Специалистите по хранене напомнят на стопаните, че при по-късно окосените житни растения бързо намалява хранителната им стойност в сравнение с бобовите. Поради тези промени по-късно окосеното сено е бедно на хранителни вещества

В същото време съдържа повече и по-твърда целулоза. В планинските и районите с чести и обилни пролетни валежи ранното косене трябва да бъде съобразено с прогнозите за времето. Налага се да се косят по-малки площи за да може сеното да изсъхне задоволително добре и да не бъде повредено - мухлясало от дъжда или остатъчната в него влага. Стане ли това намалява добивът на сухо вещество и се понижава значително хранителната му стойност.

Върху добивите на сено оказва влияние височината на косене

Значителни загуби се получават при високото косене, което е характерно за неравните ливади или неправилно настроени косачки.

Ниското косене дава повече добиви но и по-качествено сено, тъй като в него попадат нежни листа и стъбла от младите подрастващи треви. Но пък ниското косене (подобно на ливадите, доизпасвани от овцете) унищожава по-голяма част от стъблата и листната маса и потиска по-нататъшното им развитие.

Най-често могат да пострадат многогодишните бобови растения - люцерната и детелината, които не могат да натрупат в корените си достатъчно резервни хранителни вещества особено в бедните, лошо наторявани ливади. Затова се налага второ косене в по-късна фаза на развитие на растенията.

Ако ливадите се използват като пасища след първото косене, тревата трябва да бъде висока поне 15 см. При нужда може да се наложи ливадите да бъдат бранувани, подсявани и торени с оборски и изкуствени торове.