ИЗИСКВАНИЯ КЪМ БЕЗОПАСНОСТТА ЗА КОНСУМАТОРА  НА ПРЕСНИТЕ КУЛТИВИРАНИ ПЕЧУРКИ

С Наредба № 108 от 12.09.2006 г. за изискванията за качество и контрола за съответствие на пресни плодове и зеленчуци (обн., ДВ, бр. 84 от 17.10.2006 г.), се регламентират изискванията към качеството, условията и реда за извършване на контрол за съответствието и на култивираните гъби, предлагани на пазара. Производителите, опакочиците и търговците на култивирани гъби, следва да спазват не само изискванията по отношение на качеството, но и изискванията по отношение на тяхната безопасност за консуматорите.

КОИ СА СА И КАК МОЖЕ ДА СЕ ГАРАНТИРА ЕФИКАСНА ПРЕВЕНЦИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ОПАСНОСТИТЕ ЗА КОНСУМАТОРА ПРИ ДОБИВА И ПРЕРАБОТКАТА НА КУЛТИВИРАНИТЕ ПЕЧУРКИ?
Спазването на актуалния еврепейски стандарт EUROPEGAP установява рамките на Добрата Земеделска Практика (ДЗП-GAP) и при стопанствата за отглеждане на култивирани гъби. Въпреки, че все още няма задължителен характер за всички производители доказаното съответствие с тези изисквания се приема от водещите търговски вериги по целия свят и открива нови перспективи за реализацията на произведената продукция. Добрите земеделски практики, често наричани ДЗП, са система от препоръки, които спомагат за подобряване на качеството и осигуряване безопасността на отглежданите култури. Те акцентират върху дейностите, които следва да минимализират замърсеността на четирите основни контактуващи с растителната продукция области: почвите за отглеждане, водата за поливни и други цели, ръцете на работниците и повърхностите, които влизат в контакт с културите при прибирането и тяхнота първична обработка.
Гарантирането на безопасността на растителната продукция, следва да започва още от засаждането, по време на отглеждането и да достига до прибирането и парвичната и последваща обработка. При продукцията, която се отглежда и продава с минимално биологично, химично и физично замърсяване опасностите за здравето на човека възникат главно вследствие на лоша обработка през време на по-късните етапи на преработката. Работата в стопанствата следва да е пряко свързана и с провеждането на специализирани обучения относно изискванията за минимизиране на замърсяването на продуктите по време на тяхното първично производство и преработка. Това следва да е съобразено със специфичните дейности при съответните култури.
Почвообработващите дейности, насочени към достигане параметрите за оптимално производство в "чиста почва" намаляват риска от замърсяване на продукцията с болестотворни микроорганизми от почвата по време на етапите на отглеждане и прибиране на реколтата. В почвата винаги има наличие на болестотворни микроорганизми, но рискът от тяхното намножаване и допълнителното замърсяване на гъбите могат да нарастнат при торенето с органичен тор. За да се намалят рисковете за продукцията при торенето с органичен тор се препоръчва включване на торенето чрез система за дъждуване или покриването на сложения около гъбите органичен тор след поставянето му, за да се намали физичното замърсяване на продукта след напояване с пръскачки. Приемливо е и постигането на намаляване на микроорганизмите чрез високотемпературно аеробно компостиране, както и  прилагане на торене с органичен тор като покривка на растенията през eсента. Препоръчително е торенето с органичен тор да се извършва минимум 4 месеца преди прибирането на гъбите.
Водата, използвана за напояване, охлаждане, преработка или за почистване на оборудването и приспособленията, влизащи в контакт с гъбите трябва да бъде свободна от микробиологично замърсяване. Качеството на водата и безопасността й зависят от водоизточника. Общинското водоснабдяване обикновено е с най- добро качество, заради предварителното им изследавне по тношение на изискванията за безопасност. Добре е да се знае, че дълбоко разположениет или водите от сондажи обикновено имат по-малко микроорганизми в сравнение с повърхностните води. Прилагането на капковото напояване подпомага предпазването от допълнително замърсяване от почвата на гъбите.
Болестите по зеленчуците, каквито са и култивираните печурки се причиняват от бактерии, вируси, паразити и плесени. Тези причинители, често са споменявани като патогенни или биологични опасности. Работата на производителите и на техните работници също е критична дейност за минимизиране на замърсяването на продуктите, посредством обучение за потенциалните източници на замърсяване и начините на прилагане на Добрите Замеделски Практики (ДЗП).
ДЗП следва да се спазват и по отношение на провеждането на ръчни манипулирани по време на работа с гъбите, както и при прибиране на реколтата. Всеки от обработващите продукцията работници има важна роля за осигуряване на качеството и безопасността на отглежданите и преработвани култивирани гъби. Лошата хигиена и здраве на работниците, нечистите дрехи или нездравословните практики могат да засегнат и безопасността на култивираните гъби. Осигурявайки чисти и подходящи помещения за почивка при складиране и умивалници за ръце при ръчно манипулиране на продукцията за работещите се спомага за предпазването на гъбите от допълнително замърсяване.
Продукцията може да контактува физически с много контактни повърхности през време на прибирането и обработката. Те могат да включват оборудването за прибиране, както и опаковките, транспортните съдове, ножовете и другите приспособления, сортиращи и пакетиращи ленти, опаковки за продуктите и помещения за съхранение. ДЗП изискват осигуряването на чисти контактни повърхности, включвайки елиминиране на потенциалните замърсители като почва и органични торове, извън преработвателния участък или помещенията, бракуване на замърсените продукти и повредената продукция преди преработката й. Важно е и използването на пласмасови опаковки и полиетиленови торби, които следва да са подходящи за почистване и добро хигиенизиране. Не трябва да се пренебрегва и ежедневното почистване и хигиенизиране на оборудването и помещенията, осигураването на  необходимата за изплакване и измиване на продукцията вода, контрола на източниците на допълнително замърсяване, включително от животни, птици, насекоми и гризачи. Получената готова продукция следва да се съхранява и транспортира с минимални възможности за увреждане на състоянието й и при регламентирани условия и със специализирани транспортни средства.
Важно е да се посочи, че култивираните печурки имат двойници с голяма токсичност за консуматорите. Това са бялата и зелената мухоморка, които по външен вид много приличат на култивираните печурки. Разликата е, че пластинките от вътрешната страна на гуглата при култивираните печурки са червеникаво кафяви, а при бялата и зелената мухоморка са бели. Въпреки, че рискът от смесване на мицел от култивирани и диви печурки е минимален, при сортиране на гъбите работниците следва да имат пред вид тези особености. При подлагане на допълнителна технологична обработка на култивирани печурки не се допускат видими замърсявания в резултат на недостатъчно почистване. В този смисъл почистването и манипулациите с гъбите преди тяхната преработка са изключително важни по отношение на отстраняването на допълнително попаднали замърсявания. Гъбите за преработка са нетрайни при високотемпературно съхранение и поради това следва да се съхраняват при температура от 0 до 8 0С. При по-висока температура или количество суровина, несъобразена с възможностите на помещението или хладилното съоръжение за съхранение е възможно развитието на плесени и други нежелани микроорганизми.
След първичната обработка гъбите обокновено се подлагат на технология на дълбоко замразяване, която запазва техните качествени характеристики за продължително време. Това се извършва в специализирани хладилни съоръжения, при което температурата във всички части на продуктите следва да е под минус 18°С. Гъбите, които се подлагат на технологична обработка на замразяване следва да бъдат предварително нарязани на симетрични кубчета или шайби и оформени,  приблизително  на еднакви по форма и размери парчета. При първокачествените гъби след размразяване не се допускат отклонения в оцветяването, а при второкачествените се допускат само леки отклонения в цвета. При размразените гъби не се допуска загниване, както и наличие на вредители или повреди, причинени от тяхната жизнена дейност. Не се допуска след размразяване гъбите да имат чужд мирис. Вкусът на гъбите следва да се определя след тяхното сваряване, като той трябва да е типичен за сорта и без страничен привкус.
Хигиенните характеристики при гъбите следва да са в допустимите микробиологични норми, както следва: коли форми (КОЕ/ g) - до 100; E. coli (KOE /g)   - до  10;  Staph.  aureus (в 1 g) - не се дпуска;  L. monocytogenes и Salmonella в 25 гр. от продукта  - не се допускат. Общ брой мезофилни аеробни и факултативно анаеробни микроорганизми (КОЕ/g) - до 10000,  плесени и дрожди (КОЕ/g) - < 100. Съгласно Наредба № 31 от 29.07.2004 г. за максимално допустимите количества замърсители в храните /ДВ, бр. 88 от 08.10.2004 г., изм. И доп., бр. 51 от 23.06.2006 г.)q култивираните гъби, следва да съдържат по-ниски от регламентираните стойности тежки метали: Pb - 0,3 mg/kg, Cd - 0,2 mg/kg, Ars - 0,5 mg/kg, Cu - 10 mg/kg, а Zn се изследва при епидемиологични и други специални показания и не трябва да надвишава 10 mg/kg.
Спазването на комплексните изисквания на Добрите Земеделски Практики и условията на замразяване и обработка при регламентирани условия гарантира високо качество и безопасност за консуматорите на култивираните печурки.