Дали цъфтящите ще изместят орхидеите?

Интересът към семейство Кактуси в последно време нараства все повече. Любопитно при тази фамилия е, че противно на очакванията, кактусите не растат само в пустинята.

Има ги дори в тропическата и влажна джунгла, в Алпите, където е доста студено, а и на още причудливи местаq нетипични за кактусови местообитания.

Още по-интересно става, когато се наложи да мислим за кактусите като за орхидеи. Да, точно така! В джунглата, където дърветата от горните етажи улавят цялата слънчева светлина, няколко вида кактуси са намерили своето място и са се приспособили перфектно към условията. Как да се грижите за епифитните кактуси и кои са те ще разберете в следващите редове.

Познати или не чак толкова

Повечето кактуси, които идват от джунглата, са епифити или литофити. Епифити са онези растения, които се развиват върху други растения. Но не са паразити! В случая кактусите, бромелиевите и някои орхидеи са епифити. Прикрепят се за клоните на дърветата чрез въздушни и опорни корени. Усвояването на вода и хранителни вещества става предимно от въздуха и органичните натрупвания (листа, мъхове) по клоните.

Литофитите пък са растения, които се развиват върху камък. Функцията на кореновата система е сходна с тази на епифитите. Най-типичният пример за епифит, който можем да дадем, е орхидеята фаленопсис. Е, има и такива кактуси! Acanthocereus, Disocactus, Epiphyllum, Hatiora (великденче), Hylocereus, Lepismium, Rhipsalis, Schlumbergera (коледниче), Selenicereus са само някои от тях. Грижата за тези кактуси се определя от сезонния характер и промяната на температурите през годината у нас както и от самия цикъл на развитие на растенията.

За да се чувства добре един епифитен кактус в домашни условия, трябва да му се осигурят подходяща почва, правилно подбрано място и достатъчно висока въздушна влажност. Подходящи съставки за почвения субстрат са листовка, кори, сфагнум, органични остатъци, перлит, вермикулит, керамзид и други. Основно изискване към субстрата е да задържа влага, но и да позволява добра въздушна циркулация около корените. Готовите смеси за кактуси не са подходящи в този случай.

Поливането е редовно. Не бива да се допуска пресушаване. Преполиване също не е желателно, защото силно оводнените тъкани бързо загниват. Отделните видове кактуси имат нужда от период на засушаване, но той е строго индивидуален. Мястото и осветяването влияят на цъфтежа. Този фактор също е строго индивидуален.

Селеницереус

Цветовете се отварят вечер

Този род кактуси е побрал доста разнообразни представители. Например Selenicereus anthonyanus или още наречен рибена кост или зиг-заг кактус. Наименованието произлиза от нестандартната форма на стъблата, наподобяваща точно рибена кост. На дължина стъблата могат да достигнат метър, затова е редно растението да бъде засадено във висяща саксия.

Цветовете са двуцветни, по-често розови или червени. Достигат завидните 15 см в диаметър. Отварят се предимно вечер.

Кактусите селеницерус предпочитат умерена влага. Затова се препоръчва редовно да се поливат. Отплащат се на месечна доза храна. Отглеждат се лесно, както в домашни условия, така и навън. Не понасят добре застудявания и преовлажняване. А за най-добри резултати и обилен цъфтеж е необходима много пряка слънчева светлина.

Конкретно "заг- заг" расте бързо и се налага да се пресажда всяка година. Препоръчва се новата почва да е суха и да се полее след седмица, като се внимава много. Често скоро пресадените кактуси загниват от преполиване. През зимата му отредете светъл прозорец и намалете поливките.

Рипсалис

Рипсалисите наброяват около 35 различни вида. Повечето са без бодли. Стъблата им наподобяват наниз от месести пръчици(сегменти). Рипсалисите не толерират много директната слънчева светлина. Без нея обаче, няма да разцъфтят. Затова се препоръчва цветето да се огрява само сутрин или да се разположи на шарена сянка.

За разлика от другите кактуси, тези не понасят засушаване. Редовното и умерено поливане е от съществено значение за растежа и развитието им.

Подхранване почти не е необходимо. Нещо повече - скоро пресаден или вкоренен рипсалис не бива да се подхранва поне няколко месеца. Ако искате да подхранвате рипсалис, се снабдете с тор за кактуси и го разреждайте двойно. През зимата не се подхранва, а поливането намалява. Пресажда се на 2-3 години. Подходящата саксия е керамична, негланцирана. Сегментите се вкореняват лесно директно в субстрат.

Епифилум

Цветове се появяват между април и август

Епифилумите са кактуси без бодли, а стъблата им са несиметрични, често вълнообразни. Отглеждат се лесно в стайни условия, а лятото може да прекарат навън.

Цветове се появяват между април и август в зависимост от сорта и условията на отглеждане. Те са едри и атрактивни. При повечето видове се отварят през нощта.

Епифилумът се приспособява лесно към по-слънчеви условия, но предпочита разсеяна светлина. Препоръчва се редовно поливане и подхранване с торове с ниско съдържание на азот (може и без него изобщо). Пресажда се след цъфтежа всяка година в нов субстрат. Размножаването става чрез сегменти след прецъфтяване. През зимата се държи на светло и топло, а поливките намаляват значително.

Дисокактус

Стъблата достигат до 70 см

Disocactus ramulosus е за онези любители на кактуси, които търсят червения цвят. Растението се отглежда изключително лесно. Колкото по-дълго слънчевите лъчи го галят, толкова по-червени ще бъдат стъблата на кактуса. Но внимавайте! Растението първо трябва да се приспособи, иначе се получават слъчеви изгаряния.

Стъблата достигат до около 70 см дължина и могат да се оставят да падат свободно или да се подпират и да растат нагоре. Цветовете се появяват за кратко и бързо се превръщат в бели плодове, наредени от двете страни на стъблото. Те се задържат месеци наред, с което повишават атрактивността на растението задълго.

Кактусът изисква редовно поливане и поддържане на умерена влажност. Керамична саксия е за предпочитане и тук. Сигнал за прекалено засушаване е сбръчкването на стъблата в съчетание със суха почва. Сбръчкването обаче, може да е причинено и от преполиване. Винаги проверявайте почвата преди да полеете! Ако не сте сигурни, по-добре не поливайте.