Тези аномалии се явяват в резултат от пропуски в отглеждането на пчелните семейства и включват: слаби пчелни семейства, гладуване; кражби; налитане и блуждаене; осиротяване и търтовъчност, обясняват от pchelar.net Те имат важно значение за пчеларството, тъй като обикновено са причина за поява, разпространение и по-тежко протичане на заразните и паразитни заболявания по пилото и възрастните пчели.

Слаби пчелни семейства - това са пчелни семейства на 1, 2, или 3 междурамия пчели в началото на пролетта.

Причини: лошо зазимяване; стари амортизирани пчели; ранно спиране на яйцеснасянето през есента; заболявания /вароатоза, аскосфероза, отравяния/; стара или некачествена майка; и пр. Слабите пчелни семейства се развиват бавно, те са с понижена резистентност и обикновено са обект на нападения и кражби, на заразни и паразитни болести. Въпреки допълнителните грижи тези семейства не дават добри доходи. В промишленото пчеларство слабите семейства се обединяват или унищожават.

Гладуване -  пчелите гладуват най-често в края на зимата и началото на пролетта поради липса или недостиг на въглехидратна и белтъчна храна /мед и прашец/. От въглехидратен глад пчелите умират, когато медът в гнездото свърши преди новата паша. Това се получава в семействата с малко мед или ако хранителните запаси в зазимените семейства са намалели значително поради отглеждане на пило до късно през есента. Гладна смърт настъпва и при некачествени запаси /вкиснал, кристализирал мед/, или при неправилно разпределение на запасите в пчелното гнездо.

При продължителни пролетни застудявания пчелите стесняват кълбото върху питите с пило в средата на гнездото, откъсват се от пълните с мед крайни пити и често умират от глад. Гладуване може да се наблюдава и в по-късна пролет при кражби, продължително лошо време, при липса на медосбор и пр. Недостигът на пчелен прашец в пчелните семейства води до белтъчен глад и като следствие до т.н. белтъчна дистрофия. Това състояние намалява жизнеността и работоспособността на пчелните индивиди, понижава силата и продуктивността на пчелните семейства.

Признаци – при прослушване, гладуващите пчелни семейства издават приглушен шум, наподобяващ шумоленето на сухи есенни листа. При преглед се установяват малък брой живи пчели, голяма купчина подмор на дъното, питите са празни, а голям брой пчели са навлезли и умрели вътре в пчелните килийки.

Белтъчното гладуване е с по-неясни клинични признаци. Наблюдават се слаби и бавно развиващи се пчелни семейства, липса на прашец в питите, прошарване на пилото, а излюпващите пчели са вяли и слабоподвижни.

Профилактика и борба – пчелните семейства трябва да се зазимяват с достатъчни по количество и качествени хранителни запаси /мед и прашец/, правилно разпределени в пчелното гнездо. Да се контролира състоянието на хранителните запаси по време на зимуването и при опасност от гладуване да се дава допълнителва храна /медно-прашецови пити, медно-захарно тесто/ да се разместват или обръщат намиращите се в гнездото пити.

При белтъчно гладуване семействата да се подсигуряват с прашец или прашецови заместители.

Кражби - възникват най-често в безберитбени периоди /пролет и есен/, като обект на ограбване са предимно слабите пчелни семейства и тези отглеждани в стари, амортизирани и лошо уплътнени кошери. Причина може да бъде и пчеларят - при чести и продължителни прегледи; разливане на мед или захарен сироп около кошерите; подхранване през деня; нестесняване на прелките в безберитбените периоди и пр.

Обикновено кражбите започват старите, черни на цвят пчели.
Предпоставка за кражби е и неправилното прилагане на силно ароматните съдържащи етерични масла или тимол противовароатозни средства, които уеднаквяват миризмата на пчелните семейства.

Признаци - наблюдава се борба на входа на ограбваното семейство, а при “тихо ограбване”- необичайно продължителен и активен летеж до късно вечер. Излитащите пчели са тежко натоварени и при притискане между пръстите на такава пчела от устата й излиза капчица мед.

Мерки за борба – при установяване на кражба: прегледите в пчелина се спират; пред входовете се поставят сено, слама или парцалчета, напоени със силно миришещи течности – нафта, горено масло, газ и др.

Трябва да се знае, че освен преките щети, които нанасят, кражбите са и един от начините за разпространение на заразните заболявания по пчелите.

Налитане и блуждаене. Най-често блуждаят и налитат в чужди кошери младите пчели при своите първи ориентировъчви полети. Налитат и стари пчели, когато при завръщане от паша, уморени от товара на събрания нектар и прашец, влизат в най-близките на пътя им кошери. През периода на роене, влизането на търтеи в чужди кошери е нормално явление. Макар и по-рядко в чужди кошери налитат и пчелни майки връщащи се от брачен полет. Най-често налитания в чужди кощери се наблюдават през пролетта при очистителните облитания на пчелите. Тези явления разстройват работата на пчелните семейства и са важен фактор за разпространение на заразни и паразитни заболявания. Мерките за борба целят подпомагане ориентацията на пчелите: Кошерите да са подредени в редове, шахматно или на групи с достатъчно разстояние между тях; да са боядисани разноцветно в добре различаваните от пчелите цветове - син, жълт, бял и пр; в пчелините да се засаждат нискостеблени дръвчета и храсти, необходими не само за сянка, но и за ориентири на пчелите.

Осиротяване и търтовъчност - пчелното семейство осиротява, ако по някаква причина загуби своята майка. Осиротялото семейство се превръща в търтовъчно при невъзможност да си произведе нова майка, поради липса на млади ларви или яйца. При липсата на пило пчелите кърмачки консумират сами пчелното си млечице, яйчните им тръбици се доразвиват и стават способни да произвеждат яйца. Тези пчели се наричат “анатомични търтовки.” Месец след осиротяването, около 25% от тях се превръщат във “физиологични търтовки” снасяйки по 20-30 яйца.

Клинични признаци. Снесените яйца са разположени неправилно в килийките – по няколко в една килийка, поставени най-често по стените. Поради това че пчелите снасят неоплодени /търтееви/ яйца в работнически килийки, работничките ги удължават при запечатването и така се получава т. нар. гърбаво пило /надградено над питата пило с изпъкнали капачета/. Понякога и пчелните майки могат да станат търтовки – при изчерпване на семенната течност, или поради повреда на половия апарат.

Търтовъчните семейства постепенно отслабват и са обречени на гибел.

Мерки за борба. За да не се допусне търтовъчност, пчеларят трябва редовно да сменя пчелните майки. При наличие на търтовъчни семейства се постъпва по различни начини: Ако семействата са слаби – те се унищожават или разформироват, като пчелите се прехвърлят в други семейства. По-слабите търтовъчни семейства могат и да се присъединят към нормални семейства с майки. За по-сигурно майката може да се постави в клетка. При по-силните семейства привечер пчелите се изтръскват по-далече от пчелина, а кошерът и питите се връщат на старото място. Пчелите търтовки като по-тежки остават на място, а в кошера се връщат само нормалните пчели. Придава се нова майка в клетка.