Темата за зоонозите (болести, предавани от животни на хора) е критично важна както за общественото здраве, такъв и за икономическата стабилност на животновъдния сектор.

Превенцията в процеса на отглеждане е „златният стандарт", който предотвратява разпространението на зарази още в зародиш.

Ето систематизиран преглед на основните аспекти:

1. Основни зоонози и техният произход

Различните видове животни могат да бъдат носители на специфични патогени:

2. Биосигурност в стопанството: Първа линия на защита

Биосигурността включва комплекс от мерки за предотвратяване на навлизането и разпространението на инфекциозни агенти.

Контрол на достъпа

• Ограждане на обекта: Предотвратяване на контакт с диви животни и скитащи кучета/котки.

• Дезинфекционни бариери: Наличие на дезинфекционни вани (локви) за превозни средства и обувки на входа на фермата.

• Ограничен достъп за хора: Влизането на външни лица се свежда до минимум, а персоналът трябва да използва специализирано работно облекло.

Хигиена и дезинфекция

• Редовно почистване: Ежедневно отстраняване на тор и замърсена постеля.

• Дератизация и дезинсекция: Гризачите и насекомите (мухи, кърлежи) са основни вектори на болести.

• Принципът „Всичко пълно – всичко празно": След извеждане на група животни, помещението се почиства основно и дезинфекцира, преди вкарването на нови.

3. Ветеринарно-медицинска превенция

Ваксинация и обезпаразитяване

• Спазване на Държавната профилактична програма.

• Редовно вътрешно и външно обезпаразитяване (особено важно срещу кърлежи и тении).

Мониторинг и карантина

• Карантинен период: Всяко новозакупено животно трябва да бъде изолирано за минимум 30 дни, докато се извършат необходимите изследвания.

• Бърза изолация: При съмнение за заболяване, болното животно се отделя незабавно от стадото.

4. Здраве на персонала и хигиена на труда

Хората, работещи в пряк контакт с животните, са най-застрашени.

Превенцията включва:

1. Лична хигиена: Редовно миене на ръцете и използване на антисептици.

2. Лични предпазни средства (ЛПС): Използване на ръкавици при раждания (асистиране), маски при почистване на прашни помещения и защитни очила.

3. Здравна култура: Забрана за хранене и пушене в производствените зони.

5. Управление на отпадъците

• Тор съхранение: Правилното компостиране на торта убива много от патогените чрез високата температура, генерирана при процеса.

• Екарисаж: Умрелите животни не трябва да се загробват нерегламентирано, а да се предават за термично обезвреждане, за да не се заразяват почвата и подпочвените води.

Важно напомняне: Консумацията на сурови животински продукти директно от фермата без термична обработка или ветеринарен контрол е най-честият път за заразяване на крайния потребител.

Когато става въпрос за говеда, дребни преживни животни (овце и кози) и коне, превенцията има своите специфични нюанси, продиктувани от начина им на отглеждане и физиологията им.

1. Говедовъдство (Едър рогат добитък)

При говедата основният риск е свързан с хронични заболявания, които могат дълго време да останат скрити.

• Туберкулоза и Бруцелоза: Това са двете най-опасни зоонози. Превенцията включва задължителни ежегодни кръвни изследвания и туберкулинизация.

• Мастити: Тъй като млякото е основен път за заразяване на хората (със стафилококи и стрептококи), хигиената на доене е критична. Използването на дезинфектанти за вимето преди и след доене е задължително.

• Контрол на фуража: Говедата са податливи на микотоксикози (от мухлясал фураж), които могат да преминат в млякото като афлатоксини, опасни за човека.

2. Овцевъдство и козевъдство (Дребни преживни животни)

Тези животни често се отглеждат пасищно, което променя фокуса на превенцията към външни фактори.

• Ку-треска (Q-fever): Овцете и козите са основен резервоар.

Инфекцията се разпространява най-силно по време на агнилната кампания чрез плацентата и околоплодните течности.

o Превенция: Стриктно събиране и изгаряне на плацентите; дезинфекция на родилните боксове; използване на предпазни маски и ръкавици от стопаните.

• Антракс: Тъй като пасат ниско до земята, те лесно поглъщат спори от почвата.

o Превенция: Ваксинация в райони, обявени за „антраксни огнища" и недопускане на паша в близост до стари гробища за животни.

• Бруцелоза (Melitensis): Изключително агресивна форма при хората. Задължителен контрол върху движението на животни и недопускане на нелегална търговия.

3. Коневъдство

При конете зоонозите са по-редки, но често протичат много тежко при човека.

• Сап (Glanders): Макар и рядко срещано днес, това е смъртоносно заболяване. Превенцията включва редовни изследвания (малеинизация) и стриктен контрол при внос на коне.

• Тетанус: Конете са силно податливи, а спорите на тетануса се развиват отлично в техния тор.

o Превенция: Редовна ваксинация на конете и поддържане на висока хигиена в боксовете, за да се намали концентрацията на патогена в средата.

• Комари и вектори: Конете са междинни гостоприемници за вируси като Западнонилска треска, която засяга и хората.

o Превенция: Използване на репеленти и контрол върху застоялите води около конюшните, където се размножават комарите.

Сравнителна таблица на превантивните мерки

Обобщена насока за фермерите:

Независимо от вида животни, най-важното правило е „познавай стадото си". Всяко отклонение от нормалното поведение (намален апетит, омърлушеност, аборт) трябва да се третира като потенциална инфекция, докато ветеринарен лекар не докаже противното.

В България правната рамка за регистрация и контрол на животновъдни обекти е строго дефинирана в Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) и Наредба № 44. През 2026 г. изискванията са насочени основно към затягане на биосигурността и пълна дигитализация на проследимостта.

1. Законови изисквания за регистрация

Регистрацията се извършва в съответната Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ).

Процедура (Чл. 137 от ЗВМД)

1. Подаване на заявление: Собственикът подава заявление-декларация по образец до директора на ОДБХ.

2. Проверка на място: Ветеринарен инспектор извършва проверка за съответствие с изискванията на Наредба № 44 (сграден фонд, отстояния, огради).

3. Издаване на удостоверение: При одобрение обектът получава уникален регистрационен номер и се вписва в информационната система на БАБХ.

Основни технически изисквания

• Ограждение: Обектът трябва да е ограден по начин, който не позволява достъп на външни хора и други животни.

• Биосигурност: Наличие на дезинфекционни площадки на входа/изхода и обособено място за съхранение и обеззаразяване на тора (торилник).

• Идентификация: Всички животни (говеда, овце, кози, коне) трябва да са идентифицирани с ушни марки или микрочипове.

• Договор с ветеринар: Задължително сключен договор с регистриран ветеринарен лекар за профилактика и лечение.

2. Задължителни дневници за профилактика

Всеки регистриран обект трябва да води набор от документи (често и в електронен вид), които се проверяват при инспекция:

3. Специфични документи според вида животни

• Говеда и еднокопитни (Коне): Задължително притежание на паспорт за всяко индивидуално животно.

• Овце и кози: Индивидуални паспорти не се изискват, но трябва да фигурират в описа на обекта и да имат ушни марки.

• Дневник за репродукция: Специално за коне и племенни животни, където се следи произходът и осеменяването.

4. Контрол и санкции

БАБХ извършва планови и внезапни проверки. Липсата на регистрация или непопълнени дневници могат да доведат до:

• Глоби (от 500 до няколко хиляди евро според нарушението).

• Заличаване на регистрацията на обекта.

• Конфискация на животни с неясен произход (без идентификация).

Съвет: Винаги изисквайте ветеринарномедицинско свидетелство при закупуване на ново животно. Без него не можете да го впишете в дневниците си и ставате съучастник в нелегално движение на животни, което е най-лесният начин да вкарате зараза в стопанството си.