Безопасността на пасището е от първостепенно значение за всяка малка ферма. Животните често имат инстинкт да избягват горчиви или бодливи растения, но при недостиг на свежа трева или в изсушено сено, те могат да погълнат опасни токсини.

Ето най-често срещаните растения в България, които представляват риск за добитъка:

0 Силно токсични диворастящи растения

Някои от тези растения са смъртоносни дори в малки количества:

  • Лудо биле (беладона): Съдържа алкалоиди, които блокират нервната система. Предизвиква разширени зеници, парализа и смърт.
  • Татул: Често срещан в пустеещи земи. Цялото растение е отровно, като причинява халюцинации (при хората) и тежка дезориентация и гърчове при животните.
  • Чемерика: Силно токсична за овце и кози. Може да причини вродени малформации в плода, ако бременна коза я консумира.
  • Есенен минзухар: Съдържа колхицин. Предизвиква тежки стомашно-чревни разстройства и органна недостатъчност. Често се бърка с обикновения минзухар.

Растения, засягащи черния дроб и кожата

Тези растения често причиняват фотосенсибилизация – кожата на животното става свръхчувствителна към слънцето, което води до тежки изгаряния и рани.

0 Жълт кантарион: Макар и лечебен за хората, в големи количества е опасен за светли животни (овце, коне), тъй като причинява фотодерматит.

0 Спореж (якобс): Изключително опасен, защото токсините му се натрупват в черния дроб с времето. Животното може да изглежда здраво месеци наред, преди дробът му внезапно да откаже. Внимание: Остава токсичен и в сеното!

0 Декоративни растения (опасни при близост до двора)

Ако животните имат достъп до градината ви, пазете ги от:

Птици

Стомашни проблеми

1. Проверка на сеното: Много растения (като спорежа и орловата папрат) губят горчивия си вкус, но запазват отровата си, когато изсъхнат. Животните не могат да ги различат в балата сено.

2. Орлова папрат: При системно ядене причинява вътрешни кръвоизливи (особено при говеда) и недостиг на витамин B1 (при коне).

3. Гладът е най-лошият съветник: Повечето инциденти стават в края на лятото или ранна пролет, когато полезната паша е оскъдна и животните започват да опитват всичко зелено.

Златно правило: Ако видите животно да се държи странно (залитане, обилно слюноотделяне, подуване), незабавно го изолирайте от пасището и потърсете ветеринар.

Списъкът ви включва животни с много различни хранителни навици – от преживни (крави, овце, кози) до малки бозайници (зайци) и птици. Всеки вид има своите специфични "врагове" в растителния свят.

Ето на кои растения да обърнете внимание спрямо групите животни:

1. Преживни животни (крави, овце, кози)

Тези животни поглъщат големи количества зелена маса и са най-застрашени от растения, които причиняват подуване или нервни разстройства.

0 Орлова папрат: Особено опасна за говеда. Предизвиква вътрешни кръвоизливи и "кървава урина". При козите и овцете може да доведе до слепота.

0 Див мак: Съдържа алкалоиди, които влияят на нервната система. Може да причини силна възбуда, последвана от парализа.

0 Повет (дива лоза): Козите често го бъркат с ядливи храсти, но той дразни лигавицата на устата и стомаха, предизвиквайки обилно слюноотделяне и колики.

0 Кукуряк: Предизвиква тежко сърцебиене и стомашни разстройства.

2. Зайци

Зайците са изключително чувствителни, тъй като не могат да повръщат. Дори малко количество от грешното растение може да бъде фатално.

0 Див магданоз и бучиниш: Често се бъркат с ядливи треви. Бучинишът е смъртоносен паралитик.

0 Лютиче (всички видове): Съдържа протоанемонин, който причинява мехури в устата и гърчове. Когато изсъхне в сеното, токсичността му намалява, но в свеж вид е опасен.

0 Млечка: Бялата течност (млечен сок) в стъблото е силно отровна за зайците и уврежда храносмилането им.

3. Птици (кокошки и пуйки)

Птиците рядко ядат отровни растения, ако имат избор, но са застрашени от семената на плевелите.

0 Къклица: Това е плевел, чиито черни семена често попадат в зърнените фуражи. Те са силно токсични за кокошките.

0 Черен бъз (зелените части): Докато узрелите плодове са безопасни в малки дози, листата и зелените плодове съдържат цианогенни гликозиди.

0 Нощно бледне (черно кучешко грозде): Плодовете му (зелени или зрели) са изключително опасни за домашните птици.

Няколко съвета за стопанството:

1. Внимавайте с пресния фураж след дъжд: Някои растения стават по-токсични или предизвикват опасно подуване (тимпания), ако се консумират мокри (особено люцерната и детелината за крави и овце).

2. Почистване на пасището: Изкоренявайте татула и спорежа още преди да са цъфнали, за да не се разсеят семената им.

3. Овощни дървета: Листата на череши, вишни и праскови, когато започнат да вехнат, отделят цианид. Не допускайте животните до окапали клони след буря или резитба.

Разчистването на нов терен е отлична възможност да подсигурите здравето на животните „от нулата". Когато подготвяте терена за смесена ферма (крави, овце, кози, птици и зайци), е важно да действате систематично, защото това, което е безопасно за една крава, може да е фатално за заек.

Ето стъпките, по които да преминете при разчистването:

1. Идентификация и премахване „из корен"

Преди да пуснете косачката или животните, огледайте терена за тези три най-големи заплахи в България:

0 Чемерика и татул: Тези растения не трябва просто да се окосят, а да се изкоренят. Ако ги окосите, те ще поникнат отново по-силни, а изсъхналите им части в тревата остават отровни.

0 Орлова папрат: Тя има дълбоки коренища. Ако теренът е засенчен или влажен, тя ще доминира. За животните тя е кумулативна отрова (натрупва се).

0 Млечка и лютиче: Те често се срещат по ливадите. Зайците и козите са най-застрашени от тях.

2. Внимавайте с храстите и дърветата

Ако теренът е бил изоставен, вероятно е обрасъл с храсти. Бъдете внимателни със следните:

0 Див дрян и зърнастец: Някои видове дива растителност могат да предизвикат тежки диарии, особено при младите телета и агнета.

0 Дива череша / слива: Ако на терена има такива дървета, премахнете всички паднали и увехнали клони. Увяхващите листа на костилковите плодове отделят циановодородна киселина, която е смъртоносна за преживните.

0 Бръшлян: Козите го обожават, но в големи количества той води до нервни разстройства.

3. Подготовка според вида животни

На какво да обърнете внимание при разчистването

Крави и телета

Проверете за метални предмети (тел, пирони) в старата трева. Кравите често поглъщат чужди тела, което води до "хардуерна болест" (пробиване на ретикулума).

Овце и агнета

Премахнете растения с остри осили или бодли (като някои видове магарешки бодил), които могат да наранят устната кухина или да се забият във вълната.

Кози и ярета

Те ще изядат първо храстите. Уверете се, че няма олеандър или азалии, ако теренът е в близост до стари градини.

Кокошки и пуйки

Проверете за огнища на нощно бледне (черно кучешко грозде). Птиците често кълват малките му тъмни плодове.

Зайци

За тях теренът трябва да е чист от див магданоз и бучиниш.

4. Стратегия за "първо пускане"

0 Не пускайте животните гладни: Преди да ги вкарате в новия терен за първи път, ги нахранете добре със сено. Гладните животни са по-малко придирчиви и е по-вероятно да изядат нещо отровно.

0 Поетапна паша: Оградете терена на по-малки сектори. Така ще можете по-лесно да наблюдавате какво точно консумират и как реагират.

0 Внимавайте с влагата: Ако теренът е нисък и заблатен, има риск от охлюви, които пренасят метил (паразит) по овцете и говедата.

Моят съвет: Ако на терена има много непознати за вас растения, снимайте ги и се консултирайте с местен агроном или ветеринар. Понякога най-красиво цъфтящите цветя са най-опасните „капани".

Запустелият двор е нож с две остриета

– от една страна, земята е отпочинала и богата на разнообразни билки, но от друга, тя е „развъдник" за най-опасните плевели, които обичат никой да не ги безпокои с години.

При разчистването на такъв терен, обърнете внимание на тези специфични опасности, характерни за изоставени дворни места:

1. „Скритите" опасности под бурена

В един запустял двор растителността не е единственият проблем. Преди да пуснете животните:

  • Строителни отпадъци: Стари парчета стъкло, ламарини и особено ръждиви пирони и телове. Кравите имат навика да "прахосмучат" тревата и често поглъщат метални предмети, което е фатално.
  • Гнилостни процеси: Ако има купчини със стара, угнила шума или мухлясала трева, те са източник на ботулизъм и микотоксини, които са пагубни за зайците и птиците.

2. Специфични растения в запустели дворове

В такива места често доминират няколко вида, които трябва да познавате:

  • Блян (Poponika): Обича азотни почви и запустели места. Силно отровен за всички видове – причинява нервна възбуда, гърчове и спиране на дишането.
  • Черен бъз и бъзак: В изоставените дворове те израстват бързо. Зелените им части съдържат гликозиди, които отделят цианид. Козите може да ги подкастрят, но за зайците и птиците са опасни.
  • Диво конопче и змийско мляко: Змийското мляко има оранжев сок, който е силно разяждащ и отровен. Животните обикновено го избягват заради лютивия вкус, но зайците могат да го откъснат по погрешка.
  • Кучешко грозде: Този дребен храст с черни или червени зърна обожава сянката на старите дувари. Птиците често се подлъгват по плодовете му.

3. План за действие при разчистване

Стъпка 1: Косене „на ниско" и изнасяне

Не оставяйте окосената маса да гние на терена. Повечето отровни растения (като лютичето) са опасни в свеж вид, но други (като спорежа) остават отровни и след изсъхване. Най-добре е първата „реколта" от разчистването да не се дава за храна, а да се компостира или унищожи.

Стъпка 2: Огледайте периферията (оградите)

В запустелите дворове по оградите често се вият:

  • Дива лоза повип: Могат да предизвикат дерматити и стомашни проблеми.
  • Бръшлян: Както споменахме, опасен е в големи дози за дребните преживни.

Стъпка 3: Проверка за дупки и шахти

Старите дворове често имат скрити септични ями, кладенци или дупки от гризачи, които са маскирани от високата трева. Една крава или кон лесно може да счупи крак в такава клопка.

Експертен съвет за птиците и зайците:

Ако в двора е имало много бучиниш (прилича на див морков, но със зацапано лилаво стъбло в основата), бъдете изключително внимателни. Дори малки части от него, попаднали в свежата дажба на зайците, водят до парализа, която започва от краката и стига до белите дробове за минути.

Коя е първата група животни, която стопаните планират да настанят там след разчистването? (защото прасетата например могат да помогнат с "изравянето" на корените, докато за овцете теренът трябва да е по-добре подготвен).

Прасетата всъщност са „секретен отряд" за разчистване на запустели дворове! Те са изключително ефективни, защото не само пасат, но и прекопават земята, унищожавайки коренищата на много упорити плевели.

Въпреки че имат „стомаси от стомана", има няколко неща, които могат да повалят дори и едно прасе:

1. Опасностите в почвата (корени и грудки)

Тъй като прасетата рият, те имат достъп до части от растенията, които другите животни не достигат:

  • Чемерика (корени): Корените са най-токсичната част на това растение. Ако прасето ги изрови и изяде, това води до внезапно забавяне на пулса и смърт.
  • Цикута (воден бучиниш): Ако дворът е по-влажен или има заблатена част, корените на цикутата са смъртоносни. Една грудка е достатъчна да убие голямо прасе.
  • Грудки на див минзухар: Също силно токсични при изравяне.

2. Зелените части, които ги повалят

  • Млечка: Прасетата са чувствителни към млечния сок, който може да причини тежки възпаления на устата и храносмилателната система.
  • Синап (див синап): Семената и зелената маса в големи количества могат да предизвикат тежък гастроентерит.
  • Зелени картофи / Картофени стъбла: Ако в запустелия двор са останали стари „самонастанили се" картофи, не позволявайте на прасетата да ядат надземната част или позеленели клубени (съдържат соланин).

3. „Прасешката кожа" и слънцето

Подобно на жълтия кантарион при овцете, някои растения в комбинация със слънцето причиняват изгаряния при прасетата (особено ако са със светла кожа):

Див пащърнак и гигантски девисил: При допир с кожата и последващо слънце се получават тежки мехури и рани.

Как да използвате прасетата за разчистване:

1. Първо козите, после прасетата: Ако имате кози, пуснете ги първо да обелят храстите и високите бурени.

2. Прасетата като „фреза": Пуснете прасетата на втория етап. Те ще обърнат пръстта и ще изядат корените на пирея и други плевели, които иначе биха поникнали отново.

3. Внимавайте за „старо желязо": Прасетата са любопитни и ще изровят всичко скрито - стари акумулатори (опасност от оловно отравяне), кутии от боя или стъкла. Запустелият двор винаги крие риск от олово, което е пагубно за тях.

Един малък трик: След като прасетата приключат с „оранта", теренът ще е идеално наторен и готов за засяване с избрана от вас пасищна смес (детелина, райграс, еспарзета), която ще задуши останалите плевели.