В най-голямото пчеларско изложение, „Пчеларство Плевен 2018“, се продават десетки разновидности от храни за пчели. Като се добавят към тях и многото хранителни добавки, става ясно, че в българското пчеларство има ново явление. Недоимъкът от естествена храна - нектар и прашец, се компенсира от храните с най-различно качество. В допълнение тези храни се подават в различно време от пчелари с различна квалификация, на пчелни семейства в различно здравословно и кондиционно състояние.

Какъв може да бъде очакваният ефект, пише ПиК. В преобладаващият и най-масов случай пчелното семейство приема храната, иззимува и се развива. Доволни сме и ние - пчеларите, защото независимо от есенните проблеми, сме решили най-важната си задача - да помогнем на пчелите да оцелеят. Оттук насетне трябва да се разсъждава за възможните последици - позитивни и недотам позитивни:

0 до каква степен масово произвежданите храни за пчели се усвояват пълноценно;

0 според използваните технологии за производство и изходните суровини, има ли въздействие върху имунната система и способността за размножаване на пчелите;

0 дали не съществува и непряка връзка на използваните храни с продуктите на пчелното семейство - млечице, перга, пчелен мед, пчелна отрова, прополис и т.н., като се влошават качествата на крайните продукти.

В медицината и особено в апитерапията тези влошени параметри могат да се окажат фатални или поне вредни. Да си припомним за богатата палитра от полезни съставки на прополиса и вероятността при тяхната подмяна с химични или синтетични компоненти да се случат алергични или даже синергични с основния здравен проблем (за хора или пчели) процеси;

0 изобилието от синтетична храна, дори и с полезни добавки, може ли да поддържа развиваното в продължение на милиони години състояние на пчелното семейство?

Могат да се задават и други подобни въпроси. Състоянието на българската наука в момента и особено тази, на която разчита българското пчеларство, е поставена в критична ситуация. Защо?

От една страна изобилието от нови и все по-нови храни ще го има и в следващите години. Това прави изследванията от трудни по-трудни (както и в областта на фармацията или пестицидите);

От друга - специалистите по здравеопазване в пчеларството стават твърде малко, разполагат с все по-малко средства и почти никаква експериментална база. Те даже не мечтаят да догонват своите колеги в другите страни.

В такава фактическа обстановка пчелните семейства на българските пчелари намаляват (загивайки) всяка година, всяка пролет българският пчелар прави опити да възстанови кошерите си и всяка есен отчита все по-малко продуктивни семейства. Даже в съществуващите виталността не е на ниво - причините сигурно са много, но само някои от тях са известни.

Е, тогава накъде е пътят?

Какво да се прави, кога и как?