Гергана Младенова

Винката (Catharanthus roseus) е сорт сравнително малко известен у нас. В родината си - Мадагаскар, растението се приема за плевел. В другите топли страни се смята за инвазивен вид - дори мравките разнасят семената му. А у нас се цени декоративната му стойност.

Винката замества успешно петуниите в летните горещини. На наша територия като многогодишно растение се отглежда друг вид винка - зимзелен. Приликите и разликите между двата вида са и много, и малко. Но сега внимание обръщаме на по-малко познатата Catharanthus roseus.

Във Филипините войници по време на Втората световна война използвали мадагаскарския зимзелен вместо инсулин. Вследствие на това откритие започват изследвания на химичния му състав. През 1950 г. учени откриват неговите антидиабетични свойства. Следват редица експерименти с лабораторни мишки, от които става ясно, че винката съдържа над 30 алкалоида наред с други химични вещества, които повлияват различни форми на рак, включително левкемия в детска възраст.

Днес Catharanthus roseus се отглежда и се употребява във фармацевтичната промишленост, като съставка за лекарства срещу диабет и рак.

У нас се предлагат бордюрна и каскадна

Може и да се самоопрашва

Продава се в различни размери и на цени от 1,50-2 лв. за разсад в малки саксийки до 15-20 лв. за големи кошници с един или три цвята.

Растението е с тънки светлозелени до почти бели стъбла с последователно разположени по него овални листа. Те са гладки и лъскави, нямат овласяване и при нараняване от тях изтича млечен сок.

Цветовете са с 5 венчелистчета, които срастват в основата си и формират тънка тръбичка.

Точно това е и причината само пеперуди да могат да ги опрашват. Все пак, винката може и да се самоопрашва. Пплодовете са с формата на шушулка, в която са наредени дребни семенца.

Те имат способността да покълват още същата година при подходящи условия и запазват наследствеността си поне 2-3 поколения.

Съхранени правилно, семената запазват кълняемост до няколко години.

Размножава се чрез семена и връхни резници

Вторият начин на размножаване е доста трудоемък, изисква поддържане на определени изкуствени условия на средата, вкоренител и много грижи. Това го прави приложим само в промишлени производства.

Размножаването чрез семена се прилага по-често и е сравнително по-лесно. Изискванията са богат на органично вещество субстрат, добър дренаж и температура между 22 и 25°С , докато покълват растенията. При поникване те използват енергията от семенцето и след пълното развитие на първите две листенца започват да фотосинтезират.

Най-сполучливо е сеитбата да се извършва в табли с малки гнезда, а не в слят посев. Това улеснява прехвърлянето на младите растения в саксийки, без да се нарушава целостта на кореновата система. В домашни условия може да се използват кори за яйца.

Изисква не по-малко от 12 часа дневна светлина

Сухоустойчива е, няма нужда от много торене

Растението изисква минимум 3-4 часа пряко слънево огряване и не по-малко от 12 часа дневна светлина. Разположението на винката в двора или на балкона трябва да бъде много добре обмислено. При недостиг на светлина се удължават леторастите и цветето започва да страда. Цветовете са много малко на брой и доста дребнички. Семеобразуване не се осъществява или е силно нарушено. Растението става податливо на заболявания от абиотичен характер.

За нормалното развитие и цъфтеж на винката са необходими средноденонощни температури на околната среда над 25°С . Важен фактор за доброто представяне на растението е и температурата на субстрата. Тя трябва да бъде около 20°С, защото иначе кореновата система страда и остава недоразвита. Вследствие на това листната маса и цветовете изпитват недостиг на вода и хранителни вещества. Температура около и под 10°С е пагубна за цветето.

Влажността на почвения субстрат трябва да се поддържа дотолкова, че да не се получи пресъхвне на растението. Всяко задържане на вода води до загиване на цветето. Всяка излишна поливка задушава кореновата система и нарушава функциите ѝ. Атмосферната влажност обаче трябва да бъде висока. Това се постига чрез оросяване или поставяне на съд с вода, която да се изпарява свободно.

Един от плюсовете на мадагаскарският зимзелен е, че не се страхува от въздушни течения. Стъблата му са сравнително устойчиви на пречупване, а и при циркулацията на въздуха се улеснява самоопрашването на цветовете.

Винката няма нужда от високи торови норми. Достатъчно е в субстрата да е примесен бавноразградим тор или веднъж месечно да се полива с комбиниран течен тор. Дозата за всички останали цветя се разрежда двойно за винката.

Болести и неприятели

Листните въшки, акарите и белокрилката са най-честите натрапници

Въпреки че има констатирани нападения от тези неприятели, те са малко и най-вече в оранжерийни условия. За справяне с тях може да се използват различни инсектициди или натурални билкови отвари, както и сапунена вода.

С болестите нещата не стоят толкова просто. Винката се напада от различни патогени. Основните болести са черно кореново гниене (Thielaviopsis), пропадане на разсада причинено от патогени като Pythium и Phytophthora, както и от Rhizoctonia. Не е изключено заразяване с тях и след встъпване на растенията в цъфтеж.

Най-податливи на болести са растенията със занижена имунна система.

Това вклюва преполиване и редовно задържане на вода в субстрата, високи торови норми, ниски температури на околната среда, неподходящо рН и др. За да няма проблем с тези патогени, решението е оптимизиране на факторите, тоест - правилни грижи.

Лесно или трудно е отглеждането у дома?

От толкова много изисквания на човек може да му се завие свят и да се откаже от красивото цвете. Всъщност всичко е много просто:

Винката има нужда от високи температури. Това изискване е изпълнено през летния сезон.

Няма нужда от много поливане. В сравнение с петунията или други едногодишни цветя това си е направо бонус!

Тори се малко и рядко. Хем пести пари, хем грижи.

Цъфти непрекъснато с големи и атрактивни цветове независимо от жегата, за разлика от мушкатата, които в големите горещини не образуват пъпки и цветове.

Семената на винката дават идентични цветове с майчиното растение, което я прави перфектното растение за собствено производство през следващата година.

Ако не вярвате, опитайте и няма да съжалявате.

Каскадните вариатети са идеални за балкони и тераси. В сандъче или кошница те ще цъфтят във всички бонбонени нюанси на розово-лилавата гама и ще създават чувство за кокетност. Засадени в градината са идеални почвенопокривни растения. Бордюрните, пък изпълняват ролята на войници в редици. Растат и цъфтят задружно, като създават усещане за цветен килим.