16° C, разкъсана облачност
Говедовъдна ферма и мандра „Еко Милк Борино" в село Борино са лидери в усвояването на средствата от Европейския съюз. За това те бяха отличени от община Смолян, която пък е втората в България след община Борино, по успешно усвоени евросредства.
Основана през 2012 година, фермата и създадената през 2017 г. мандра са управлявани от Али Таир и неговия баща. Модерното стопанство се намира на 1200 метра надморска височина в село Борино и в него се отглеждат 150 говеда Холщайн, 50 от които дойни сухостойни крави. Фермата се издържа основно от приходите от продажбата на млечни продукти в големите търговски вериги в страната.
"В момента ликвидираме животните, поради липса на работна ръка
Няма кой да работи", обясни Али Таир за вестник „Български фермер" и допълни: „Кандидатствахме по мярката за модернизация на земеделските стопанства, по която се подпомага закупуването на роботи за доене и автоматизирано изхранване на животните. Надяваме се да спечелим финансиране с нашия проект, за да можем да автоматизираме процесите.
До 6-7 месеца очакваме да разберем дали сме одобрени. Имаме точките, отговаряме на условията, но ако така вървят нещата, няма да можем да издържим. Стопанството ни се нуждае от сериозен ремонт, но с толкова животни няма как да го направим.
Имаме голям проблем с персонала. Отказахме се от идеята да наемаме чужденци, защото имаме неприятен опит с работници от Узбекистан. Кравите са жива стока, там нямаш почивка. Те трябва да бъдат издоени сутрин и вечер. Роботите ще улеснят нещата, тъй като те заместват липсващия персонал и ще бъде необходим само обслужващ персонал през деня.
Условията за работа при нас са перфектни.
Нашата кравеферма си е хотел за крави
Всичко е автоматизирано и механизирано, няма тежка физическа работа. Имаме доилна зала с модерна система за доене, която отчита антибиотици, млеконадой. Имаме скреперни системи за тор, както и торова лагуна, за да не се замърсява околната среда. Животните спят на матраци, с добра вентилация в помещението за животните. Имаме помещение за съхранение на фуражите. Всичко е асфалтирано, бетонирано. При тези условия и при доброто заплащане, което предлагаме - няма работници.
В момента пък има и голяма криза с ниската изкупна цена на млякото
Ние имаме мандра, в която преработваме по-голяма част от нашето мляко, но имаме излишни количества, които продавахме към друга мандра. В момента млякото се изкупува без пари - за 40 евроцента. Заплатите са високи, фуражите са скъпи, горивата стават все по-скъпи. Литър вода е по-скъп от литър мляко. Млякото е евтино в цяла Европа, обаче там хората се справят някак. Нашите сметки не излизат. Тук се внася кондензирано мляко от Унгария.
За да издържим още, намаляваме драстично броя на животните
В момента се грижим за около 50 крави, а преди 1 година бяха 280 крави. Но се радвам, че имаме този малък брой животни. Претърпяхме големи загуби заради войната в Украйна. Цената на фуражите се увеличи със 100%, метанът скочи със 700%, токът с 300%, дизелът... За един месец тогава разходите ни скочиха с 50 000 лева, а ние нямаше откъде да изкараме толкова сериозни пари. И тъкмо малко се стабилизираха нещата, за 5-6 месеца печелиш пари, и после ги влагаш обратно в стопанството през останалата половина от годината. С една дума, животновъдството е тежък сектор в България. Ликвидирането на животните става много бързо, но възстановяването на едно стадо е много трудно. Една юница Холщайн в Дания струва 2600 евро. Ако искаме да възстановим 100 броя животни, това са 260 000 евро", посочи Али Таир.
Младият фермер е категоричен: „Нашите продукти са качествени. Ние гарантираме, че не влагаме палмови мазнини, сухи или кондензирани млека. Не си играем със здравето на хората.
Мандрата заработи през 2017 г. Мога да кажа, че
ако знаех в началото какво ме очаква с преработката
на мляко, нямаше никога да започна
В България липсва ефективен контрол. Всеки пише на етикета „Кашкавал" или „Сирене", но какво е водното съдържание - не е ясно. Продават се продукти с вода и палмова мазнина, а всичко това не се описва коректно на етикета. Ние не можем да се преборим с нелоялната конкуренция, а контролът липсва."
Другият голям проблем за животновъдите са нерегулираните цени: „Много големи маржове слагат веригите и за крайния потребител стоката става много скъпа. Проблемите в сектора са наистина много. Отделно е това, че младите потребители не познават вкуса на истинското мляко и млечни продукти.
Голяма вреда на сектора нанасят също хората с фиктивни животни,
които получат нереални субсидии. Според мен трябва да се направи така, че субсидиите да не се изплащат на брой животни, а на литър изкупено мляко или за мляко, което е преработено в собствена мандра. Защото аз се отчитам, внасям данък печалба, ДДС и осигуровки, а получавам понякога дори по-малко субсидии в сравнение с човека с по-малко животни от мен. Значи, ако произвеждаш и внасяш данъци и осигуровки, трябва да получаваш субсидии. Ако не внасяш в хазната, не трябва да получаваш субсидии. Това е моето мнение. Познавам вече трима животновъди, които останаха без нито едно животно.
Ние се намираме в Борино. Трябва по някакъв начин да се разграничат субсидията в планинските региони, да са малко по-високи, защото в планината няма с какво друго да се занимаваш, освен с животновъдство, дърводобив или туризъм за 3-4 месеца.
Финансирането по проектите е проблемно,
защото 50% от средствата трябва да осигуриш ти, а за това трябва да имаш обороти и печалба. По време на кризи за фермерите е трудно да обслужват кредитите си и едновременно с това да изхранват животните си. От януари месец насам цените на млякото постоянно падат. Всички разходи за нас поскъпнаха, а цената на млякото остана същата. Когато един сектор стане рисков, банките въобще не искат да го финансират", посочи още младият млекопреработвател и фермер.
Коментари