Историята на един съсипан зърнопроизводител от Нова Загора

 

Опитът на родните земеделски производители е изпълнен както с много удовлетворение от селскостопанската работа, така и със съкрушително разочарование от средата, в която работят и която често ги изправя пред унищожителни предизвикателства за бизнеса. Пример за това, че добрата субсидия не е основният фактор, който гарантира оцеляването на фермера в българското село, е Тодор Тодоров, който в продължение на 5 години с желание обработва 150 дка слънчоглед, пшеница и царевица в землищата на селата Радево и Прохорово в община Нова Загора.

Въпреки сигурния пазар, добрите изкупни цени и субсидиите за пшеницата, царевицата и слънчогледа, които произвежда до 2020-та година, бизнесът на Тодор не успява да оцелее след кражбите на селскостопанска продукция от неговото ниви, така и на техника от стопанството му. Днес той не е регистриран фермер, но земеделието сякаш е влязло в кръвта му и Тодор планира отново да засее зърнени култури и да се впише като земеделски производител.

„Имам намерение пак да се регистрирам и да започна работа, но има много несигурност. Първата година е най-трудно, защото например сега като се регистрирам, годината ще бъде нулева - субсидия се получава за предходната година.

През първата година ториш и

пръскаш за своя сметка

Впоследствие, когато започнеш да получаваш субсидия, тогава не е трудно, защото субсидията горе-долу покрива разходите за торове, горива и препарати. Като земеделски производител сам си обработвах всичко, само от време навреме взимах човек за тракторист. Успявах да изкарам печалба.

Добивът от слънчоглед беше между 200 и 300 кг/дка в зависимост от годината, при пшеницата около 400 кг/дка, достига около 1 тон, ако ториш повече. Със 150 дка изкарвах между 20 000 и 30 000 лв. на година. Грижите по отглеждането на слънчоглед, пшеница и царевица отнемаше не повече от 1 месец-месец и половина сумарно за годината. През останалото време си свободен и може да се занимаваш с нещо друго. Имам лозе, за което все още се грижа", разказа стопанинът пред „Български фермер".

Тук обаче свършват подкрепящите фактори за дейността на Тодор като земеделски производител в Новозагорско и започват унищожителните проблеми: „В България

дори да хванеш крадците, накрая се оказва,

че трябва да им платиш,

след като са те ограбили

Не можех да повярвам, че може да се случи, но се случи...", посочи стопанинът и обясни, че той сам успява да хване крадеца на селскостопанската техника в собственото си стопанство. Така впоследствие става страна по различни дела: „По единия случай на грабеж на селскостопанска техника беше образувано наказателно дело. Крадецът се призна за виновен и съдът му даде пробация. Това за мен не е справедливост - машините ми ги няма, бяха продадени на черно. Заведох гражданско дело срещу крадеца, за да ми плати машините, но дадоха 10 пъти по-ниска оценка от реалната стойност на машините - дискова брана и два култиватора. В същото време крадецът заведе дело срещу мен за това, че съм го бутнал и той е паднал, когато го хванах - наистина така се получи. Осъдиха ме за средна телесна повреда и да платя 10 000 лв. Реално аз получих 5 000 лв. за машините, а платих двойно повече. Оказа се, че крадецът излезе на печалба, отделно продаде машините на черно."

Друго престъпление в нива със слънчоглед на Тодор също остава без възмездие. „В продължение на седмица една пастирка е изхранвала стадото си в моята нива със слънчоглед. Хванахме я заедно със свидетел. Агроном установи, че 99% от 20 дка нива са унищожени - до толкова, че не можеше да се установи какъв сорт е слънчогледът, който съм засял. Същият съдия, който отсъди по предишните две дела, отхвърли моя иск и платих разноските за делото на този, който унищожи моята нива", разказва стопанинът. Според него

корупцията в съдебната система е

основната причина за липсата на правосъдие

в описаните случаи.

След тези дела Тодор Тодоров не успява да възстанови дейността си и да обработва земята си: „В един момент вече не знаех какво да правя. Иначе бях доволен от земеделието. Занимавал съм се и с други неща, управлявал съм текстилно предприятие със 100-200 работника, но земеделието е много по-спокойна работа, защото разчиташ на себе си. Само когато се наложи, наемаш един-двама души на помощ. През последните години успях да си набавя почти всички необходими селскостопански машини – трактор, сеялка, плуг, култиватор – всички втора употреба. Засега давам земя под аренда", казва стопанинът и допълва:

„В нашия район няма вече хора. Не само в селата, дори градът се обезлюди. Няма с кого да работиш. Почвите са плодородни, климатът е добър, отглежда се всичко – праскови, ябълки, кайсии и всякакви овошки. Тази година цветовете измръзнаха и за съжаление нищо няма да могат да изкарат от тях. Лошото е, че откраднаха тръбите на каналите за напояване. Има вода в язовир Жребчево, но няма как да стигне до нас."