Колкото и да си мислим, че познаваме царството на растенията, винаги ще се намери някое, което да ни изуми. А хищните растения са цяла група. Наброяват над 500 вида! Хищническите им наклонности са възникнали в резултат на адаптация и в процеса на еволюция, независимо едно от друго. Основната причина растенията да започнат да ловят плячка, са условията в естествената им среда. Бедна на нутриенти и недостатъчна като количество почва с ниско рН, а достатъчно влага в повечето случаи са принудили растенията да търсят други механизми за набавяне на храна. Хищниците днес са обособени в две основни групи - с активни и с пасивни капани, а спрямо механизма на улавяне на жертвата групите са пет. Ето и най-интересните от тях:

Капан тип "Pitfall" - цилиндрично оформени тръбоподобни листа привличат насекомите с цвета си или с аромат. Те падат в капана, където се съдържа храносмилателен сок, който извършва самото разграждане;

Капан тип "мухоловка" - листата са покрити с лепкав секрет, жертвата залепва и не може да избяга. Тези капани могат да бъдат активни (с усукване на листа около жертвата) и пасивни (без усукване).

"Моментални капани" - формата много наподобява капан за мечки. При допир с тях насекомото бива уловено мигновено.

Основни изисквания при отглеждането

За да се грижим успешно за хищно растение, е важно да знаем откъде идва и какви са условията в естествената му среда.

За някои представители е от по-голямо значение въздушната влага, за други - тази в почвата, някои не толерират пряко огряване. За някои растения е необходим период на засушаване и почивка, а за други - не. Важно е да знаем какво точно растение ще обгрижваме.

Във всички случаи им трябва специална почва. Смеските можем да си правим сами, защото трудно се откриват готови. Някои хищни растения се развиват чудесно само в мъх сфагнум и съвсем малко торф.

Светлината при повечето трябва да е ярка и дори пряка слънчева. А най-важна е водата. Питейната съдържа прекалено много минерали, които могат бързо да убият растението.

Затова се препоръчва поливането да става с дъждовна или дестилирана вода.

Не се притеснявайте за подхранването. Все пак механизмите за специалното хранене на тези растения са се развили именно затова.

Капаните улавят плячката, а хранителните вещества от нея са заменили тези от почвата. Фотосинтезата също играе важна роля. Затова е необходима много светлина.

Хищните растения можете да отглеждате подобно на домашен любимец, като им набавяте насекоми.

Трикове на опитни цветари

Хищни растения има и у нас

Триковете на опитните цветари при отглеждането на екзотични видове могат да влязат в употреба и тук. Например, за поддържане на висока влажност в субстрата е достатъчна купичка с вода под саксията на растението. А за оптимизиране на въздушната влажност може да се използва аранжиран аквариум.

А хищни растения има почти навсякъде, дори във водните басейни. Изключение правят скованите в лед страни. В българската флора са познати няколко естествено разпространени представителя. Всички са защитени от закона за биоразнообразието, а по последни данни има и изчезващи видове. Ето и някои от тях - Балканска петлюга (Pinguicula balcanica), Обикновена мехурка (Ultricularia vulgaris), Малка мехурка (Ultricularia minor), Кръглолистна росянка (Drosera rotundifolia), Жлезиста алдрованда (Aldrovanda vesiculosa).

Интересен факт е, че в храносмилателните сокове на хищните растения се съдържат антибактериални вещества и такива, които подтискат развитието на гъбни патогени. Правят се опити за създаване на биологичен фунгицид с участие на въпросните сокове или изцяло приготвен от тях. (на снимката - Балканска петлюга (Pinguicula balcanica) 

Венерината мухоловка се отглежда лесно

Венерината мухоловка (Dionaea muscipula) е дребно растение, което се среща само в Северна Каролина. Там мухоловката расте във влажни почви и условия на силно осветяване, но не пряко. Интересът към растението е породен най-вече заради активните капанчета, с които завършват по-дългите листа. Те наподобяват много капан за мечки или челюст. Листата са разположени в розетка.

Малкото хищно цвете е идеално приспособено. Цветовете му са бели, звездовидни, сравнително дребни. Извисяват се доста над опасните листа, за да не пострадат насекомите-опрашители. След опрашване се образуват семенни кутийки с лъскави черни семенца. Цената за саксийка варира от 5 до 8-9 лв. в зависимост от големината.

Венерината мухоловка изисква влажна почва. Най-лесно това се постига чрез поставянето на саксийката в по-широк съд, в който постоянно има вода. Тя трябва да се подменя всяка седмица. Водата не бива да е от чешмата! Добре е да е дъждовна, но и просто преварена върши работа.

Мухоловката се отглежда най-успешно в чист пясък с малко торф, пясък и перлит или пясък и мъх. Важно е в смеската да няма азот, защото влияе зле на корените и провокира загниване. Правилното място за растението у дома е близо до прозореца. Необходим е дълъг ден, без пряко слънчево огряване. Подходящата температура е в диапазона 20-24 градуса. А над 30 градуса растението запова да страда и не се възстановява. 

Не си играйте с капанчетата

Не е нужно да подхранвате допълнително

На какъв принцип работят капанчетата и от какво се задвижват?

Във вътрешността на двете половини има по две власинки.

Едновременно докосване на насекомото до поне две от тях задейства затварянето на капана.

Жертвата остава вътре, а растението отделя сокове за разграждането й. Бързината на затваряне зависи от температурата в помещението.

Когато е по- топло се затварят по-бързо. За това обаче е необходима много енергия и, ако си играете с капанчетата, рискувате растението да загине бързо.

В повечето случаи не е необходимо да набавяте насекоми за допълнително подхранване.

Мухоловката може да си ги лови сама. Ако обаче не допускате насекоми в къщи и искате да нахраните растението си, дайте му жива муха.

Движенията на насекомото вътре в капана са необходими за да се отделят храносмилателните сокове. Накрая остава само празното насекомно тяло.

За подхранване в почвата не се и замисляйте. То бързо ще доведе до загуба.