово отглеждане през 2027 г. притеснява стопаните. Една от силните страни на нашето стопанство е това, че сме гъвкави
Ферма „Димитрови" през последните 8 години е специализирана в производството на качествени яйца. Стопанството е основано през 1986 г. от съпрузите Васил и Весела Димитрови и през годините е преминало през множество промени. Новото поколение птицевъди са Спаска и Кирил Димитрови, които заедно със своята майка работят за модерното развитие на стопанството.
Семейното предприятие се състои от две ферми
- едната в село Самораново и другата в село Блажиево, област Кюстендил.
„Моите родители са заредили първите птици през 1986 г. Първоначално са се занимавали с отглеждането на бройлерни пилета по договор с тогавашния аграрно-промишлен комплекс (АПК). Впоследствие, през 90-те години, минахме през всичко - от излюпени бройлери до производство на родители. През последните 10 години се занимаваме и с производство на яйца", каза Спаска Димитрова в интервю за „Български фермер".
„Птиците, които отглеждаме, са от породите Бял Легхорн и Ломан Браун,
т.е. хибриди, които се използват главно за производство на яйца. Реализацията на яйцата става предимно на местна почва. С годините сме си спечелили клиенти в района и 99% от продукцията си реализираме на местно ниво.
Птиците ни са с отлични продуктивни данни при осигуряване на оптимални условия в сградата. Кокошките при нас се отглеждат в уголемени конвенционални клетки, които са разположени така, че 1/3 от тях са празни. Съобразени са с всички съвременни технологични изисквания, защото фермата реално работи от 2018 година. Капацитетът на сградата е до 12 000 птици, а дневното производство е около 1 500 яйца.
Отглеждаме яйценоса около една година,
след това имаме около месец време за почистване и дезинфекция
Следва зареждане на нови птици, като и малките птици си ги отглеждаме ние от първия им ден. Спазваме всички ваксинационни програми, защото впоследствие и самите птици ни се отблагодаряват за това и не боледуват. Имаме си много добри консултанти, които са светила във ветеринарната медицина, специализирани в областта на птицевъдството. Когато спазваме техните насоки и хигиената в сградата и около нея, нещата се получават. Птиците са при нас през 90% от времето, което означава, че им е добре. Когато взимаш птиците си от доверени, лицензирани доставчици и развъдни центрове, никога няма да имаш проблем.
Една от силните страни на нашето стопанство е това, че сме гъвкави
Имаме 40-годишен опит и сме благодарни за доверието на хората през всичките тези години. Всеки ден се сблъскваме с предизвикателства. Сега през 2027 година ни очаква ново изискване на Европейската комисия, което е свързано с промяна на начина на отглеждане и преминаване към подово отглеждане. Според мен този начин не е толкова добър, тъй като и самите яйца няма да достигат до крайните клиенти във вида, в който сме свикнали сега.
Ние не сме голяма ферма.
Достигаме директно до крайния клиент
и не се обвързваме с договори с големи фирми, складове и вериги, затова по-лесно се случват нещата. Правиш нещо малко, но качествено и държиш на него. Ние сме затворили до 90% цикъла на отглеждане на птиците, но е много трудоемко да произвеждаш птици, тъй като от всяко яйце птица не излиза. От години се доверяваме на най-големия развъден център в България, а може би и на Балканите. Никога не сме имали болести и птиците ни имат около 99% преживяемост.
Отглеждаме птиците от малки до яйца. Сами произвеждаме фуражите си, като
взимаме зърната само от местни земеделски производители.
От много години нашата ферма е член на Съюза на птицевъдите в България и на Българска аграрна камара, отделно работим с фуражна кухня, която е член на Съюза на производителите на комбинирани фуражи в България. Стараем се да учим от големите. Трябва да държим на българското, защото България е един от най-добрите производители на качествена продукция, но, за съжаление, голяма част от нея се изнася в чужбина.
Колко по-технологично става оборудването
за отглеждане, толкова по-трудоемко е
Когато храненето и събирането на яйца стават автоматично, толкова по-малко влияе човешкият фактор, толкова по-гъвкав си по отношение на цената на яйцата и на всичко. Кокошето яйце е единственият животински протеин, който няма имитиращ продукт. Дори и пържолата, която гледате на витрината, може просто да е сглобена пържола.
Екипът на семейното предприятие се състои от общо 15 работници,
включително продавачите в двата магазина.
„На този етап, това ни е достатъчно. Произвеждаме малко, но качествено и искаме така да остане. Не искаме да влизаме вече в една друга графа, и нещата да се случват по-комерсиално.
Това ниво да задържим, ни е напълно достатъчно. Най-голямата трудност трябваше да преодолеем през първата година, когато заредихме кокошки за яйца. Тогава изведнъж цената удари дъното. Все още не бяхме се наложили като производители на яйца. Фуражите бяха скъпи, а цената на яйцата беше 5-8 стотинки, кората - между 3 и 5 лева. С времето цената се нормализира. Сега стойността на дребно за размер М е 40 стотинки, за размер L е 45 стотинки за брой.
Не работим с търговци втора и трета ръка. Хората обичат да пазаруват при нас, защото произвеждаме яйца клас А. Работим на принципа, залегнал в политиката „От фермата до трапезата" – продаваме директно на клиента, искаме да избегнем търговеца на дребно. Тук в града си имаме павильони за яйца, които продават нашата продукция. Продаваме и на място от фермата в Самораново.
Три жени събират яйцата, трима мъже произвеждат фуражите за животните
Стараем се да сведем до минимум човешкия фактор. Торът се изхвърля посредством торови ленти. Моята роля във фермата е главно административна, защото на никого не му се разправя с тези неща. Всяка седмица и всеки месец правим анализи, както на яйцата, така и на фуражите. Отделно поддържаме добри производствени практики. Стараем се да функционираме като едно голямо предприятие.
През изминалите 40 години сме кандидатствали само по една мярка от Програмата за развитие на селските райони – за ремонт на съществуващи сгради. Кандидатствахме също по подмярка 4.1, но не получихме финансиране, защото не признаха историята на фермата, която е основана от баща ми, но впоследствие премина в собственост на моята майка. Сега вече имаме тригодишна история и ще кандидатстваме за изграждане на инсталация за производство и съхранение на ток от фотоволтаици. Имаме огромен проблем с прекъсването на електрозахранването. Имаме си генератори във фермите, но при лошо време те не се включват. Ще кандидатстваме също така за финансиране за хладилни транспортни средства.
В Областната дирекция по безопасност на храните
в Кюстендил работят изключителни професионалисти
Имам късмет, че с тях говорим на един език. Когато има нови нормативни изисквания, ти не можеш да си в крак с цялата нормативна база. Но нещата се случват, защото колегите наистина работят.
Лицензирани тържища за животни в Северозападна България няма. Това ни липсва много тук на местно ниво, защото много хора искат да си отглеждат животни в задния двор. Смятам, че такива пазари са необходими във всеки областен град, да има пропускателен пункт на всяко тържище и ветеринарен лекар. Има хора, които искат да си отглеждат по 2-3 кози. Не бива да изкореняваме това, защото много млади семейства искат сами да произвеждат храната си. Трябва да запазим хранителния си суверенитет и да не разчитаме толкова силно на внос.
Югозападна България е облагодетелстван район
При нас досега не е констатирано огнище на птичи грип или друга болест. В района няма много птицеферми, но когато си малка ферма и си пазиш добре животните, е по-лесно," посочи Спаска Димитрова.
„Имайте доверие на малкия производител", призова още тя и допълни: „Пътят от малката ферма до трапезата е броени дни. Продукцията не се задържа и вие купувате прясна, качествена храна от хора, които познавате."
Коментари